Диагноза
Как Сульо стана Пульо
Родни застрахователни неволи
- Задължителната имуществена застраховка е необходимост! - с пяна на уста ненадейно заяви той. - Че мое ли държавата да покрива сите възникнали щети?!
- Мислиш така - заядох го аз въпреки голямата си изненада от настъпилата у него коренна промяна, - понеже караш каруца и не плащаш задължителната застраховка "Гражданска отговорност".
- Бъркаш - опонира ми Андрешко. - Я съм за пуло с две ръце. Не виде ли кво стана с пожарите преди неколко годин? На мен плевнико ми изгоре, нивата ми я съсипа суховей, покриво ми го отнесе борей! А ако имаше пул, щеха да ме обезщетат нацяло! Защо тоа народ не сака да е солидарен с държавата пред лицето на природните бедствия, а? – озъби се Андрешко Н. Петров.
- Че то и половината шофьори не си плащат гражданската отговорност, дето е задължителна, та обхватът й падна под 80 процента, а ти и пул искаш?!?
- Българино е нихилистин - озъби ми се Андрешко. - Не вижда по-далече от носа си, забол го е у земята!
"Дигни очи! Виж този свят –
животът днес върви напред, а не назад!" - внезапно запя Андрешко.
Саркастично подметнах, че в песента се пее за света, а не за България, но той за мое изумление я изпя до края. Като млъкна, попитах го с неприкрита ирония срещу какво е решил да се застрахова.
- Саках да ми направят комплексна застраховка - сериозно и с дълбока въздишка ми отвърна Андрешко, - но никоя застрахователна компания не щя! Викаха, че риско бил много голем и даже некой си Лойд немало да се навие да ма презастрахова. А ако имаше пул - добави озъбено той - и сбираха пари от целио стиснат народ, щеше да се натрупа голем финансов резерв!
- Какви рискове бе избрал? - изумих се аз от високата застрахователна култура на шопа.
- Главно ветрове - неохотно отвърна Андрешко и ме погледна с типичното си доскоро недоверие, плод на предишния му нихилизъм. - Борей, снеговей, суховей и… серигей – добави той и леко се изчерви.
- Не си хитрец ти, Андрешко! - разсмях се аз. - Че кой е луд да те застрахова срещу подобен риск? Серигей, байо, ще те отнесе като бръмбар - сламка! Ех, Андрешко, Андрешко... Сульо си беше, а сега и Пульо ще станеш!
С чиста съвест му обърнах гръб и го оставих да се почесва под капата. Защото Андрешко никога нямаше да разбере, че от Серигей отърване няма. Особено когато все за Серигей гласува…