Издания / премиери
19.05.2009 г. 18:59
Книга на проф. д-р Едвард Можейко за социалистическия реализъм като течение в полското изкуство
Меню
Търсачка | Вход
Последни новини
Изложби
19.05.2009 г. 18:24
Изложба (живопис, фотография) и изложба "Кросоувър"
Диагноза
19.05.2009 г. 16:46
Родни застрахователни неволи
Музика
19.05.2009 г. 15:43
По случай 24 май - Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост
Награди
19.05.2009 г. 15:29
Наградите за 2008 година
Отзиви
19.05.2009 г. 09:54
"От критиката се изисква една гола истина..."
Сцена / екран / ефир
18.05.2009 г. 23:00
23-27 ноември 2009 - Второ издание на фестивал „Един свят” в София
Конкурсни резултати
18.05.2009 г. 20:15
Трети национален конкурс за поезия
Отзиви
18.05.2009 г. 17:28
Спомени, разказани по вълнуващ начин за живота на рейнджъра, загинал в Кербала
Сн. Нели Станчева (вляво) и Татяна Живкова представят книгата
◊ СЪБИТИЕТО
На 8 май 2009 в Дома на учителя двете русенски преподавателки по литература Нели Станчева и Татяна Живкова представиха книгата си „Паметта на сърцето”. В книжното томче са събрани съкровени и вълнуващи спомени за Антон Петров, загинал при изпълнение на воинския си дълг в Кербала.
Докато прелиствах страниците, си мислех колко са мъжете, които наистина поемат риска да заложат живота си днес и в името на какво. Развълнуваха ме и мислите от ученическите есета, мисли на единадесетокласници и десетокласници, които по свой начин гледат на героизма, на патриотизма. Искрени и невероятно чисти в признанието си, че са възхитени от подвига му, от желанието му да участва в мисията в Кербала. Разголени чувства, в които прозира жалката, но истинска съвременна картина на отчуждението, на осъзнаването, че моралните ценности са изместени от други кумири и идеали.
◊ КНИГАТА
Двете авторки са написали книгата на един дъх, текстът увлича, интересен и образен, а емоцията е силна. Всъщност най-трудно се пише за човек, когото си обичал, съпреживял си всяка негова радост и страдание. А това те са го преодолели, успели са да покажат хубавите черти на Тони. През цялото време си мислех за родителите, за стоицизма и за мисията на бойците, които приемат да се борят с живота, защото така преодоляват скуката, инертността и безразличието. Казват, че хората са три групи - мъртви, живи и живи, които умеят да се борят с живота, въпрос на избор как да живееш. Явно, Антон е приел да бъде в последната група.
Дневникът на боеца издава характера му, съкровеното и егото. Надниквам в изписаните мисли и ме поразява това приемане на смъртта на 26 години по философски и мъдро:
Да не се говори за смъртта ми,
да не ме оплакват,
да не ме заравят в пръст
клисарят камбана да не бие
и ничий поглед да не види мъртвото ми тяло.
И траурни процесии зад мен да няма
и да не растат цветя на гроба
и никой да не помни, че съм бил.
Шест години ще станат от паметната дата - 27 декември 2003 година.
Без Тони. Поклон пред светлата му памет!
◊ СЪБИТИЕТО
На 8 май 2009 в Дома на учителя двете русенски преподавателки по литература Нели Станчева и Татяна Живкова представиха книгата си „Паметта на сърцето”. В книжното томче са събрани съкровени и вълнуващи спомени за Антон Петров, загинал при изпълнение на воинския си дълг в Кербала.
Докато прелиствах страниците, си мислех колко са мъжете, които наистина поемат риска да заложат живота си днес и в името на какво. Развълнуваха ме и мислите от ученическите есета, мисли на единадесетокласници и десетокласници, които по свой начин гледат на героизма, на патриотизма. Искрени и невероятно чисти в признанието си, че са възхитени от подвига му, от желанието му да участва в мисията в Кербала. Разголени чувства, в които прозира жалката, но истинска съвременна картина на отчуждението, на осъзнаването, че моралните ценности са изместени от други кумири и идеали.
◊ КНИГАТА
Двете авторки са написали книгата на един дъх, текстът увлича, интересен и образен, а емоцията е силна. Всъщност най-трудно се пише за човек, когото си обичал, съпреживял си всяка негова радост и страдание. А това те са го преодолели, успели са да покажат хубавите черти на Тони. През цялото време си мислех за родителите, за стоицизма и за мисията на бойците, които приемат да се борят с живота, защото така преодоляват скуката, инертността и безразличието. Казват, че хората са три групи - мъртви, живи и живи, които умеят да се борят с живота, въпрос на избор как да живееш. Явно, Антон е приел да бъде в последната група.
Дневникът на боеца издава характера му, съкровеното и егото. Надниквам в изписаните мисли и ме поразява това приемане на смъртта на 26 години по философски и мъдро:
Да не се говори за смъртта ми,
да не ме оплакват,
да не ме заравят в пръст
клисарят камбана да не бие
и ничий поглед да не види мъртвото ми тяло.
И траурни процесии зад мен да няма
и да не растат цветя на гроба
и никой да не помни, че съм бил.
Шест години ще станат от паметната дата - 27 декември 2003 година.
Без Тони. Поклон пред светлата му памет!
Автор:
Лилия Рачева
Публикация:
18.05.2009 г. 17:28
Посетено:
2294
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/7919-kniga-za-anton-petrov-ot-neli-stancheva-i-tatyana-zhivkova
Срещи
18.05.2009 г. 17:18
Съвместна инициатива на Двореца на културата и Общински младежки съвет
По света
18.05.2009 г. 15:58
Признание за български автор
Изложби
18.05.2009 г. 15:33
По случай Международния ден на музеите