Последни новини

Нет@кценти
10.03.2008 г. 00:03
Обратно
◊ ДЕБАТИ

Избираем предмет Религия, разговор с проф. Георги Бакалов
Разговаря Вълчан Вълчанов

- Според вас какви са причините за този сравнително нисък интерес към предмета?

- Няма специално проучване, но от направените анкети и получената информация от преподаватели по „Религия‛ се очертават няколко по-важни причини. Първата е слабият интерес на родителите, повечето от които са без подготовка, традиции и познания по въпросите на вярата. Когато нашата комисия започна работата си, ни предоставиха официална анкета, според която 83% от българските граждани се представят като „вярващи в нещо‛, от които само 17% конкретно изповядваха вяра в Иисус Христос като Син Божи и Спасител. Процентът на заявилите се като атеисти беше около 15-16 %. Не си спомням точно процента на мюсюлманите, но общата картина говореше за сравнително ниска религиозна култура. По признания на учители по „Религия‛ техните часове най-често са поставяни в неудобно за учениците и родителите време.

Ако в Църквата религията звучи фалшиво, тя трудно може да пробие в училищата
С Явор Дачков за религиозното образование в училищата разговаря Яна Йорданова

- Според Вас на този етап не може да се въведе такова обучение, така ли?
- Да, песимист съм. Идеята да се учат будизъм и други религии, също не е адекватна. Как едно дете в 5-и клас ще разбере за какво става въпрос. Може би само най-общите понятия за монотеистичните религии биха могли да се преподават, да речем, в часовете по история на културата. По-рано бях привърженик на идеята за задължително изучаване на вероучение в училище. Но разбрах, че мястото на религията е първо в семейството и църквата и докато тя не зазвучи автентично от устата на самите свещеници, няма как да бъде предадена навън. След като тя вътре в църквата звучи фалшиво и има проблеми с автентичността при самите духовни пастири, много трудно може да пробие в училищата и да стане общовалиден предмет. А мисленето, че децата ни ще станат едва ли не по-морални като се въведе такъв предмет в училище, е направо смехотворно. Това е наивно и глупаво и трябва да е извън всякакво обсъждане.

(...) Църквата има да върши по-важни работи, а тя, за съжаление, е в много тежка криза и то по най-големите си върхове. Затова дискусията за вероучението е отклоняване на вниманието на обществото от съществените проблеми.

А кой вариант e печеливш за хората?
Има три варианта. И трите са печеливши за Църквата
Аве Иванова

Истинският проблем е, че живеем, поне аз живея, за теб не знам – в общество, което, освен че има демократична избирателна система, осигурява и свобода на избора. Осигурява го и конституционно и нека не се майтапим с това. И подобни начинания с преплетени политико-финансови мотиви да си пробиват път, е отвратително. Надявам се, че огромните дискусии, някои брилянтни като аргументация, които се случват във форумите, и здравият разум ще спрат навреме тези сили. Лошо е, че патосът на истински религиозни хора като теб е гадно употребен, за да се завърти мафиотската машина с учебниците, конкурсите за учебниците, екипите, чиновниците и учителите. Това е далаверата – това е скритата идея. Никаква ‛грижа за нравственото възпитание на подрастващите‛ – да не говорим, че практикуването на християнско-езическите ритуали хич не предполага нравственост. Точно толкова, колкото и атеистичният мироглед не я изключва.
(...)
Така че, българският клир, ако му е малко паството и малко душите за спасение, да се вземе в ръце, да си изгради малко по-различен имидж (за авторитет едва ли), да формулира позиции и практики по реални проблеми на младите – самота, откачане по материалното, хлъзване към дрогата, порнографията, проституцията - и да е в подкрепа на лутащите се души. А Евангелието да си преподава в удобно за него време и място извън училището и по индивидуален избор. Това е четвъртият път. Лишен от насилие, агресия, формалност, печалбарство и лъжа.


◊ АНАЛИЗИ

Светлозар Игов: Българският преход прехожда от грабене към смучене
Деян Енев

- Какво е състоянието на обществото ни след 20 години преход?
- От гледна точка на свръхбогатото свръхмалцинство "преходът" е завършил, а бих казал, че бе завършил още преди да започне. От гледна точка на бедното и безправно мнозинство той никога няма да свърши. Какво впрочем значи "преход" - от какво към какво, от комунизъм към див капитализъм или към по-питомен капитализъм? Живелите и под английско, и под руско робство персийци казали на литературоведа Виктор Шкловски: "Руснаците грабят, англичаните смучат". Може би у нас става преход от грабене към смучене? Или - ако парафразирам Яворов - от убийства с дърварска брадва към убийства със златна игла? Самата дума "преход" манипулира хората с утопиите на някакво по-добро бъдеще, което е вечният инструмент на онези, които знаят, че това бъдеще никога няма да дойде.
(...) Българският преход беше и продължава да е симулиране на пазарна икономика, на плуралистична политика, на свободни медии, на демокрация, но всъщност е създадена от живковската мафия и ченгетата й криминална държава, която се опитва да симулира пред света някаква "демокрация". (...) Неслучайно българите са били наричани робско племе, мърша и стадо не от някакви обидени графомани, а от най-значими творчески личности и национални идеолози - двамата Славейковци, Ботев. Емилиян Станев в дневниците си нарича българите корумпиран народ, прави остра критика на социализма, на Живков. Българската псевдодемокрация и криминализираният елит са следствие от социалния разврат по времето на живковизма. Днес няма и друга организирана престъпност освен организираната от живковската мафия и бившата ДС.

- Адекватни ли са литературните награди на литературния живот?
- Случва се понякога една творба да се извиси високо над останалите - например "Тютюн" на фона на "сухата равнина" на българската литература през 1951. Но такива случаи са редки, особено при нормален литературен живот. Всички - и български, и световни - награди са били оспорвани, защото сами по себе си са оспорими. В смисъл, че трудно може да се каже, че една творба е "най", все едно да кажем, че ябълката е по-хубав плод от крушата.


◊ БАЛОНИ

Първанов: Филмът на ББС за Могилино е част от антибългарска кампания

"Мен дълбоко ме смути онзи филм, който не е направен с любов към България, който е част, щрих от антибългарска кампания, която не знам кой и с какви цели е провокирал". Това заяви в неделя президентът Георги Първанов по повод филма на Кейт Блюит от ББС "Изоставените деца на България"...
(...)
“В този филм има неща, които ние си ги знаем не по-зле”, коментира президентът...

Първанов, под чийто патронаж се провеждат кампаниите "Българската Коледа", ще настоява...

Според президента стратегията за закрила на децата е добра, но в нея липсват конкретни мерки с отговорници. Той ще създаде работна група за уточняване на 10-15 точки за конкретни действия.

Първанов посочи, че липсва координация...

Георги Първанов се изказа за диференциран подход...

Социалният министър Емилия Масларова изрази тревогата си...
Автор:
Антоанета Добрева
Публикация:
10.03.2008 г. 00:03
Посетено:
947
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/28/news/5441-tazhno-e-no-pak-dvorat-si-e-nash
Обратно