Българското правителство беше обвинено в манипулиране на медиите в годишното изследване на медийната независимост на авторитетната организация "Фрийдъм хаус". Заедно с "липсата на независима съдебна власт" у нас това "дава поводи за притеснение" и е причина България да се нареди между Тонга и Ботсвана в класацията на американската неправителствена организация на 195 държави.
Доц. Мишкова: "Случаят с баташката манипулация е особено ярък пример за това, до каква степен квазиисторията, чалгата в историята, чалгизирането изобщо на нашата публичност, е завладяло медиите".
"Когато медиите получат такава информация, нека бъдат добри да положат малко труд да проверят нейната достоверност преди веднага да затръбят в хор "отнеха ни клането в Батак!"...
"Стръвта за сензация на каквато и да е цена е много по-страшна".
Сблъсъкът се дължи не на непримирими цивилизационни различия, а на едно постепенно разраснало се културно различие (différance?) в рамките на едно общество, между членовете на една общност. То не се дължи само на различна историческа школовка на представители на по-либералната срещу по-консервативната академия; не се дължи дотолкова и на политизирането на конкретния скандал, макар в него да се видя до каква степен централната власт (начело с Президента-историк), си сътрудничи с централните медии, за да наложи централния (main и mainstream) исторически дискурс...
„Различието”, за което говоря, се дължи на липса на медиа-ция, на (търсене и предлагане на) функционираща правилно медия-посредник, способна да осъществи превод между различните езици, които се сблъскват в този скандал. Различието се проявява в невъзможността на свободните медии, обществени интелектуалци и критично настроени политици в България да „преведат” принципно коректния прочит на случая на ежедневния език на българите.
- Какво, според вас, е мястото на изкуството в съвременния живот? Изпитват ли хората необходимост от него?
- Ако изходим от позицията, че във всяка страна, благодарение на традициите й, съществуват различни начини на употреба и различна нужда от изкуство, трябва да кажа, че тук винаги е имало недостиг на аудитория и липса на критична маса от публика на почти всички видове изкуство. Общо взето, публиката се е съсредоточила пропорционално в няколко големи града - в София най-много, в Пловдив и Варна по-малко, в Русе и Бургас още по-малко... Но си има и странности. Ако погледнем пропорциите на това малко в Пловдив спрямо целия град, може да излезе, че там има по-голяма публика. ... Оказа се, че в България, за съжаление, почти няма публика за това изкуство, а това се дължи отново на лошото й възпитание. От друга страна, и пак за съжаление, не мога да кажа, че майсторите на концептуално изкуство в България са много или са много велики. По света ги има, но тук – не. Много пъти концептуалните техники се употребяват за идеи, които са ретро и архаични, като се представят за много модерно и съвременно изкуство. Е, не става така. Големият проблем е в критичната маса, която трябва да се набере, за да протече постоянен процес.