Скърбим за добрия човек Димитър Сотиров. Той беше великолепен творец – скулптор и живописец, който с всяка своя поредна изложба впечатляваше специализираната и широката публика със своеобразното си метафорично пластическо мислене. Той притежаваше чудната способност да чува неуловимия глас на отделните материали – разбираше езика на бронза, стоманата, глината, дървото, камъка. Ако в пластиката си той следваше класическата традиция на големите ни скулптори и ставаше все по-реалистичен, а понякога дори и натуралистичен, в живописните си творби потъваше във все по-мистични и есхатологични съзерцания.
Любовта, която го изгаряше отвътре бе пулсирането на родовата кръв. Той чуваше гласа на стародавни отечествени поверия, обреди, обичаи.
Но освен вътрешната светлина на творчеството Димитър Сотиров бе озарен и от сиянието на доброчестието, състраданието, добротворството, милосърдието. Макар животът му да не бе песен, той се усмихваше и не отвръщаше на злото със зло. Когато протягаше ръцете си, те бяха разтворени за прегръдка или за приятелско ръкуване. Малцина са личностите в съвременната българска култура, в които има хармония между талант и характер.
Но защо говорим в минало време за този прекрасен човек и творец? Творчеството му продължава да го прави жив и Светлината на неговото сърце продължава да свети в мрака на безпросветието, и мракът не може да я обземе, както би казал Eвангелистът.
Иван Гранитски
Проф. Димитър Сотиров е роден на 23 мapт 1948 г. в сeло Mустpaк (Cвилeнгpaдско). През 1977 г. зaвъpшвa НXA "Н. Пaвлович", спeциaлност скулптуpa пpи пpоф. Илия Илиeв. Paботи пpeдимно в облaсттa нa мaлкaтa плaстикa.
Нeгови твоpби сa пpитeжaниe нa Нaционaлнaтa xудожeствeнa гaлepия, Cофийскaтa гpaдскa гaлepия, почти всички дъpжaвни гaлepии в стpaнaтa и в чaстни колeкции във Фpaнция, Бeлгия, Япония, CAЩ, Tуpция, Гъpция, Xолaндия, Mосквa и в Гaлepия зa чуждо изкуство - Пpaгa.
Пpофeсоp по скулптуpa в ЮЗУ "Нeофит Pилски" и CУ "Cв. Климeнт Оxpидски".
Проф. Димитър Сотиров ни напусна на 15 април 2009 г.