Последни новини

Мемоарната книга на дългогодишния диригент на Варненската опера Влади Анастасов "Дневникът на Влади Анастасов", с подзаглавие "Размисли за човечността, политиката, обществото и личностите в моя живот", изд. Direct Services, 2023, попада в руслото на засиления интерес през последните години у нас към нови и различни биографични прочити на недалечното минало, а премиерата на книгата на 28 април 2023, Сцена Ротонда, допълва разнообразната програма за 75-годишния юбилей на Варненската опера. Поздравления заслужава съставителката Антония Маркова, дъщерята на маестро Влади Анастасов, която възкресявайки спомена за своя именит баща, не само изпълнява синовния си дълг, но внася и нови щрихи в биографията на Варненския оперен театър.  

Влади Анастасов (21.09.1928, Варна - 09.10.2005, Варна) е от онези щастливи личности, които в ранна възраст намират своето призвание. Завършва Втора мъжка гимназия и като частен ученик Средното музикално училище в родния си град с цигулка. Още като ученик, от 1946 г. се изявява като цигулар и диригент, свири в първия Държавен симфоничен оркестър на Варна, на който по-късно, след завършване на висшето си образование, в продължение на 7 години е диригент. От 1951 до 1954 следва в Държавната музикална академия в София, откъдето е изпратен за 2 години да учи Дирижиране в Пражката музикална консерватория. След завръщането си в България, завършва ДМА в диригентския клас на проф. Асен Димитров. Възпитаник на творци и педагози от ранга на Марин Големинов, Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов и Влади Симеонов, той продължава тяхното дело и на свой ред се превръща в посланик на красивата музика.

Музиката като смисъл на живота бележи целия му творчески път, от който близо 20 години, той посвещава на Варненската опера. Тук маестро Влади Анастасов се изгражда като едно от големите имена в българската диригентска школа и това се отнася както за оперното и оперетното, така и за симфоничното и хоровото дирижиране. Четири посоки в артистичната биография на един многостранно надарен творец, които не всеки диригент успява да съчетае в диригентската си кариера. Не бива да пропуснем още два негови таланта – на цигулар и певец. Певческата дарба на Влади Анастасов забелязва на заключителния изпит в академията не кой да е, а председателят на комисията, н.а. проф. Петър Райчев, основател на Варненската опера. Всъщност Влади Анастасов е можел да се развие и като чудесен лиричен баритон, след като с отличен успех полага изпитите за 3 семестъра във вокалния факултет. А решението да избере диригентската професия взема вместо него, неговият професор със стратегическия аргумент, че вече има много добри певци, но добрите диригенти в България все още са малко. Така Влади Анастасов е посочен да следва с държавна стипендия Диригентско майсторство в Прага. В двете прекрасни години там той отново се представя блестящо както на изпита по цигулка, така и на специалните изпити за диригент. Нещо повече, верен на пристрастието си от ученически години към хоровото пеене, той провежда конкурси и организира хорови състави и в Чехия, участва в международни форуми със своя младежки хор, одобрен е за главен диригент на Световния младежки ансамбъл, в който участват избрани с конкурс 180 души от 25 страни. Представете си с какъв размах работи този млад човек! Ансамбълът изнася концерти в цяла Чехословакия, подготвя се за Световния младежки фестивал в Берлин, но... Влади Анастасов и останалите български участници не отиват в Берлин, защото българските управници драстично спират стипендиите и връщат българските студенти у дома, заради опасението, че някои от тях можело да останат в чуждата страна или дори да избягат в някоя капиталистическа държава.

Разочарованието е голямо, но пък то – оказва се – има и своята добра страна. Завърнал се в София, Влади Анастасов среща в Музикалната академия любовта на живота си – очарователната Лилия, която става негова вярна житейска спътница. След като издържа с отличен държавния изпит по дирижиране – падат му се увертюрата към операта „Танхойзер“ от Вагнер, Симфония №5 от Чайковски и Увод и танци от Любомир Пипков, Влади и Лили идват във Варна.  

Тук Влади променя името си от Симеонов на Анастасов, заради съвпадението с името на неговия преподавател Влади Симеонов - големия български цигулар и музикален педагог, съосновател на българското симфонично дело. Във Варна професионалният път на Влади Анастасов започва като диригент на смесения хор в „Корбсо“ и диригент в Държавния симфоничен оркестър, заедно с Емил Главанков и Константин Илиев. На младия диригент се пада честта на 23 януари 1958 г. да дирижира авторския Концерт на Панчо Владигеров за пиано и оркестър, удостоен с международната Менделсонова награда. Това е първата голяма професионална изява на диригентския подиум, в която Влади Анастасов печели одобрението на най-големия български композитор и това прибавя към младежкото му самочувствие и професионално самочувствие. С него той влиза в състава на Варненската опера през 1968 г., за да стане ревностен съзидател в написването на златни страници от нейната история.

И се зареждат един след друг творчески сезони с премиерни постановки, с оперни, оперетни и балетни спектакли, симфонични концерти и турнета, проследени с много детайли и любопитни подробности от автора. Веднага се забелязва, че Влади Анастасов е съвестен хронист, който навсякъде посочва дати, имена и цифри, които ясно документират събитията. Ето например през 1969 г., за Деня на победата, той дирижира концерт със 700 души оркестър и 1200 участници. Този мащаб може и да е зададен от властимащите, но това не променя постижението на младия диригент, който умее да подчини на една творческа цел толкова много хора.  

Увлекателен разказвач, Влади Анастасов пресъздава атмосферата на прочутата постановка от 1970 г. на Евгени Немиров „Графиня Марица“, на която половин век по-късно Вера Немирова поднесе поклон със своята постановка на същото заглавие на варненската оперна сцена.“Това беше блестящ пример как се прави оперета, даден от назначения вече при нас режисьор Евгени Немиров. Имах щастието да работя с него в един екип и много си допаднахме. Дотогава в нашия театър не е имало такава пространственост на сцената и атмосфера на истинската виенска и будапещенска аристокрация“, пише Влади Анастасов.                                                                                                                                                         

За 25-годишнината на Варненската опера през 1972 г. Влади Анастасов подготвя премиерата на „Златното петле“ от Николай-Римски Корсаков, премиера за България, реж. Кузман Попов, худ. Мариана Попова, в главните роли с Ваня Кокошарова и Николина Григорова, колоратурните сопрани Йорданка Тенчева и Лиляна Чорбаджийска, Иван Панайотов и Валери Шадура. „Кузман измисли оригинален подход – действията на певците да се дублират с движенията на балета, съответстващи на героите от операта. Той се опря на опита на постановчика на танците Хуан Корели - испанец с канадско гражданство, и направи сценичното действие живо и разнообразно. Театралният вариант на режисьора бе действително много добре измислен. Мариана създаде чудесни декори и осветление – фантастични и недействителни. Когато се отваряше завесата, публиката направо ахваше“, отбелязва диригентът.

Точно така реагира и италианската публика, която посреща с аплодисменти визията на „Златното петле“, по време на турнето в Италия през 1974 г. В книгата са цитирани възторжени публикации в италианската преса за варненския гастрол. По този повод маестрото разказва, че публиката, която не познавала тази опера на Николай-Римски Корсаков, била изкупила всички партитури на „Златното петле“ от книжарниците, за да проследи нота по нота спектакъла. Може да си представим какво напрежение и каква отговорност е представлявало това за екипа.

Имало и една забавна - или поне от днешна гледна точка изглежда забавна - случка. На дневния спектакъл за деца на „Златното петле“ Николина Григорова пропуснала началото на една от ариите на Шемаханската царица. Диригентът върнал два пъти оркестъра от същото място, но бялото петно в паметта на певицата не се изтривало. Давайки знак за трето повторение, накрая самият диригент запял арията и това най-сетне извадило солистката от ступора и стреса.

„Дневникът на Влади Анастасов“ ни връща към още много вълнуващи събития от историята на Варненската опера. Едно от тях е голямото турне през 1977 г. с няколко заглавия в Палма де Майорка, организирано от Борислав Иванов, в което Влади Анастасов дирижира „Княз Игор“ от Бородин, с Гена Димитрова в ролята на Ярославна. Или българската премиера, също през 1977 г., на балета „Спартак“ от Арам Хачатурян, подготвен от прочутия творчески и житейски тандем Галина и Стефан Йорданови, хореографи и режисьори, извели варненския балет на световната сцена.

Пред погледа на читателя оживяват звездните имена на Варненската опера – режисьори, художници, солисти, сред които певците Йорданка Тенчева, Лиляна Анастасова, Михаил Зидаров, Трендафил Казаков, Ранко Дюлгеров, Тодор Костов и Мария Бохачек, Сабин Марков, Делчо Сапунджиев, Тинка Сколуфанова, художниците Мариана Попова, Ангел Атанасов, Лора Маринова, балетна двойка Екатерина Чешмеджиева и Константин Илиев и т.н.

Разказът, зареден с личната емоция, се допълва на места с отзиви в пресата и рецензии на утвърдени музиковеди, като Розмари Стателова. Този подход внася дистанция и известна обективност, които несъмнено повишават стойността на субективното възприятие, а оттам и на цялата книга. 

С много любов са пропити спомените на Влади Анастасов за семейството. Осъзнавайки, че заради него съпругата Лили често е жертвала личната си артистична кариера, „тя нито за миг не ме накара да правя компромиси, или да се чувствам виновен“, признава с благодарност съпругът. Лили Симеонова, освен със солистичните си изяви, има принос и като отзивчив артистичен секретар на Варненската опера, когото всички помнят с хубави чувства.  

„Дневникът на Влади Анастасов“ откроява своя автор като професионалист с чувство за отговорност и осъзнато лично достойнство, като свободомислещ човек, непримирим към непочтеността и несправедливостта. Той не се притеснява да разобличава, винаги добре аргументиран, фалша и користта в поведението на когото и да било. Заклеймява „чупките в кръста“, които носят облаги, противопоставя се на диктуваните отгоре настроения срещу турското малцинство и не пести обвиненията си спрямо властимащите за политическото кадруване, недопустимо в една културна институция, като операта. Критичното отношение към БКП и тоталитарната държава има, разбира се, своята цена и Влади Анастасов я плаща. Преназначават го от Варненската опера като заместник-директор в тогавашната Окръжна дирекция „Музика“, където вместо с професионалисти, трябва да работи със самодейци и откъдето преждевременно го пенсионират.

Но нищо не е в състояние да попречи на любовта към музиката и призванието на големия артист да твори и да създава радост на хората със своето изкуство. През последните десетилетия от живота си Влади Анастасов работи активно с Детското студио на Варненския драматичен театър, с Театър „Щурче“ на братя Райкови, с Детската опера, с много хорови състави, с които участва във фестивалите „Листопад на спомените“, Рождественски салон на изкуствата, подкрепя дейността на Музикално общество Борис Христов“.

Възхитителна е тази всепосветеност на музиката, в която маестро Влади Анастасов влага талант и труд, влага душата си. Правейки всичко това заради себе си, той мотивира и другите да го правят – едно основно качество, която откроява добрия диригент като истински лидер. Влади Анастасов е точно такъв диригент. От непристорения му житейски разказ проличава умението да убеждава със силата на личния пример, като естествена изява на характера и личността на един достоен човек.

Много са достойнствата на „Дневникът на Влади Анастасов“ – една искрена, вярна и откровена изповед, която докато проследява хронологически лично преживяното, илюстрирано с богат снимков материал, свидетелства и за историята на Варненската опера. В този смисъл книгата излиза отвъд автобиографичното, за да документира и биографията на един оперен театър, на Варненската опера. Всъщност „Дневникът на Влади Анастасов“ разказва не една, а много човешки съдби, разказва историята на едно цяло поколение и това й достойнство я превръща от лична мемоаристика в летопис на времето.

Хората обичат маестро Влади Анастасов и му засвидетелстват своето признание. Варненската опера чества неговата 60-годишнина със спектакъл на „Травиата“, в който участва световноизвестният тенор Емил Иванов. За 65-годишнината си маестрото получава покана да дирижира Варненската филхармония, с която е започнал професионалната си кариера. Поколения музиканти и оперни певци, израснали под диригентската му палка, пренасят отвъд хребета на времето неговите уроци, неговия висок музикален вкус и неговия висок човешки морал.