Отвори меню с раздели
Меню
Търсачка | Вход

Последни новини

Opera Open 2017 стартира с топ музиканти и визуална мистика в спектакъла „Орфей и Паганини“ на Античния театър в Пловдив
Празници / фестивали
07.06.2017 г. 14:31
Opera Open 2017 стартира с топ музиканти и визуална мистика в спектакъла „Орфей и Паганини“ на Античния театър в Пловдив
Фестивалът Opera Open 2017 се провежда от 10 юни до 29 юли и е част от програмата на Пловдив – Европейска столица на културата 2019
Бърз преглед
Без паузи
Отзиви
07.06.2017 г. 13:51
Без паузи
За дебютната поетична книга на Александър Христов "Крайпътна обител"
Обратно


Когато една река спре да тече, тя е обречена да се превърне в блато. Движението е оня неспирен ритъм, който акумулира енергията на живота. Въпреки подчертания интерес на Александър Христов към темата за смъртта, неговата дебютна поетична книга "Крайпътна обител" е пълна с живот. Стиховете са обособени в два раздела "Път" и "Обител". По думите на редактора проф. Д. Михайлов, това е било необходимо, за да се даде възможност на читателя да направи пауза, да си поеме дъх, защото тази книга трябва да се чете на части.

С риск да вляза в индиректен спор с това твърдение, тук ще отбележа моите впечатления от поезията на Александър Христов.

Да, това не е книга за бърза консумация. Не може да бъде "гаврътвана по едно, на крак". Същественото в тази поезия е това, че в нея НЯМА паузи. Ритъмът, който следват стиховете - и своя вътрешен, индивидуален; и общия - е особен тип мисловно дишане и рядко се среща при съвременни автори. Аз го наричам за себе си - екзистенциален ритъм и не пропускам да му се насладя, когато го открия в едно или друго произведение.

Отличителното при този вид поетическо писане е, че следва вътрешните модулации на емоцията. Преминава през менталните нива на съзнателния процес и когато бъде моделирана в крайната си форма на стихотворение - се установява, че движението е плавно, без мисловни "ръбове", чисто в естетическо отношение и художествено спокойно. В подобен ритъм, за разлика от музиката например, няма паузи. Няма точки или "бели петна". Той наподобява движението на река, която никога няма да се превърне в тиня. Да спре устрема си, да пресъхне.

...докато те търся
през мрежата от думи,
в които заплиташ
вниманието ми,
сякаш е звяр -
и няма ритъм,
няма ред и край,
нито рими в сенките...
            "Април (1990-2017)"

Или тук:
...виждам,
че някой пак
те е нарисувал в кръг -
върху прозореца
на спрения вагон...
           "Писмо до В."

Спирането на вагона е метафоричен образ, който подчертава процеса на движение. То е имплицитно закодирано в неговото съществуване, в което е вплетено и усещането за вятър:
...да чакаш
като грешник
и да не виждаш -
че е вятър,
пак вятър
и все вятър
           "Имена"

Нима вятърът може да бъде "спрян"? Затворен или заставен да направи пауза? Неговата стихия се движи по скалата от най-лекото потрепване на тревите до чудовищните ветрове по полюсите, стигащи до 330 км/с.

Полетът е друг смислообразуващ акцент на движението."Крилата" отключват поетичната визия, въпреки своята нефункционалност. Но ги има, те са тук.

...криле,
които ще забрави
да свали от гърба си -
но и с тях
не би могла
да полети.
           "Роля на ролите"

Не отказът от полет е основният щрих, задаващ семантичното поле; нито липсата на възможност за развитие, напредък, елементарно действие. Усещането за тях е главното. Дори и нереализирани, неосъществими, невъзможни - те съществуват като порив. Като непреходна жажда. А не е ли това смисълът на съществуването въобще?

В контраста между покой и устрем се ражда стремежът към свобода.

"Воят" отново носи внушение за неспирно действие. При това - вече дори не само като визуална картина, но и като"акустично оцветена" сетивност.

...удрям се
като вой
в решетките
от редове.
           "Свобода"

Мотивът за движението на лексикално равнище се отразява в глаголни жалони като  "удрям се", "се топят", "търсеше", "свали", "полети", "заплиташ", нарисувал", виждам", "влизам", "изричам", "се върнем", "се кръщавам" и пр., и пр.

Екзистенциалният ритъм в поезията на Александър Христов никога не прекъсва. Понякога темпото се забавя или забързва, но не спира. Защото това е ритъмът на самия живот. В "Крайпътна обител" няма паузи. И слава Богу. Движението не може и не бива да бъде блокирано. Ако човек се опита да направи пауза в процеса на дишане (за повече от три минути, примерно) - леталният изход е сигурен.

А поезията на Александър Христов е поезия, която диша.

Продължавай да дишаш, поете! Дишай!

____________

Александър Христов, "Крайпътна обител", поезия, изд. ДАР-РХ, 2017
Без паузи: 1
Автор:
Нели Лишковска
Публикация:
07.06.2017 г. 13:51
Коментирай във Фейсбук
Етикети:
Нели ЛишковскаотзивистихосбиркапоезияАлександър Христов
издателство ДАР-РХ
Крайпътна обител
Посетено:
1304
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/64/news/25892-bez-pauzi
Обратно