In memoriam
Почина писателят Виктор Пасков
Свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде! Алелуя!
Виктор Пасков (1949-2009)
◊ ТЪЖНА ВЕСТ
Почина писателят Виктор Пасков
Писателят Виктор Пасков е починал в Берн, Швейцария вчера вечерта от рак на белите дробове. Тялото ще бъде пренесено в България и погребано тук.
Виктор Маринов Пасков е роден на 10.09.1949 г. в София. Завършва гимназия в София и консерватория в Лайпциг (1976). Свири в джазови формации; до 1980 работи като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия.
Литературен и музикален редактор към Агенция "София прес" през 1980-1987. От 1987 е редактор и кинодраматург в Студия за игрални филми "Бояна". През 1990-1992 живее в Париж.
Пасков е автор на книгите „Невръстни убийства" (1986), „Ций Кук" (1991), „Германия - мръсна приказка" (1992), „Алилуя" (Събрани произведения, 2001), „Аутопсия на една любов" (2005), „Гледната точка на Гоген. Разкази" (2008).
Втората книга на Виктор Пасков "Балада за Георг Хених" е публикувана във Франция (1989) и е преиздадена от изд. Seuil през 1990. За нея получава Голямата литературна награда на Бордо (Франция). Преведена е също в Англия, Германия, Испания, Полша, САЩ, СССР, Чехия, Словакия, Швейцария.
Автор е на киносценариите "Ти, който си на небето", "Индиански игри", "Пльонтек" и "Духове".
◊ ДУМИ ЗА ВИКТОР ПАСКОВ
"Виктор Пасков умее да разкрива рефлексиите и психологическите бездни в съзнанието на съвременния човек - и ги рисува с език, в който ироничното отстранение, сарказмът, сардоничните нотки, сленгът омесват врящата амалгама на отрицанието, озарена изрядко от светкавици или от лунната светлина на любовта."
Иванка Денева. Дуендето на музиката и обичта в „Аутопсия на една любов” от Виктор Пасков
"Виктор Пасков е определено сред най-добрите съвременни български белетристи и заема водещо място сред своите връстници. Неговите книги се раждат от обществените недъзи и от тънката чувствителност на словото на писателя, който не иска да се примири с тях и да ги отмине. Този писател е сред малцината съвременни наши автори, които се отличават с проникновен до болезненост психологически анализ, със способността да разказва с психологически финес. В прозата на Виктор Пасков конфликтността много рядко е външна, защото тя е преди всичко в духовния свят на героите му. Той навлиза фино в съкровените импулси на психиката на героите. Това забележително умение на този творец ни дава възможност да усетим социалния, политически и морален климат на времето, пречупен през една дълбоко чувствителна интимна човешка призма. В книгите си Виктор Пасков мечтае и търси равновесие и баланс на социума в един универсален свят. Сложните тоналности са част от него. Дори абстрактните внушения са обозрими за читателя. Прозата му внушава доверие, излъчва особена нега, примесена на места с меланхоличност, на други - с фанфарен звън, и ние изпитваме неизмеримото удоволствие от съприкосновението си с нея. Той ни кара да се чувстваме комфортно с богатата палитра на творбите си, да търсим смисъла на всяка негова творба, да откриваме своите сънища в тях.
В известен смисъл прозата на Виктор Пасков е в една по-нетипична проблематика и стилистика за нашата литература. Става дума за традицията на писатели като Светослав Минков, Георги Стаматов, Димитър Димов и Павел Вежинов, за които е типично онова сложно, изискващо голяма литературна култура изследване на "душата на художника", на съдбата на таланта, на съдбата на творческата личност. Той е "градски" писател. Неговите книги ни представят един творец, който следва сърцето си, който претворява сънищата си в магическия калейдоскоп на времето и върви по пътя на неговия кръговрат."
Никола Иванов. Баладата на Виктор Пасков
◊ ИЗ "БАЛАДА ЗА ГЕОРГИ ХЕНИХ"
"А аз - ще робувам в моето царство на занаята и може би някой ден ще стана майстор. Тогава - тогава ще седна и ще напиша една последна книга. И знаеш ли каква ще бъде тя? - най-обикновен буквар. Няма да му направим живота лек! Не трябва майсторите да търпят невежество и грубост!
Георг Хених, ти, който си на небето!
Цар Виктор говори!
Аз не бързам, но ти не забравяй какво си ми обещал. Ще чакам да пристигнеш някоя вечер с небесната каляска - ти там сигурно си на почит и уважение - тогава дръпни юздите пред някогашния публичен дом, спри конете и извикай:
- Майстор тръгва! Време няма! Господ моли - книга не забравя!
Тогава ще седна от дясната ти страна, ние ще препуснем с всички сили към небесата, около нас ще гърми и трещи, ще святка и ще проблясва, а ние с теб ще викаме, колкото ни стига гласът:
- Свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде!
Алелуя!
Алелуя!
Алелуя!"
---------------------
Из "Балада за Георг Хених". Виктор Пасков
◊ ТЪЖНА ВЕСТ
Почина писателят Виктор Пасков
Писателят Виктор Пасков е починал в Берн, Швейцария вчера вечерта от рак на белите дробове. Тялото ще бъде пренесено в България и погребано тук.
Виктор Маринов Пасков е роден на 10.09.1949 г. в София. Завършва гимназия в София и консерватория в Лайпциг (1976). Свири в джазови формации; до 1980 работи като композитор, оперен певец и музикален критик в Германия.
Литературен и музикален редактор към Агенция "София прес" през 1980-1987. От 1987 е редактор и кинодраматург в Студия за игрални филми "Бояна". През 1990-1992 живее в Париж.
Пасков е автор на книгите „Невръстни убийства" (1986), „Ций Кук" (1991), „Германия - мръсна приказка" (1992), „Алилуя" (Събрани произведения, 2001), „Аутопсия на една любов" (2005), „Гледната точка на Гоген. Разкази" (2008).
Втората книга на Виктор Пасков "Балада за Георг Хених" е публикувана във Франция (1989) и е преиздадена от изд. Seuil през 1990. За нея получава Голямата литературна награда на Бордо (Франция). Преведена е също в Англия, Германия, Испания, Полша, САЩ, СССР, Чехия, Словакия, Швейцария.
Автор е на киносценариите "Ти, който си на небето", "Индиански игри", "Пльонтек" и "Духове".
◊ ДУМИ ЗА ВИКТОР ПАСКОВ
"Виктор Пасков умее да разкрива рефлексиите и психологическите бездни в съзнанието на съвременния човек - и ги рисува с език, в който ироничното отстранение, сарказмът, сардоничните нотки, сленгът омесват врящата амалгама на отрицанието, озарена изрядко от светкавици или от лунната светлина на любовта."
Иванка Денева. Дуендето на музиката и обичта в „Аутопсия на една любов” от Виктор Пасков
"Виктор Пасков е определено сред най-добрите съвременни български белетристи и заема водещо място сред своите връстници. Неговите книги се раждат от обществените недъзи и от тънката чувствителност на словото на писателя, който не иска да се примири с тях и да ги отмине. Този писател е сред малцината съвременни наши автори, които се отличават с проникновен до болезненост психологически анализ, със способността да разказва с психологически финес. В прозата на Виктор Пасков конфликтността много рядко е външна, защото тя е преди всичко в духовния свят на героите му. Той навлиза фино в съкровените импулси на психиката на героите. Това забележително умение на този творец ни дава възможност да усетим социалния, политически и морален климат на времето, пречупен през една дълбоко чувствителна интимна човешка призма. В книгите си Виктор Пасков мечтае и търси равновесие и баланс на социума в един универсален свят. Сложните тоналности са част от него. Дори абстрактните внушения са обозрими за читателя. Прозата му внушава доверие, излъчва особена нега, примесена на места с меланхоличност, на други - с фанфарен звън, и ние изпитваме неизмеримото удоволствие от съприкосновението си с нея. Той ни кара да се чувстваме комфортно с богатата палитра на творбите си, да търсим смисъла на всяка негова творба, да откриваме своите сънища в тях.
В известен смисъл прозата на Виктор Пасков е в една по-нетипична проблематика и стилистика за нашата литература. Става дума за традицията на писатели като Светослав Минков, Георги Стаматов, Димитър Димов и Павел Вежинов, за които е типично онова сложно, изискващо голяма литературна култура изследване на "душата на художника", на съдбата на таланта, на съдбата на творческата личност. Той е "градски" писател. Неговите книги ни представят един творец, който следва сърцето си, който претворява сънищата си в магическия калейдоскоп на времето и върви по пътя на неговия кръговрат."
Никола Иванов. Баладата на Виктор Пасков
◊ ИЗ "БАЛАДА ЗА ГЕОРГИ ХЕНИХ"
"А аз - ще робувам в моето царство на занаята и може би някой ден ще стана майстор. Тогава - тогава ще седна и ще напиша една последна книга. И знаеш ли каква ще бъде тя? - най-обикновен буквар. Няма да му направим живота лек! Не трябва майсторите да търпят невежество и грубост!
Георг Хених, ти, който си на небето!
Цар Виктор говори!
Аз не бързам, но ти не забравяй какво си ми обещал. Ще чакам да пристигнеш някоя вечер с небесната каляска - ти там сигурно си на почит и уважение - тогава дръпни юздите пред някогашния публичен дом, спри конете и извикай:
- Майстор тръгва! Време няма! Господ моли - книга не забравя!
Тогава ще седна от дясната ти страна, ние ще препуснем с всички сили към небесата, около нас ще гърми и трещи, ще святка и ще проблясва, а ние с теб ще викаме, колкото ни стига гласът:
- Свещено, свещено, свещено е изкуството, което бе, което е и което ще бъде!
Алелуя!
Алелуя!
Алелуя!"
---------------------
Из "Балада за Георг Хених". Виктор Пасков
Автор:
LiterNet
Публикация:
17.04.2009 г. 13:06
Етикети:
Посетено:
2746
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/24/news/7716-pochina-pisatelyat-viktor-paskov