Българският ислям – между историята, идентичността и съвместното съществуване

В тази книга ще намерите както чисто научни, така и богословски статии. При съставянето на сборника сме изхождали от убеждението, че науката за исляма не може без ислямската наука. Анализът на проявленията на исляма би бил непълен без основните богословски тези. Затова като автори в настоящата книга присъстват както светски учени, така и мюсюлмански и християнски богослови.

Това, което трябва също така да отбележим е, че търсейки по-широка читателска аудитория сме заложили и на научната публицистика. Така сред авторите ще намерите такива, които извън научния интерес търсят и публицистичното звучение.

Когато разглеждаме Българския ислям, не може да не се спрем на темата за волжките българи-мюсюлмани. Хора, с които имаме обща кръв и чиято ислямска религия не ги прави по-малко българи.

Голямата въпросителна, стояла десетилетия пред родни и чужди изследователи на исляма по българските земи е дали той се налага на местното население или е донесен от колонисти. В един немалък период от време доминира тезата за принудителната или доброволна ислямизация. В последните години тя се отхвърля, като се изтъква тезата за колонизацията на мюсюлманско население.

Изясняването на проблема е с изключителна важност за възприемането на исляма като равнопоставен на православието в публичното пространство, а не само в законодателството. Ислямът е религия на много и разнолики общности в нашата страна. Той е и религия на все по-значителен брой български граждани. Неглижирането му като фактор в духовния живот на нацията носи само негативи.

Не може да навлизаме в проблематиката на Българския ислям без да направим кратък обзор на създаването и развитието на неговите институции. Как е регламентирано и структурирано Мюсюлманското вероизповедание при възстановяването на Третата българска държава? Това е въпрос от ключово значение. Отговорът позволява да осветлим спецификата на Българския ислям в наши дни. Историята на Мюсюлманското вероизповедание у нас и неговите институции е белязана от противоречивост. Тази противоречивост трае десетилетия, за да стигне до стабилност и устойчивост в наши дни.

В Османската империя религиозният живот на мюсюлманите се ръководи и организира от шейх-ул-исляма. Религиозно-административният сан шейх-ул-ислям по протокол е заемал трето място след султана и садразама. След Руско-турската война, създаденото Княжество България заварва една тристепенна религиозна организация на мюсюлманите – джамийските настоятелства, наибската организация и мюфтийствата. Българският княз Александър Батенберг се старае да ръководи страната съобразно Търновската конституция, която осигурява пълно равноправие на всички малцинствени общности в страната. Първият Закон за вероизповеданията в Княжеството е приет през 1880 г., само година след Освобождението.

Мюсюлманите в страната са благодарни на детронирания княз Александър Батенберг за усилията му да гарантира правата им и след Съединението на Княжеството с Източна Румелия.

В годините на демократично развитие, мюсюлманите в Република България имат ясно регламентирани права и свободи: Чл. 13 ал. 1 на приетата от Великото народно събрание през 1991 г. Конституция е категоричен: „Вероизповеданията са свободни“. А в ал. 2 е указано: „Религиозните институции са отделени от държавата“.

Прави впечатление, че постепенно консерватизмът, отстъпва място на модернизма в Българския ислям. Теолози с реформаторски наклонности, макар и по различен начин и в различна степен, поддържат идеята за развитие. Някои от тях като Х. И. Хаккъ мотивирали необходимостта от обновление с еволюционната теория. По силата на закона за развитие, пише Ибрахим Ялъмов, Х. И. Хаккъ изразява твърдото убеждение, че се променя и обществото. Общество, което не се съобразява с това се разболява и деградира. Модернисти отстояват тезата, че ислямската религия по своята същност не само не пречи, но изисква непрекъснато обновление и развитие.

Факт е обаче, че и до днес няма точна дефиниция на Българския етнически модел, формулирана както от политиците, така и от научните среди. Битуват различни становища и версии за това какво трябва да се включи в дефиницията „Български етнически модел“. Те предлагат различни визии за неговата природа и функционално предназначение. Чрез тях могат да се прокарат коренно различни, дори противоположни каузи. Представителите на малцинствата виждат в него модел на съвместно съществуване и модел за политическо представителство.

Тук опираме до мултикултурализма. Той по принцип пледира неутрална коректност, която избягва съответни степенувания и йерархии на приемливост на отделните религии. Наличието на разрастващ се религиозен плурализъм в съвременното глобално общество съвсем не е достатъчно, за да гарантира трайно и мащабно ограничение и изчезване на конфликтите между хората, обществата и културите.

В последните години, българската държава полага определени грижи към основните вероизповедания и техните храмове. Бяха осигурени заплати за духовенството, което обезпечи кадрово клира. Това се почувства особено осезателно сред мюсюлманското духовенство, което не можеше да си осигури самоиздръжката. Мерките провокираха дебат в обществото. Те обаче не дадоха основания за настроения към мюсюлманската общност в страната.

Динамичните процеси на трансформиране на религиозност в етническа самоидентификация, както и свободното изповядване на мюсюлманската религия не поражда ислямофобия. Това сочат и данните от социологическите сондажи. Едва 5,6% от българите се страхуват от местните мюсюлмани. По отношение на турците този процент е 3,5, а към помаците е 1,4. Това се отразява и към настроенията на омраза. Едва 3,4% от българите изпитват омраза към мюсюлманите, съответно към турците са 4,9 на сто, а към помаците – 2,9%.

Проф. Иванова отбелязва, че основният процент от респондентите посочват, че приемат мюсюлманското население в страната. За мюсюлманите такава позиция са изказали 49,1% от анкетираните, за турците – 55,6%, а за помаците –52%.

Направеният обзор илюстрира както отношенията на редовия гражданин, така и поведението на българските власти, които в условията на демокрация стриктно се придържат, заедно с партньорите си от Анкара към Протокола, приложен към Ангорския договор за приятелство от 1925 г. Ще припомним, че в него се посочва: „Двете правителства се задължават помежду си да осигурят, респективно на мюсюлманските малцинства в България, ползването на всички разпоредби за покровителство на малцинствата, уговорени в Ньойския договор и на българските малцинства в Турция – от разпорежданията за покровителство на малцинствата, уговорени в Лозанския договор.“

Това логично поражда и въпроса доколко България може без чужда опека да се грижи за мюсюлманските общности на своя територия. Отговорът е категорично „Да!“

Авторът на анализа проф. Евгения Иванова посочва, че българското общество се гордее с толерантността си към малцинствата.

Това сочат данните от национално представително проучване под наслов „Мнозинство и малцинства. Нагласи към различните“, проведено под научното ръководство на известния наш специалист по етническата проблематика проф. Евгения Иванова д.н. Анкетата е осъществена от социологическата агенция Alpha Research в периода декември 2019 - януари 2020 г. Анкетираните са българи, православни християни, такива, които са неопределени в религиозно отношение или атеисти.

Обратно, съхраняването на етническата идентичност до голяма степен е свързано с ислямския фактор. Доц. Ялъмов е категоричен, че ислямът ще продължи да служи, като един от основните маркери на идентичността на българските мюсюлмани.

Най-многобройната мюсюлманска общност у нас – турската вече има своя Концепция за съхраняване, възпроизводство и развитие на идентичността. Тя е изработена от доц. Ибрахим Ялъмов. Той отбелязва, че мнозинството от турската интелигенция съзнава, че за да се съхрани и укрепи религиозната идентичност, трябва да се развива местната турска култура и идентичност.

Възможността за свободен избор на етническата идентичност, абсорбирана религиозната се оказва в основата на формирания в страната в годините на преход Български етнически модел. Както подчертава проф. Максим Мизов, етническият модел е елемент от националния модел на съответната национална държава. Той сочи, че „Политизацията и свръхидеологизацията на понятието или на мероприятията, засягащи определени страни и процеси на етническия ни модел са доста очевидни“. Тази теза се подкрепя и от президента Георги Първанов, който предлага вместо понятието Български етнически модел, да се използва понятието Български етно-политически модел.

По-голямата част от мюсюлманската общност се идентифицира като турско малцинство. Борбата за реформи, главно в областта на културата и образованието, косвено стимулира етническото самосъзнание. Така религиозната идентичност започва обективно да се съчетава с етническата.²⁴ Към турската общност започват да гравитират ромите-мюсюлмани – милет, българите-мохамедани в Гоцеделчевско, татарите, черкезите, дори гагаузите.

Мюсюлманите в нашата страна принадлежат към ханифитската школа в ислямското право. Това е юридико-богословска школа в исляма, чието създаване се приписва на Абу Ханифа, живял в Куфа, Ирак през VIII в. Това е най-широко разпространената школа в ислямското право с последователи, съставляващи близо една трета от мюсюлманите по света. Приета е в Абасидския халифат и в Османската империя. Последователите ѝ в земите на империята днес се определят към принадлежащи към т.нар. „мек ислям“.

Според доц. д-р Ибрахим Ялъмов, ислямът е основен фактор при идентификацията на местните турци. Той е категоричен, че разпространението на мюсюлманската вяра по нашите земи е ставало доброволно и в продължителен период. През XV-XVI в. ислямът бил модерна религия, а престижът на Османската империя бил доста висок. В наше време самоопределящите се като турци мюсюлмани са 64% от всички изповядващи исляма в страната и имат ясно и еднозначно разбиране за своята религиозна принадлежност. От тях 40% се считат за дълбоко вярващи.⁹

За „Балкански форум за мир – Кърджали“

Сдружение „Балкански форум за мир – Кърджали“ е гражданска организация, създадена през 2018 г. Сред основните ѝ цели са насърчаването на толерантността и мирното съжителство между различните етнически и религиозни общности, изследването и популяризирането на етнически и етнорелигиозни модели и утвърждаването на демократичните практики на Балканите.

Форумът е инициатор на издаването на сборниците „Кърджали на историческата карта“ и „Българският ислям“, в които са представени различни научни и обществени гледни точки към историята, религията, етническите отношения и съвместното съществуване.

Източник на публикувания текст: „Българският ислям“, издание на Балкански форум за мир – Кърджали.

Българският ислям / състав. Георги Кулов. Габрово: Екс-прес, 2021. 532 с. ISBN 978-954-490-718-1. Издание на „Балкански форум за мир – Кърджали“.