На 21 април 2009 (вторник), 19.00 ч. Галерия "Академия", НХА, София
Вход свободен
◊ КНИГАТА
2084-та от Владимир Левчев
Кога и как ще свърши светът? Наближава ли краят? Какво знаем за нашето бъдеще? И дали знаем повече за миналото? Това, което мислим, че знаем за миналото си, не е ли само една наша фантазия? Откъде идваме и накъде отиваме? Вярно ли е било пророчеството на Нютон за края на света?...
Oтговори на тези въпроси читателят може да намери в романа „2084-та“.
Действието на романа се развива в недалечното бъдеще. Но дали едно недалечно бъдеще, когато светът е разделен на безсмъртни и смъртни хора, е радикално различно от настоящето? „Каквото е било, пак ще бъде и каквото се е правило, пак ще се прави“, казва Еклесиаст. Бъдещето произлиза от настоящето, а настоящето – от миналото. Но не е ли и миналото, както ние го виждаме, продукт на настоящето? Не го ли променяме с нашето мислене за него?
„2084-та“, разбира се, е донякъде диалог с Джордж Оруел. Но 2084-та година в тази книга е доста по-различна от 1984-та, каквато я помним ние, или както я е виждал писателят през 1948-а.
Този път става дума за края на света.
◊ ПОВЕЧЕ ЗА АВТОРА
Владимир Левчев е роден на 17 октомври 1957 г. в София. Завършва английска езикова гимназия (1976) и изкуствознание в Художествената академия в София (1982). Бил е редактор в издателство "Народна култура" (1982-1989), издател на забраненото преди 10 ноември 1989 независимо списание за литература и политика "Глас", зам.-главен редактор на "Литературен вестник", член на Изпълнителния комитет на Екогласност и главен координатор на Свободно поетическо общество.
През 1994 заминава за САЩ с Фулбрайтова стипендия. Завършва MFA програма по Творческо писане (1996). Между 1996 и 2007 г. преподава литература и писане в University of Maryland (Балтимор), Montgomery College, George Washington University и American University (Вашингтон), американска литература в една гимназия в предградие на Вашингтон, както и български език във Foreign Service Institute (към Държавния департамент). Oт есента на 2007 г. преподава литература в Американския университет в Благоевград.
Издал е още „Литература и морал. Статии, есета, студии” (1994), "Любовни писма до свободата” (роман, 1998), "Бог е любов" (2001), "Крали Марко. Балканският принц” (роман, 2006), както и редица книги с преводи, включително стиховете на Томас Елиът, А. Гинзбърг, С. Кюниц, Х. Тейлър, Владимир Висоцки и „Бхагавадгита”.
Негови стихове са превеждани и публикувани в редица антологии и специализирани литературни издания у нас и в други страни, включително "Child of Europe: Penguin's Anthology of Eastern-European Poetry" (1990), “Yearbook of American Poetry” (1997), "Poetry Мagazine" (Чикаго), "Partisan Review" (Бостън).
Сътрудничи със статии за политика и култура на вестник „Дневник” и други периодични издания. Разведен е и има един син.