Полемики
Настройки за четене
Стесни
|
Уголеми
Умали
Смени шрифта
|
Увеличи междуредовото разстояние
Намали междуредовото разстояние
|
Нощен режим
Потъмни фона
Изсветли текста
|
Стандартни
Кой сте Вие, Николай Стоянов?
Апел на български издатели
Господине,
Бяхме чрезвичайно развеселени от публикацията ви във в. “Труд” от 9 февруари т.г. Но не от факта, че правите опит да обършете просторното си чело от оплювки (несправедливи според Вас, разбира се), а от това, че тия посегателства над личността Ви явно са станали нетърпимо много, щом Вие, иначе толкова нехаен към духовната си хигиена, сте решили да облекчите страданията си с малко разводнен текст. Ваш проблем. Но доколкото някои от нескончаемите ви проблеми са и наши, ние решихме да Ви изпратим това писмо (без надеждата и дори без желанието за отговор – като запорожските казаци!), за да Ви напомним, че Вие, господине, сте един крадец (не на интелектуална собственост, слава Богу – Вашите занимавки с литература не ни интересуват!), а на реални – едни от най-реалните – неща в живота: пари!
На фона на чудовищните кражби в държавата ни може би те не са толкова големи, но за нас – издателите, поставени от същата тази държава в унизителни понякога условия – тяхната наличност не е съвсем без значение за бюджета ни. И така: кога ще се разплатите с нас, многобройните издатели, които имахме наивността да Ви повярваме, че възнамерявате да отворите частен (и честен!) бизнес с книготърговия. И Ви дадохме най-доброто от продукцията си, при най-изгодни за Вас отстъпки, на консигнация – с което по същество Ви кредитирахме, – за да Ви подпомогнем в това благородно начинание. И които книги Вие продадохте с успех – инак бихте ги върнали, както неведнъж сме Ви подканяли. И парите присвоихте, или както се изразяват по-неделикатните – откраднахте. И за разлика от героя на Илф и Петров, който краде и се срамува, срамува се и краде – го направихте без капка срам! Освен това се оказахте и безподобен лъжец. Никак не ни грее това, че Вие от две години ни увещавате, че всеки момент заминавате на работа в Париж и когато спечелите – ще се разплатите. То не бяха стягания на куфарите, то не беше тая есен, то не беше следващата. Че и с любимата Ви барабар. Но не заминавате и ние си чакаме парите. И защо ли? Вие нашите собствени пари не рачихте да ни дадете, та тия от Вашия джоб ли да чакаме. Все едно писмо от умрял. Защото Вие за нас, господине, отдавна сте крачещ и – защо да не го кажем – вече вонящ интелектуален труп!
Никак не ни става по-родолюбиво от това, че фондацията Ви “Балканика” процъфтявала, според както ни уверявате (апропо, да не би паричките ни да са потънали в нейната паст). Всъщност кой финансира Вашата фондация, при тия разходи, които си позволявате?! В напъните си да й създадете престиж, не си ли служите и с непозволени средства? Още се помни как бяхте измамили болния по онова време Йордан Радичков, че предстояло да му бъде връчена наградата “Балканика” и го бяхте завели по тоя начин чак в Солун, за да придаде тежест на самодейното Ви мероприятие, а след това тя – лелеяната ви рожба, възвеличавана от самия Вас, и май само от Вас, като “Балканския нобел” – била (про)дадена на третостепенен гръцки писател (каквито впрочем са повечето ви лауреати). Засега все още не се е чуло някой от тях да е попаднал в полезрението на Академиците от Стокхолм, макар в началото да тръбяхте и за такава хипотетична възможност.
Можем да отминем споровете Ви с Йордан Ефтимов и Владимир Трендафилов, като ги отдадем на творчески дрязги. И те като вас, освен че журират – творят. По-успешно от Вас, според запознати. То кой ли не пише по-добре от Вас в тоя “феномен от паралелни литератури”! За нас е любопитно да пролеете повече светлина върху тандема Ви с Игор Чипев от Министерството на културата и върху други паралелни случайности. Той за сметка на фондация “Балканика” (нашите пари) ли пътува с Вас из чужбина? И ако да – това благодарност за услугата ли е: че си затваря очите, когато кандидатствате с две – паралелни – издателства (едното фиктивно, само за всеки конкретен случай) по програмата за подпомагане на книгоиздаването и печелите двойно повече субсидии от колегите си. Или е предплата за бъдещи такива “услуги”. Някои дори твърдят, че Чипев едва ли се задоволява само с екскурзии. Апропо, защо не виждаме рекламните материали на чужди езици за българската литература, които са ви дадени за издаване – отново в заобикаляне на законната процедура – със средства на МК, осигурени от зам.-министъра Надежда Захариева. Злите езици говорят, че в чужбина тия рекламни материали предизвикали снизходителни усмивки и я поставили в доста конфузна ситуация. Което помрачило радостта й от това, че сте я издали на английски. Други, още по-зли езици твърдят, че въпросната радост била помрачена от факта, че освен с издаване на съчинението й, сте я обайвали и с обещания да й издействате награда в чужбина, пък се оказало, че там – в чужбината – наградите не ги раздавали като наградата “Балканика”. И по тая причина се бавело заминаването Ви за Париж. Докато не се разбрало, че въпросното Ви заминаване изобщо не зависело от Захариева. Макар да тръбите наляво и надясно, че въпросът Ви бил уреден на най-високо място. Да нямате предвид Министър-председателя? Или Президента? Че те и с вашите мераци ли се занимават? Нейсе. Докато сме на вълна награди, чистосърдечно ще Ви признаем, че в писанието Ви има няколко реда, които напълно отговарят на реалността: “Изобщо работата на тези институции (журитата) в България е вече повече от предвидима. В болшинството от случаите е достатъчно да се прочетат само имената на оценителите, за да се познае от един път името на бъдещия лауреат.” Точно казано! Като прочетем, че председател на журито ще е сопотският – градски от селски тип – кмет, а сред членовете – Игор Чипев (отново тоя Чипев!), няма как задачата да не се окаже със занижена трудност: наградата на името на Иван Вазов ще бъде присъдена на известния на журито писател, чието първо име е Николай, а второто започва със Сто (всеки да си мисли каквото си ще!) и завършва на нов. А по средата има едно Я! Я, какъв морал, каква позиция! За какъв морал в раздаването и получаването на литературните награди парадирате точно Вие, господине, който, поръчвайки си въпросната награда, не се свените да се наредите до някои първомайстори на нашата словесност, макар всички да знаят – включително и Вие самият, най-вече Вие, – че не сте повече от застаряващ чирак, който с големи зорове може да се произведе най-много в калфа, за хатър на белите му коси.
И за конкурсния туризъм сте прав. Само че не е на път да се развие, ами направо си е развит и сте го развили Вие самият – радетелят за “традиционните комбинации”. Тук сте ненадминат. Докато СБП се пилее на селско, градско, читалищно, общинско ниво, както го иронизирате, вие обикаляте балканските столици, смъквате дисагите с “Балканиката” и, бършейки запотен врат, пошушвате нещо на Ендрю Вахтел и компания, а после казвате лукаво усмихнат: – Я, да видим сега кой е дал най-много за славата на братските балкански литератури? Но и Вахтел няма да издържи дълго на тази вахта. Като ви разбере какви ги вършите. Апропо, нищо не казвате защо Ви избягаха от “тази престижна позиция” и Аинза, и проф. Венко Кънев? Защо “Льо Монд” със заплаха от юридическо преследване Ви отне правото да издавате българската версия на притурката “Монд дипломатик”? Не отговаряйте, и които не го знаят – ще се досетят.
На времето имаше една длъжност – културно-масовик. Обикновено беше доброволна и с нея с голям ищах се заемаха разни стари моми, които организираха колективни посещения: на кино ли не щеш, на театър ли, изложби, цирк, излети в планината (разбра се, че и Вие сте били турист) и пр., и пр. И всичко с надеждата да ги ощипе и тях някой в калабалъка. Та и вие така – “Хубавите чужденки” ли не правихте опит да организирате, преводачески срещи ли не уреждате, награди ли не учредявате, журита ли не сформирате – само и само да се пласирате като писател. Прекалени усилия за едни толкова малки, да не кажем никакви, резултати. И в една сал област проявявате странна пасивност – да си уреждате сметките с кредитори като почтен човек. Заприличали сте на ония “разпространители” от зората на частното книгоиздаване, които взимаха големи количества книги, продаваха ги и се покриваха. Та се налагаше да бъдат търсени с полиция. Казахме полиция, та се сетихме – пропуснали сте тоя път да се изжалвате, между другото ужким, че някои несправедливо Ви подозирали, че сте били генерал от службите. Хем го отричате с половин уста, хем някаква зле прикривана гордост изпълва с топла влага очите Ви. За генерал, разбира се, Вашите недоброжелатели не са прави! Тук трябват и определени качества, все пак. Но че сте били литературен полицай (някога милиционер), никой не би оспорил твърденията им. Освен Вие самият. И то така – между другото. Но да потърсите отговорност – не! Не сте дотам наивен, за да се заблуждавате, че няма да Ви бъдат предоставени “веществени доказателства”.
Хайде стига толкова. Времето е пари. Парите, г-н Стоянов, кога ще върнете откраднатите ни пари? Парите на издателите. А това всъщност не са ли и парите на читателите! Непочтено е някак човек, претендиращ да е писател, т.е. да се раздава за читателите – да богатее от техните мъчителни спестявания. Знаете кой чете у нас и с цената на какви лишения понякога се решава да си купи книга. А вие го ограбвате по такъв мутренски начин. Срамота!
Евтиният бръснарски одеколон, с който така обилно се обливате на страниците на в. “Труд”, в частната му притурка “Лит-консорт” (семейните ООД-та трици да ядат), няма да Ви помогне да разпръснете вонята, която се носи от Вас – защото не сте окалян, сам сте се окаляли, и то яко, за да не кажем друга, по-воняща дума. Макар че в старобългарския език кал се е използвала и за онова, в което сте затънали до гуша. Но и на нас ни дойде до гуша от вас и пак повтаряме: Парите! Нашите пари! Иначе – на прокурора, пък ако ще да сте и генерал. В най-високата му градация за службите, за които имате претенции – генерал-фелдфебел.
П.П. Всъщност не сме съвсем прави – има нещо чисто и у Вас. Това са ръцете до лактите – от пране са заприличали на отрудените ръце на Батиньолска перачка.
Бяхме чрезвичайно развеселени от публикацията ви във в. “Труд” от 9 февруари т.г. Но не от факта, че правите опит да обършете просторното си чело от оплювки (несправедливи според Вас, разбира се), а от това, че тия посегателства над личността Ви явно са станали нетърпимо много, щом Вие, иначе толкова нехаен към духовната си хигиена, сте решили да облекчите страданията си с малко разводнен текст. Ваш проблем. Но доколкото някои от нескончаемите ви проблеми са и наши, ние решихме да Ви изпратим това писмо (без надеждата и дори без желанието за отговор – като запорожските казаци!), за да Ви напомним, че Вие, господине, сте един крадец (не на интелектуална собственост, слава Богу – Вашите занимавки с литература не ни интересуват!), а на реални – едни от най-реалните – неща в живота: пари!
На фона на чудовищните кражби в държавата ни може би те не са толкова големи, но за нас – издателите, поставени от същата тази държава в унизителни понякога условия – тяхната наличност не е съвсем без значение за бюджета ни. И така: кога ще се разплатите с нас, многобройните издатели, които имахме наивността да Ви повярваме, че възнамерявате да отворите частен (и честен!) бизнес с книготърговия. И Ви дадохме най-доброто от продукцията си, при най-изгодни за Вас отстъпки, на консигнация – с което по същество Ви кредитирахме, – за да Ви подпомогнем в това благородно начинание. И които книги Вие продадохте с успех – инак бихте ги върнали, както неведнъж сме Ви подканяли. И парите присвоихте, или както се изразяват по-неделикатните – откраднахте. И за разлика от героя на Илф и Петров, който краде и се срамува, срамува се и краде – го направихте без капка срам! Освен това се оказахте и безподобен лъжец. Никак не ни грее това, че Вие от две години ни увещавате, че всеки момент заминавате на работа в Париж и когато спечелите – ще се разплатите. То не бяха стягания на куфарите, то не беше тая есен, то не беше следващата. Че и с любимата Ви барабар. Но не заминавате и ние си чакаме парите. И защо ли? Вие нашите собствени пари не рачихте да ни дадете, та тия от Вашия джоб ли да чакаме. Все едно писмо от умрял. Защото Вие за нас, господине, отдавна сте крачещ и – защо да не го кажем – вече вонящ интелектуален труп!
Никак не ни става по-родолюбиво от това, че фондацията Ви “Балканика” процъфтявала, според както ни уверявате (апропо, да не би паричките ни да са потънали в нейната паст). Всъщност кой финансира Вашата фондация, при тия разходи, които си позволявате?! В напъните си да й създадете престиж, не си ли служите и с непозволени средства? Още се помни как бяхте измамили болния по онова време Йордан Радичков, че предстояло да му бъде връчена наградата “Балканика” и го бяхте завели по тоя начин чак в Солун, за да придаде тежест на самодейното Ви мероприятие, а след това тя – лелеяната ви рожба, възвеличавана от самия Вас, и май само от Вас, като “Балканския нобел” – била (про)дадена на третостепенен гръцки писател (каквито впрочем са повечето ви лауреати). Засега все още не се е чуло някой от тях да е попаднал в полезрението на Академиците от Стокхолм, макар в началото да тръбяхте и за такава хипотетична възможност.
Можем да отминем споровете Ви с Йордан Ефтимов и Владимир Трендафилов, като ги отдадем на творчески дрязги. И те като вас, освен че журират – творят. По-успешно от Вас, според запознати. То кой ли не пише по-добре от Вас в тоя “феномен от паралелни литератури”! За нас е любопитно да пролеете повече светлина върху тандема Ви с Игор Чипев от Министерството на културата и върху други паралелни случайности. Той за сметка на фондация “Балканика” (нашите пари) ли пътува с Вас из чужбина? И ако да – това благодарност за услугата ли е: че си затваря очите, когато кандидатствате с две – паралелни – издателства (едното фиктивно, само за всеки конкретен случай) по програмата за подпомагане на книгоиздаването и печелите двойно повече субсидии от колегите си. Или е предплата за бъдещи такива “услуги”. Някои дори твърдят, че Чипев едва ли се задоволява само с екскурзии. Апропо, защо не виждаме рекламните материали на чужди езици за българската литература, които са ви дадени за издаване – отново в заобикаляне на законната процедура – със средства на МК, осигурени от зам.-министъра Надежда Захариева. Злите езици говорят, че в чужбина тия рекламни материали предизвикали снизходителни усмивки и я поставили в доста конфузна ситуация. Което помрачило радостта й от това, че сте я издали на английски. Други, още по-зли езици твърдят, че въпросната радост била помрачена от факта, че освен с издаване на съчинението й, сте я обайвали и с обещания да й издействате награда в чужбина, пък се оказало, че там – в чужбината – наградите не ги раздавали като наградата “Балканика”. И по тая причина се бавело заминаването Ви за Париж. Докато не се разбрало, че въпросното Ви заминаване изобщо не зависело от Захариева. Макар да тръбите наляво и надясно, че въпросът Ви бил уреден на най-високо място. Да нямате предвид Министър-председателя? Или Президента? Че те и с вашите мераци ли се занимават? Нейсе. Докато сме на вълна награди, чистосърдечно ще Ви признаем, че в писанието Ви има няколко реда, които напълно отговарят на реалността: “Изобщо работата на тези институции (журитата) в България е вече повече от предвидима. В болшинството от случаите е достатъчно да се прочетат само имената на оценителите, за да се познае от един път името на бъдещия лауреат.” Точно казано! Като прочетем, че председател на журито ще е сопотският – градски от селски тип – кмет, а сред членовете – Игор Чипев (отново тоя Чипев!), няма как задачата да не се окаже със занижена трудност: наградата на името на Иван Вазов ще бъде присъдена на известния на журито писател, чието първо име е Николай, а второто започва със Сто (всеки да си мисли каквото си ще!) и завършва на нов. А по средата има едно Я! Я, какъв морал, каква позиция! За какъв морал в раздаването и получаването на литературните награди парадирате точно Вие, господине, който, поръчвайки си въпросната награда, не се свените да се наредите до някои първомайстори на нашата словесност, макар всички да знаят – включително и Вие самият, най-вече Вие, – че не сте повече от застаряващ чирак, който с големи зорове може да се произведе най-много в калфа, за хатър на белите му коси.
И за конкурсния туризъм сте прав. Само че не е на път да се развие, ами направо си е развит и сте го развили Вие самият – радетелят за “традиционните комбинации”. Тук сте ненадминат. Докато СБП се пилее на селско, градско, читалищно, общинско ниво, както го иронизирате, вие обикаляте балканските столици, смъквате дисагите с “Балканиката” и, бършейки запотен врат, пошушвате нещо на Ендрю Вахтел и компания, а после казвате лукаво усмихнат: – Я, да видим сега кой е дал най-много за славата на братските балкански литератури? Но и Вахтел няма да издържи дълго на тази вахта. Като ви разбере какви ги вършите. Апропо, нищо не казвате защо Ви избягаха от “тази престижна позиция” и Аинза, и проф. Венко Кънев? Защо “Льо Монд” със заплаха от юридическо преследване Ви отне правото да издавате българската версия на притурката “Монд дипломатик”? Не отговаряйте, и които не го знаят – ще се досетят.
На времето имаше една длъжност – културно-масовик. Обикновено беше доброволна и с нея с голям ищах се заемаха разни стари моми, които организираха колективни посещения: на кино ли не щеш, на театър ли, изложби, цирк, излети в планината (разбра се, че и Вие сте били турист) и пр., и пр. И всичко с надеждата да ги ощипе и тях някой в калабалъка. Та и вие така – “Хубавите чужденки” ли не правихте опит да организирате, преводачески срещи ли не уреждате, награди ли не учредявате, журита ли не сформирате – само и само да се пласирате като писател. Прекалени усилия за едни толкова малки, да не кажем никакви, резултати. И в една сал област проявявате странна пасивност – да си уреждате сметките с кредитори като почтен човек. Заприличали сте на ония “разпространители” от зората на частното книгоиздаване, които взимаха големи количества книги, продаваха ги и се покриваха. Та се налагаше да бъдат търсени с полиция. Казахме полиция, та се сетихме – пропуснали сте тоя път да се изжалвате, между другото ужким, че някои несправедливо Ви подозирали, че сте били генерал от службите. Хем го отричате с половин уста, хем някаква зле прикривана гордост изпълва с топла влага очите Ви. За генерал, разбира се, Вашите недоброжелатели не са прави! Тук трябват и определени качества, все пак. Но че сте били литературен полицай (някога милиционер), никой не би оспорил твърденията им. Освен Вие самият. И то така – между другото. Но да потърсите отговорност – не! Не сте дотам наивен, за да се заблуждавате, че няма да Ви бъдат предоставени “веществени доказателства”.
Хайде стига толкова. Времето е пари. Парите, г-н Стоянов, кога ще върнете откраднатите ни пари? Парите на издателите. А това всъщност не са ли и парите на читателите! Непочтено е някак човек, претендиращ да е писател, т.е. да се раздава за читателите – да богатее от техните мъчителни спестявания. Знаете кой чете у нас и с цената на какви лишения понякога се решава да си купи книга. А вие го ограбвате по такъв мутренски начин. Срамота!
Евтиният бръснарски одеколон, с който така обилно се обливате на страниците на в. “Труд”, в частната му притурка “Лит-консорт” (семейните ООД-та трици да ядат), няма да Ви помогне да разпръснете вонята, която се носи от Вас – защото не сте окалян, сам сте се окаляли, и то яко, за да не кажем друга, по-воняща дума. Макар че в старобългарския език кал се е използвала и за онова, в което сте затънали до гуша. Но и на нас ни дойде до гуша от вас и пак повтаряме: Парите! Нашите пари! Иначе – на прокурора, пък ако ще да сте и генерал. В най-високата му градация за службите, за които имате претенции – генерал-фелдфебел.
П.П. Всъщност не сме съвсем прави – има нещо чисто и у Вас. Това са ръцете до лактите – от пране са заприличали на отрудените ръце на Батиньолска перачка.
С омерзение,
Инициативен комитет
на български издатели,
окрадени от литературния Бай Ганьо –
Николай Стоянов
Инициативен комитет
на български издатели,
окрадени от литературния Бай Ганьо –
Николай Стоянов
Автор:
Публикация:
20.04.2009 г. 18:26
Етикети:
Посетено:
10718
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/74/news/7722-koy-ste-vie-nikolay-stoyanov