Иглика Пеева: Когато си влюбен, светът става по-ярък...

Огнян Стамболиев разговаря с Иглика Пеева за театъра, поезията и любовта...

◊ ВИЗИТКА

Иглика Пеева. Пише поезия и драматургия. Работи като журналист в Радио Русе. Лауреат е на редица награди за поезия и драматургия. Издала е няколко поетични сборника, както и том с драматургия в издателство „Захарий Стоянов”. Нейни пиеси са реализирани с успех на театралните сцени във Варна, Русе, Перник, Монтана, София. През май спечели и наградата „Майстор в списването на комедийни текстове” на Националния конкурс за нова българска комедия в Габрово с пиесата си „Асансьор”.


◊ ИНТЕРВЮ

- Уважаема Иглика, как приехте наградата за нова българска комедия, която получихте, от Националния конкурс в Габрово?
- Това е много важна награда за мен, защото „Асансьор” е втората комедия, която пиша – т.е. резултатът от сверката на часовника е потупване по рамото, а не един зад врата. Много отдавна въртоглавото иронично дяволче, надянало ролята на вътрешен глас, бръмчеше в главата ми с язвителните си забележки. Не му беше трудно да ме разсмее до сълзи – аз съм Маймуна, според китайския зодиак. В интерес на истината, ме е разсмивало в доста неподходящи моменти. Да речем – изисква се достопочтено да се мълчи, а то ги реди едни... не ти е работа. Ако не се разсмея, не млъква. Като му изсъскам, околните ме стрелкат странно. Деликатна работа!

- За какво става дума в „Асансьор”?
- За нещата от нашия живот, в който главният герой се е наместил в един неподвижен асансьор, движен от желанието да прибере списъците с купените да гласуват за нашата партия. Е, няма да разказвам... Кой е трупът става ясно накрая, в смисъл, дали е някой от героите или сме ние самите. Защото да приемаш за норма, че всеки овластен получава с властта правото да краде и да мами, намирисва на сепуко в балкански вариант.

- Трудно ли пробива един автор от провинцията днес?
- Аз съм от Русе. (И това звучи гордо.) За мен провинция е всичко останало. А колкото до пробива – ние сме хора и взаимоотношенията ни се движат от субективизма. Пробиваш там, където те познават и те харесват. Аз не пораснах - цял живот тичам с размахано сърце да прегърна хората и повечето ми отвръщат със същото. Важното е обаче да те харесат подходящите хора. Всичко останало е конюнктура, а не география. Ако си нямаш лампата на Аладин, трябва да се обзаведеш поне с едно заешко краче като Хемингуей и да го търкаш за късмет. Добре, че стана дума – да си потърся едно. Всъщност аз си имам два котарака – като ги погаля, мъркат, но не е лошо да ги пробвам и на желания.

- Успявате ли да се справите със стреса в днешно време? Имате ли някаква рецепта?
- Предполагам, като всички – с много различни неща. Говоря си с цветята  на балкона, медитирам с облаците или зяпам като останалото народонаселение в телевизора, здравословно изключвайки от чалга пороя (ако гледам с цел да виждам, по-скоро сърфирам неконтролируемо, докато намеря нещо). Нещата, които истински обичам, са книгите и децата от литературните ми кръжоци – за удоволствието да съм с тях съм овладяла петото измерение на Воланд и успешно се сборвам с 24-часовия формат на денонощието.

- Напоследък пишете повече пиеси. Изкушава ли Ви още поезията?
- Изпитвам носталгия по душата си, в която някой изсипваше поезия. Това все по-рядко ми се случва. Поезията не обича тези, които непрекъснато си гледат часовника. Но да, понякога Тя се отбива отново.

- Кои са любимите ви книги? Какво четете и препрочитате?
- Не стана ли ясно? „Майстора и Маргарита”, всичко на Хумингуей. При първите си срещи с Марина Цветаева и „Степният вълк” на Херман Хесе преживях еуфорията на влюбения. В Марина Цветаева съм влюбена и досега.

- Какво е за вас любовта?
- Това е реплика от „Ключ за седмото небе” – най-играната ми пиеса. Мисля, че заради нея сме на този свят. Тук идваме, за да се научим свободно, като дишането, да отдаваме любов – на любимите хора, на животните, птиците и тревите. Когато си влюбен, светът е по-ярък и ти, независимо дали пишеш поезия или не, ставаш поет, вървящ една педя над земята.

Автор:

Интервю на Огнян Стамболиев

Публикация:

14.05.2009 г. 21:54

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

Иглика Пеева

Посетено:

2615

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/34/news/7890-iglika-peeva-kogato-si-vlyuben-svetat-stava-po-yarak