Последни новини

 

Откриване: 10 септември, четвъртък, 18: 00 часа

САМСИ, бул. „Черни връх” 2

 

Майа Антова – Майото преобразява изложбеното пространство в метафоричен Макондо – градът на самотата и магическия реализъм от шедьовъра на Габриел Гарсия Маркес “100 години самота". Изложбата е посветена на 100-годишнината от рождението на Иванка Сокерова – една „забравена“ и малко позната фигура, чийто живот е завладяваща фикция.

 

Изложбата „Макондо“ показва, че самотата не е стагнация, а състояние на духа, в което изкуството става единственият възможен език. Чрез преобръщането на експозиционното пространство, Майа Антова – Майото кани зрителя да погледне към „невидимото“ и да преосмисли фигурата на Иванка Сокерова като архитект на един вълшебен свят, построен върху развалините на една парализирана реалност.

Изложбата е подредена по радикално различен начин, нещо като „обърнат свят". Всички обекти са позиционирани „под тавана“. Някои достигат пода, други висят във въздуха. За да ги наблюдаваме, трябва да вдигнем поглед нагоре – жест на издигане над земното страдание и търсене на трансцедентното. Вид
гравитация на духа.Илюзията за фикция е постигната посредством 3D обекти, репликиращи скулптури на Сокерова. Детайлът с „ръката-конец“ (символ на материя без структура) служи като лайтмотив на експозицията.

В центъра на инсталацията е разположена надуваема лодка, рееща се под тавана – символ на прехода и бягството от реалността. Около нея „плуват“ спасителни жилетки, изработени от хартия с отпечатъци от спомени. Материалът тук пресъздава крехкия сал на познанието, който държи личността на повърхността – препратка към всички интелектуални дейности, преводи, рисунки, скулптури, колажи и участия в дадаистичните акции, които са части от артистичния живот на Иванка Сокерова.

Когато зрителят гледа нагоре към лодката и хартиените жилетки, той не вижда „потъване“, а „издигане". И разбира, че бягството от реалността не е дезертьорство, а акт на висша интелектуална смелост.

Иванка Сокерова не просто е превеждала книги или е моделирала глина – тя е конструирала спасителни жилетки от мисъл, за да не потъне в самотата на своя Макондо. Днес тези жилетки висят над нас – като призив да търсим своя собствен пристан, докато светът около нас се преобръща.

 

 

Майа Антова – Майото е интердисциплинарен художник и преподавател в катедра „Визуални изкуства“ към СУ „Св. Климент Охридски”. Работи в полето на артистичния пърформанс, инсталацията и компютърно генерираните изображения, като има зад гърба си множество представяния в страната и чужбина. Активно участва в развитието на независимата културна сцена като съпредседател на сдружението „Изкуство в действие”, учредител на сдружението „Център за учене чрез преживяване” и член на „Секция 13“ към СБХ.

В центъра на дългогодишните ѝ изследвания е взаимодействието между човешката същност, виртуалното пространство и технологичния прогрес. През тази призма тя се заиграва концептуално с различните слоеве на битието и фините наслоявания върху нашето биологично и духовно тяло. Творческите ѝ търсения се фокусират върху въздействието на дигиталните инструменти върху колективното съзнание и моралната психика на обществата, поставяйки фундаментални въпроси за трансформациите в разбирането и практическото прилагане на личната свобода в съвременния свят.

....................

Медийни партньори: БТА / Българска телеграфна агенция; списание „Elle“ и онлайн списанието „Rozali.com“.