Сетих се за прочутата втора част от сериала „Фантомас” (1966), дело на Андре Юнбел, докато гледах новия шпионски екшън на Филип Нойс „Солт”.
Всъщност коя е Солт? Тя е секси, неустоимо привлекателна и безразсъдно смела. Суперпрофи, умееща да се справи и с най-безнадеждната ситуация. Красива, но с желязна воля. Привидно аполитична, но непоколебима патриотка. Евелин Солт. Всичко се върти около нея в този турбулентен екшън.
За 100 минути агент Солт трябва да защити своята невинност, да се справи с опитни и жестоки врагове, които целят световно господство, и да се опита да разбере истината за своята самоличност. Това означава връщане към детството в Москва и суперсекретната програма на КГБ, с която изключително подготвени и мотивирани агенти се внедряват в американското разузнаване с цел подмолното разграждане на САЩ и превземането им отвътре...
Всичко започва през 1961 г. с инфилтрирането в Америка на Ли Харви Осуалд, довело до убийството на Джон Кенеди на 22 ноември 1963 г., и трябва да приключи в наши дни с ядрена атака срещу Саудитска Арабия, която на настрои милиарди мюсюлмани срещу САЩ. Детайлите са премислени и уточнени, най-близкото обкръжение на американския президент е съставено от руски резиденти, вкл. началникът на Солт – Тед Уинтър, който ще преследва своето протеже настървено през целия филм. Схемата е създадена за безупречно действие, но се появява Евелин Солт и в последния миг след свръхусилия от нейна страна светът е спасен.
Подобен лековат проект с комиксови елементи, дело на сценариста Кърт Уимър, може да се възприеме и съвсем несериозно, ако не засяга парливи и актуални теми от днешното противоборство на двете свръхсили, което е основната причина за световното напрежение, и ако не отчетем факта, че в главната роля се подвизава Анджелина Джоли. Като агент Солт тя много напомня легендарната Лара Крофт. По-важното е, че Джоли със своята харизма, топлота и сексапил вдъхва правдивост и непосредственост на своя персонаж, кара ни да му вярваме и да следим безропотно всеки ход от усилието му да докаже собствената си невинност. Анджелина Джоли – Солт е красива лудетина с невероятна енергия, която буквално наелектризира екрана. До самия финал, когато вместо медал, полита с парашут, за да продължи борбата с враговете на родината си.
Много удачно са подбрани основните партньори на звездата, чийто избор е голямата изненада за феновете им. Като предателя Тед Уинтър, Лив Шрайбър създава първата си стопроцентова отрицателна роля, при това пласирана умело и със злодейска мощ. А появата на Даниел Олбрихски като Василий Орлов направо ни хвърля в нокдаун. Звездата на полското кино, любимецът на Вайда, поема по стъпките на колегата си Раде Шербеджия и на стари години започва да гради световна кариера. Дори в необичайното си амплоа на руски шпионски функционер, Олбрихски е все така уверен и напорист, като е безкрайно любопитно да следим репликите, които подава на руски и английски език. Справя се прилично, като добър професионалист, но в интерес на истината, неговият руски не е толкова добър и изчистен като на Джоли и Шрайбър.
Филип Нойс е правил и по-добри политически трилъри от „Солт”. Сещам се за „Патриотични игри” (1992), „Реална заплаха” (1994) и „Тихият американец” (2002). Но заедно с оператора Робът Елсуит и композитора Джеймс Нютън Хауард държат сметка за изискванията на сегашните кинозрители. Смятам, че Нойс се е съобразил коректно с тях, предлагайки вихрен и спиращ дъха екшън-трилър, който се гледа с несекващ интерес до финалните надписи.
„Солт” е поредният летен суперуспешен хит, предназначен за масова забава. От него е наивно да очакваме нещо повече от чисто развлечение. Достатъчно е да се понесем на крилете на силната и неподправена емоция, която ни поднася, и да запазим ведрия си дух след неговото изглеждане.