Виолета Христова, която спечели първа награда на Националния конкурс на името на Мара Белчева, е родена в Чирпан, но живее в София.
Има 4 издадени стихосбирки. Под печат е петата, която ще носи заглавието „Сняг от друга зима”. Работи в галерия с книжарница към СБП, в който членува. Разговаряхме с нея след награждаването й.
◊ ИНТЕРВЮ
- Г-жо Христова, какво Ви свърза със Севлиево? - Майка ми е родена в Севлиево, но живее в Трявна. Така че, във всичките ми градове по някакъв странен начин се смесват и Мара Белчева, и Славейковият род, и Яворов... Разбира се, осъзнах това едва тази вечер.
- Вълнувахте ли се преди журито да е готово с крайния резултат? - Не съм се вълнувала, защото не съм очаквала наградата. Не знаех дори кои са членове на журито, не съм се интересувала и затова за мене беше изненада.
- Как приемате наградата? - Изключително съм щастлива. Тези награди са отговорност и тежест, защото дават друга стойност на собствените ни думи. Ние сами не можем да преценим по какъв начин продължаваме пътя на някогашните поети, но сме на същия. Така че, Мара Белчева е специално име в българската поезия. Това е една духовна субстанция, една духовна еманация, която много е трудно да бъде повторена, да бъде следвана в чист вид. Съвременните поетеси са по-материални. Те се борят с финансовата криза, правят лютеници, водят си децата в детски градини и на пръв поглед като че ли не носят тази духовна изтънченост, която има Мара Белчева. В някакъв план я повтарят. Освен това не знам дали съществува понятието „мъжка” и „женска” поезия, но тази вечер видях, че има такава, но дали е нещо различно...
- По-нежна е. - Щом има женска чувствителност, трябва да има и женска поезия - това е ясно, но с какво тя е по-различна от мъжката, не знам.
- Новата Ви стихосбирка ще носи заглавието „Сняг от друга зима”, надявам се в душата Ви тази вечер да няма сняг. - И да има, той е от друга зима.