Иван Христов: „Музеят е жива връзка между поколенията“

- Колко още личности, свързани с Дряново и региона, чакат своето преоткриване? Има ли сред тях човек, за когото лично Вие бихте искали музеят да разкаже по-пълно?

- Има още немалко личности, свързани с Дряново, чиито истории заслужават по-пълно разказване, и работим последователно по тях чрез издателската си програма. Лично на мен ми се иска музеят да разкаже по-обстойно за хората, останали в сянката на по-известните имена - учители, майстори, общественици, чийто принос е по-малко познат, но траен. Именно те дообогатяват местната история.

- Издателската дейност сякаш превръща музея не само в място за съхранение, но и в своеобразен център за създаване и разпространяване на знание. Може ли регионалният музей да бъде и издател, научен център и активен участник в обществения разговор?

- Убеден съм, че всеки музей може и трябва да бъде именно това - издател, научен център и активен участник в обществения разговор. Издателската дейност не е допълнение към основната ни работа, а неин естествен продължител. Само така музеят остава жив организъм, а не статична институция. Съществуват и съвременни форми, чрез които музеят може да бъде адекватен на това предизвикателство. Подкастът напрмер е една такава възможност. През тази пролет стартирахме „Музеят говори“ – първият музеен подкаст в България, чиито епизоди и съдържание са в подкрепа именно на превръщането на музея не само в място за съхранение, но и в своеобразен център за създаване и разпространяване на знание.

- Музеят работи и за утвърждаването на Дряново като културна и туристическа дестинация. Къде свършва работата на музейния специалист и къде започва необходимостта той да бъде и своеобразен посланик на своя град?

- Работата на музейния специалист е да съхранява, изследва и представя културното наследство. Но когато музеят и историята на града са толкова тясно свързани, тази работа естествено се превръща и в начин да представяш самото Дряново. Не бих поставил ясна граница между двете - когато обичаш и познаваш мястото, в което работиш, естествено ставаш и негов посланик. За мен това не е допълнително задължение, а част от професионалното призвание.

- Дряново притежава необичайно голямо културно-историческо наследство за мащабите си – Колю Фичето, Дряновския манастир, Априлското въстание, възрожденската архитектура, археологическите обекти. Успяваме ли да превърнем това богатство в достатъчно разпознаваем национален културен образ на града?

-  Все още имаме накъде да растем в това отношение, защото богатството на Дряново е по-голямо от разпознаваемостта му извън региона. Колю Фичето, манастирът, Дряновската епопея, възрожденската архитектура, пещерата Бачо Киро – всичко това трябва да бъде разказано като едно цяло, а не като отделни атракции. Работим последователно за изграждането на такъв обединен културен образ на града.

- Все повече говорим за дигитализация на културното наследство. За Вас дигиталният музей конкурент ли е на истинския музей, или е неговият най-добър шанс да стигне до поколения, които първо търсят историята през телефона си?

- За мен дигиталният музей не е конкурент, а продължение на истинския и представлява начин да стигнем до хора, които иначе не биха прекрачили прага ни. Дигитализацията отваря врата, но истинското преживяване остава в срещата на живо с автентичното. Затова гледаме на дигиталното присъствие като на покана, а не като на заместител.

- А изкуственият интелект вече навлиза и в културата, образованието и науката. Виждате ли място за него в музея – при обработването на фондове, дигитализацията, възстановяването на исторически контекст и общуването с посетителите?

- Виждам ясно място за изкуствения интелект в обработката на фондове и в дигитализацията, където може да ускори процеси, отнемащи иначе месеци работа. При възстановяването на исторически контекст и в общуването с посетителите съм по-предпазлив. Там човешкият разказ и емпатията остават незаменими. Технологията трябва да бъде инструмент в служба на паметта, а не неин автор.

- След годините, начело на музея, променихте ли собственото си разбиране за това какво всъщност трябва да бъде един музей през XXI век?

- Разбирането ми по-точно се задълбочи. Преди виждах музея предимно като пазител, а днес го виждам и като активен участник в живота на общността. Музеят на XXI век трябва да говори, да партнира, да провокира разговор, освен да съхранява. Откакто работя на сегашната си позиция, се убеждавам, че пазенето на паметта изисква и смелост да бъдеш съвременен.

- Какво предстои до края на 2026 г. – кои изложби, издания, научни инициативи или събития бихте искали още отсега да анонсирате?

- До края на 2026 г. предстоят още събития, включително продължение на работата ни по научноизследователската програма и нови епизоди на подкаста „Музеят говори“. Пазим и изненади, които ще обявяваме поетапно. Всяка от тези инициативи е част от една по-голяма цялост, която изгражда постепенно.

- В предишната ни среща говорихме за словото като съпротива срещу обезличаването. А музеят какво е – памет, убежище, съпротива или мост между онези, които вече ги няма, и тези, които тепърва идват?

- Музеят е всичко изброено едновременно - памет, убежище, съпротива и мост. Той пази онези, които вече ги няма, но го прави именно за да ги срещне с тези, които тепърва идват. В този смисъл музеят е може би най-точният образ на самата история - жива връзка между поколенията.

........................

Иван Христов Христов е роден в гр. Габрово през 1990 г. Завършва Национална Априловска гимназия, а впоследствие Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност „История“.

Автор е на три стихосбирки – „Мигове на вълнения“ (2013), „Усмивка, смут и път“ (2016) и „Зоната на смирението“ (2019). Отличен е с Априловска награда за нова книга в категория „Млад автор“ (2017). Съосновател на интернет платформата за литература, изкуство и култура  – ТetraDkaTa.com.

Трудовият му стаж преминава като уредник в Регионален исторически музей – гр. Габрово (2013–2018), старши експерт в отдел „Култура и туризъм“ в Община Габрово (2018–2021) и директор на Исторически музей – гр. Дряново (от 2021).

Лектор по „История и цивилизации“ и „История на културата“ в Национална Априловска гимназия в периода 2013-2022.

Избран е за член на УС на Сдружението на музеите в България в края на 2024 г.