Наскоро излезе от печат новата книга на изследователката на Яворовите архиви Милкана Бошнакова „Яворов и Македония”, издание на издателство „Изток-Запад”.
Авторката е български историк и архивист, специалист по история на освободителните движения на българите в Македония и Одринска Тракия. Дългогодишен ръководител на отдел Български исторически архив към Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“. Автор е на редица книги и статии, между които най-известна е книгата „Личните бележници на П. К. Яворов“, издадена през 2008 г. по случай 130 години от рождението на поета.
Изследването на Милкана Бошнакова се посреща в историко-литературните среди като събитие, защото то е посветено на изключителната отдаденост на големия поет за каузата за освобождението на Македония, недостатъчно осветлена досега страна от неговия живот и дело.
Първата част на книгата разглежда подробно израстването на Яворов като борец за свободата на Македония. Втората част изследва последния период от живота и революционната дейност на Яворов, който е най-интересен, но и най-слабо познат. В годините между Хуриета и Балканските войни Яворов е блестящ публицист, ръководител и координатор на ВМРО на централно ниво, войвода на чета и администратор в свободна Македония. Накрая има горчивата участ да стане свидетел на краха на делото, което е станало смисъл на живота му.
Специално внимание е отделено на дейността му във войните за национално обединение (1912-1913), подробно е разгледана дейността му в системата на ВМРО през 1913 г. Изследователката въвежда в научно обращение един изключителен документ: ръкопис на оригинален вариант на главата „Как минуваше времето” от „Хайдушки копнения” – единствен оригинал от спомените на Яворов. Не можем да не се съгласим с обоснованото твърдение на М. Бошнакова, че с „Хайдушки копнения” и с биографията на Гоце Делчев Яворов се нарежда до автора на „Записките по българските въстания”, защото в тях е показана борбата на българите за свобода, но в Македония. Това прави Яворов пръв историограф на освободителното движение в Македония след 1878 г.
Най-интересната част от изследването представлява анализът на публицистиката на Яворов‚ почти изцяло посветена на Македонския въпрос. Милкана Бошнакова отхвърля авторството на осемнадесет статии‚ смятани досега от изследователите за Яворови‚ и доказва неопровержимо авторството на други петнадесет‚ неизвестни досега на научната общност. Заключенията на изследователката се основават на исторически свидетелства и на прецизен анализ на Яворовия публицистичен стил.
Цялото изследване показва недвусмислено, че Македония е доминираща тема и в живота‚ и в творчеството на големия поет от 1901 до трагичната 1913 година, доказва ръководната роля на поета в освободителните движения на българите по това време. Тази книга е значителен принос в осветляването на голямата културно-историческа личност на П. К. Яворов. Много ценно качество на изследването е‚ че всички анализи се основават на архивни документи‚ много от които са неизвестни досега.