Родопите – памет, идентичност и мостове между общностите

- Вие сте историк, археолог и журналист, но зад книгите Ви стои една обща тема – Родопите и хората, които живеят тук - натрупаното знание през годините безспорно трябва да остане за бъдните поколения, но според мен и още нещо?

– Родопите са пресечна точка на много интереси. Националистическите кръгове в съседните държави не крият претенции. Впрегнали са и сериозен научен ресурс. Това прави изследването на миналото на Източните Родопи изключително важно, за да се пресекат спекулациите. Тук са се проектирали културните влияния на няколко империи-Римска, Византийска, Османска. Културните напластявания са много. Те трябва да представят обективно в тяхната приемственост. Това прави изследването на Източните Родопи интердисциплинарно занимание. Като археолог, заедно с колегата доц. Георги Нехризов съм регистрирал за програмата Археологическа карта на България над 100 църквища, над 160 християнски некропола, над 50 крепости. През последните години интересите ми се фокусираха върху изследванията на исляма по тези земи.

- „Българската дъга на исляма“ излиза през 2011 г. , но повече от петнадесет години по-късно много от поставените в нея въпроси за идентичността, религията и принадлежността продължават не само да са актуални, но и да ни тревожат още – защо се случва така?

– „Българската дъга на исляма“ е първата ми книга. Написването й бе провокирано именно от опитите ислямът да се представи като определящ националната принадлежност на хората, които го изповядват. За националистите в Турция мюсюлманин в България е равносилен на турчин. Гръцките националисти сътвориха помашка нация. Опитал съм се не само да посоча истината за българския произход на голямата част от мюсюлманите в България, но и да реагирам на опитите за спекулации. Тревожното е, че национализмът в средите на влиятелни фактори при нашите съседи доведе до там, че Родопите се превръщат все повече във фронтова линия.

- Ако трябва да допишете „Българската дъга на исляма“, какво бихте добавили или променили?

– Ако трябва да допиша тази книга бих добавил представянето на съвременните процеси, характеризиращи се с политизиране на исляма. За разлика от християнството ислямът не разграничава религиозното от политическото. В религията създадена от Пророка Мохамед те са едно цяло. Тревожното е, когато политическото вземе връх над религиозното. Това се случва днес в Родопите.

- В книгата говорите за българите мюсюлмани и за сложните процеси около тяхната идентичност. Защо според Вас българската държава толкова трудно намира устойчив и последователен подход към тези общности, а за политика дори е трудно да се говори?

– За разлика от нашите съседи в България политиката към българите мюсюлмани се отличава с крещяща непоследователност, тъй като силно се влияе от политическата конюнктура. Едно от основните препятствия на интеграцията на българите мюсюлмани в обществото и държавата е, че българските националистически кръгове гледат на тях като на пета колона на съседни държави. Това недоверие се отразява върху включването на българите мохамедани освен в местното управление още в законодателната и централната изпълнителна власт. Тази политика трябва да се промени, ако искаме лоялност от тяхна страна.

- Къде минава границата между религиозната принадлежност, етническото самоопределение и националната идентичност – и защо в Родопите тази граница често се оказва толкова чувствителна?

– Още от времето на Османската империя, когато ислямът е държавна религия върви процес на турцизация, опиращ се на религията. Османците вменяват на българите мохамедани, че са втора категория правоверни и за да станат първа трябва да се откажат от българските си корени. За да подчертаят това, те им забраняват да носят зелени чалми със цвета на Пророка, а ги карат да слагат жълти чалми. Това и до днес се спазва например в Рибново. След създаването на Турската република, когато всеки гражданин на нашите съседи е обявен за турчин, тази пропаганда се пренася и на българска територия. Процесът на турчеене се засилва. Той е видим и днес, когато говореното на турски език се превръща в етноопределящо и все повече българи мохамедани се опитват да го учат. В наши дни Република Турция се опитва да използва все повече исляма за политическо влияние в нашата страна. Последните визити на турски министри го илюстрираха безапелационно.

- В „Хора на истината“ насочвате вниманието си към алианите. Какво Ви накара да посветите отделно изследване именно на тази общност?

– Познаването на алианската общност е ключ към познаването на дълбочината на турската общност. Алианите са тези, които винаги са сочили турската си принадлежност. Те стоят в основата на формирането на турската национална идентичност. Не е случайно, че Бащата на турците Кемал Ататюрк е от тази общност. Кемализмът е продукт на алианското отношение към нация и държавност. Алианите и техният Бекташийски орден винаги са били в челото на газавата-Свещената война за вярата. Вярвало се е, че докъдето стигнат дервишите-алеви дотам ще стигне и османската армия, респективно Еничерския корпус. Днес алианите продължават да имат силно влияние върху политиката на съседна Турция. Те са стожер на кемализма в съвременна Турция, където политическият ислям все повече доминира. В нашата страна алианите са добре интегрирани. За съжаление демографските процеси оказаха сериозно влияние върху тяхната общност. Земляческите връзки се разкъсват. Хората от селата вървят директно към чужбина. Това се отразява на основните ценности на алианите. За тях е характерна безусловната честност и почтеност, безкористността, спазването на семейните традиции.

- Има ли достатъчно познание в българското общество за различните мюсюлмански общности у нас, или продължаваме твърде лесно да ги поставяме под един аршин?

– За съжаление управляващи и медии странят от проблемите на различните мюсюлмански общности в България. Информацията за тях е оскъдна, за управляващите те не присъстват в публичното пространство. Това предизвиква недоверие в мнозинството българи към тези общности. Демографските процеси обаче се развиват много динамично и мюсюлманската общност има все по-голяма тежест. Външни фактори умишлено консолидират Уммата-мюсюлманската общност, обединяваща всички правоверни, независимо от етноса им. Създават се нови етноси като миллета-от т. нар. турски цигани. Той днес е най-силната в демографско отношение мюсюлманска общност. Познанията върху него, включително и в научните среди са ограничени. Хората, които го изследват за съжаление са пренебрегвани при вземане на политически решения от властимащите.

- „Мостът“ още със заглавието си носи силна символика. Какво е мостът – историческо съоръжение, памет, граница или възможност хората от двете страни да се срещнат?

– Мостът символизира комшулука в България. В продължение на столетия християни и мюсюлмани са живеели, зачитайки комшулука-добросъседството на битово ниво. Той ни спаси от съдбата на Западните Балкани. С падането на тоталитаризма се създадоха условия за развитие на това добросъседство. Демографските процеси обаче са неумолими. България скоро ще се изправи пред сериозен проблем-християни и мюсюлмани ще се изравнят по брой. Уммата ще поиска по-голяма политическа тежест, съответстваща на влиянието й в обществото. България е изправена пред предизвикателства в различни варианти-от ливанския до кипърския. От взаимното опознаване на християни и мюсюлмани зависи запазването на комшулука, запазването на моста на доверието. Науката и медиите в момента са длъжници. От това се възползват недобросъвестни политици-популисти.

- В текста за „Мостът“ историята и настоящето постоянно разговарят помежду си. Може ли един мост да разкаже историята на цял един край по-добре от самата история?

– Краезнанието в България бе силно развито. Все още има хора, които смятат, че то е изключително важно с приноса си за националната история. Мостът в Източните Родопи между етноси и религии може да бъде пример за други региони на страната. а защо не и за нашите съседи. Факт е, че наричат Кърджали-Столица на толерантността.

- Балканите са място, в което политиката многократно е разрушавала мостове между хора, които преди това са живели един до друг. Кое е по-силно – политическото разделение или човешката памет за съседството?

– Историята изобилства с примери на къса историческа памет. От това се възползват най-вече политиците. В момента в страната ни върви глобална външнополитическа преориентация. Русия е изтласкана на Изток, САЩ се отдръпват от Европа, Турция разширява политическите си хоризонти. Днес на практика се осъществяват заложените от Ахмед Давутоглу стратегически цели във фундаменталния му труд „Стратегическа дълбочина“. Турция акцентира върху икономическото и културно проникване тук. Факт е, че тя иска да сме съюзници. И разбира се да бъде новия Голям брат.

- В книгите присъства темата за българо-турските отношения, но погледът Ви често е от Кърджали и Източните Родопи. Изглеждат ли отношенията между България и Турция различно от Кърджали, отколкото от София или други места?

– За Турция Кърджали е град със стратегическо значение. Той е ключов както в Балканската дъга на исляма, така и символ на турското присъствие в България. Неслучайно както български, така и турски политици избират Кърджали, за да отправятоттук свои важни, стратегически послания. Затова и кърджалийци са изключително чувствителни към развитието на българо-турските отношения. Те искат да споделят своя опит в толерантността и съжителството си с останалата част от нацията. Все още обаче медиите са длъжници в това отношение.

- Като човек, който десетилетия наблюдава смесените райони, смятате ли, че думата „толерантност“ е достатъчна? Не е ли по-важно да говорим за познаване, уважение и естествено съжителство?

– Думата толерантност е важна в етнически смесените райони. Толерантността учи преди всичко на човечност. Осъзнаваме, че преди всичко сме човеци и след това всичко останало. Затова и позоваването на Хартата за правата на човека е често срещано в речника на неправителствените организации тук.