Културни новини · Новини за култура

Календар

02.03.2011 г. 11:49

Програма на Унгарския културен институт за март 2011

Филми, изложби, книги, музика, театър

◊ ПРОГРАМАТА

4-13-20 март
София

София Филм Фест - Унгарското участие:

Адриен Пал (реж. Агнеш Кочиш), 2010, 136 мин.

Прожекции:
. 5 март, събота, 21.00 – Евро Синема
. 6 март, неделя, 13.30 – Дом на киното
. 12 март, четвъртък, 14.30 – Кино „Одеон”

Пирошка е медицинска сестра с наднормено тегло, която не може да устои на сладкишите с крем. Работи в отделението за неизлечимо болни, около живота й витае смъртта. Един ден потегля на път, за да открие своя отдавнашна приятелка от детството. Докато се опитва да събере спомените си, се оказва, че пътят, по който е поела, е изпълнен с противоречия.

Децата на зеления дракон (реж. Бенце Миклаузич), 2010, 89 мин.

Прожекции:
. 10 март, четвъртък, 18.30 – Дом на киното
. 11 март, петък, 13.30 – Дом на киното
. 14 март, понеделник, 14.00 – Кино „Люмиер”

Мате е самотен, наскоро разведен брокер на недвижими имоти, който е поставен пред предизвикателството да продаде склад, намиращ се някъде в предградията. Складът е нает от китайци, които складират в него стоката си, преди да я изнесат на пазара. Хилядите кутии се пазят от китаец на име Ву, който освен това живее сред тях.
Между двамата самотни мъже се заформя странно приятелство, въпреки че шефът на Ву му е наредил да осуети продажбата на всяка цена, освен това му е обещал да му помогне да осъществи мечтата си: да се върне в Китай и там да направи свой собствен футболен отбор. Ситуацията е допълнително усложнена от появата на момиче, разносвач на пици, в която се влюбват и двамата мъже, и това обърква и бездруго странния живот в склада. Конфликтът е неизбежен...

Нежният син – Проектът Франкенщайн (реж. Корнел Мундруцо), 2010, 101 мин.

Прожекции:
. 5 март, събота, 16.00 – Кино „Одеон”
. 7 март, понеделник, 18.30 – Евро Синема
. 13 март, неделя, 16.00 – Люмиер
. 19 март, събота, 16.00 – Дом на киното

Филмът, създаден върху световноизвестния класически готически роман на Мери Шели „Франкенщайн или модерният Прометей”, е история за човека-създател и неговото творение. Митът за жадуващия любов отритнат човек оживява отново в срещата между баща и син. В един дом, виждал може би и по-хубави дни, режисьор се готви за своя филм. Младеж, избягал от дом за деца в търсене на биологичната си майка, попада случайно на кастинга за филма. Началото на драматичните събития е в момента, когато по време на кастинга наивността и непорочността му принуждават младежа към действия, които довеждат до смърт. С режисьора никога не се е случвало нищо, което да не е по негова воля. Той усеща, че в лицето на момчето се среща с една по-висша сила. Когато разбира, че особеното и кротко дете е негов син, появил се неканен преди много години на този свят, той се принуждава да потегли на неясен и опасен път. Тяхната среща при други обстоятелства може би би била ново начало. Това е филм за отговорността, когато обичаш, и за богопредизвикателната надменност на човека-създател. Да видим себе си в едно друго същество и да прекрачим границите на собствената си воля и интереси, да се сблъскаме с тежестта на сътворяването. Това е основата в историята за бащата и сина.

Утроба (реж. Бенедек Флигауф), 2010, 90 мин.

Прожекции:
. 10 март, четвъртък, 19.00 – Синеплекс
. 12 март, събота, 22.30 – Дом на киното
. 13 март, неделя, 18.15 – Люмиер

Първият англоезичен филм на Бенедек Флигауф е любовната история на Ребека и Томас. Трагедията на младата двойка започва в момента, когато Томас е блъснат от кола и умира. Ребека не иска да се примири със загубата, решава да клонира любимия си и да му даде живот като на свое дете.

7 март, понеделник, 16 часа
София – Посолство на Република Унгария

Тържество по случай връчването на наградата Почетен меч „Балинт Балаши” на поета Иван Цанев
Със специалното участие на актьора Явор Милушев

Иван Цанев, поет, известен автор на детска поезия. Завършва русенската гимназия „Баба Тонка” и руска филология в Софийския университет. Дебютира през 1960-те години. Първата си стихосбирка, „Седмица”, издава през 1968 г. Работи като редактор и литературен консултант последователно във вестник „Студентска трибуна”, списанията „Родна реч”, „Пламък” и „Пламъче”, в издателствата „Български художник” и „Български писател”, и във вестник „Литературен форум”. През 1985 година поезията на Цанев е преведена на унгарски език. Награди: „Иван Николов“ (1997) за цялостно литературно творчество; „Пеньо Пенев“ (2002); „Атанас Далчев“ (2005); „Константин Константинов” (2009).

Почетен меч „Балинт Балаши”: Европейска литературна награда, основана в Будапеща през 1997 г. Признанието е в чест на великия унгарски и европейски поет от 16. век Балинт Балаши. Наградени са изтъкнати личности на унгарската лирика: поети, от десетилетия познати на широката аудитория. По този начин биват признати и чуждестранни поети с европейско виждане, превеждащи от унгарски – в това число и поезията на Балаши. С оглед единството на унгарската литература в Карпатския басейн, годишно един унгарски и един чуждестранен поет (пишещ на майчиния си език) може да стане носител на отличието. Наградата е меч, изработен по модел на крепостна сабя от 16. век, от съвременен ковач. Връчването на наградата се състои всяка година в Буда на 14 февруари – денят на Балинт (Св. Валентин).

10 март, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт

Откриване на изложбата „Унгарската освободителна борба и революция 1848-1849 – Наша е будимската крепост!” – Изложба на Института и музея по военна история към Министерство на отбраната в памет на освобождаването на Буда. Куратор на изложбата: полковник д-р Дюла Кедвеш; Изложбата ще бъде открита от Николай Марков, научен сътрудник в Национален исторически музей

Изложбата се състои от 26 табла, изобразяващи етапите от битката при Будимската крепост, и се опитва да представи влиянието от освобождаването на Будимската крепост върху съвременниците на освободителната борба, както и настроенията по време на решителната битка.

11-15 март
София, Видин, Шумен

Тържествено полагане на венци по повод Националния празник на Република Унгария – 15 март

Революцията и освободителната борба от 1848-1849 година е едно от най-значимите събития в новата история на Унгария. С обществените реформи тя поставя началото на гражданската промяна. Тя е органична част на революционната вълна, заляла Европа през 1848 г., и е потушена единствено след намесата на Царска Русия. На практика борбата от 1848-1849 г. е един от най-прочутите военни конфликти от историята на унгарската нация.

15 март, вторник, 18 часа
Добрич – Художествена галерия

Дни на унгарската култура
Откриване на изложбата „Народното изкуство на област Зала” - изложба на фотографии, дърворезба и фолклорен текстил от сбирката на Музея на Гьочей към Дирекцията на музеите от област Зала. Със съдействието на Община Добрич, Посолство на Република Унгария в София, Издателство „Литературен форум” и Унгарския културен институт
Куратори на изложбата: Каталин Береш (историк, музеолог) и Мария Маркс (етнограф)
Автори на фотографиите: Йожеф Хапак, Арпад Шерени, Дюла Зока
Съвместно с Община Добрич и Издателство "Литературен форум"

След София, Пловдив и Плевен етнографската изложба гостува в побратимения на унгарския град Залаегерсег Добрич.
Област Зала се намира в Югозападна Унгария и включва два значими етнографски региона: Гьочей и Хетеш. Област Зала и особено централната й част Гьочей е изолирана от останалата част на страната в продължение на столетия поради лошите транспортни връзки. Населението й не е унищожено напълно дори по времето на турското нашествие, затова местните хора запазват архаичността на културата и езика си чак до средата на ХХ век.
Музеят на областта Гьочей от Залаегерсег със своите дърворезби и текстилни изделия ни представя късче от тази архаична народна култура, фотографиите показват други шедьоври от народния бит, а снимките на именития фотограф от Залаегерсег Арпад Шерени пресъздават унгарското село от областта през 30-те години на ХХ век.
Изложбата ще продължи до 29 април

16 март, сряда, 18 часа
Добрич – Огледална зала „Нели Божкова”

Дни на унгарската култура в Добрич
Представяне антологията на унгарската поезия „Сам във Всемира. Моята унгарска поезия” и на стихосбирката на Ищван Шинка „Поле и мечти”, Издателство "Литературен форум"
Представя: Таньо Клисуров, поет
Съвместно с Община Добрич, Унгарския културен институт и Издателство „Литературен форум”

Ищван Шинка (Надсалонта, 24 септември 1897 – Будапеща, 17 юни 1969), поет, писател, носител на наградата „Кошут” (1990). Роден в пастирско семейство, сам той става овчар в околностите на Надсалонта. През 1919 г. се жени за Пирошка Пап. През 1920 г. се установява във Вестьо. Праща първите си стихове в конкурса на вестник „Унгарско село”. Неговите творби редовно излизат в този вестник и литературната му притурка „Цветна градина”. През 1932 г. Геза Фея публикува стиховете му в седмичника на Ендре Байчи-Жилински „Свобода”. Гимназията в Сегхалом издава първия му сборник. Сприятелява се с Петер Вереш, Пал Сабо и Денеш Барши. През 1935 г. Барши, Сабо и Шинка основават списанието „Народът на Изтока”. Неговите стихове излизат в множество вестници ("Свобода", "Свободно слово", "Унгарски живот" и др.). През 1936 г. се преселва в Будапеща. Не успява да намери работа, живее в мизерия и накрая попада в болница. След смъртта на съпругата му се жени за Каталин Пецели през 1937 г. През 1939 г. Шандор Пюшки издава стихосбирката му „Обвинение”. След 1945 г. се сблъсква със социалистическата реформа и дълго време страни от литературния живот. Късните му любовни стихове са вдъхновени от третата му съпруга Магда Сен, която е неотлъчно до него в болестта му. През 1961 г. се появява отново на литературния хоризонт със сборника разкази „Чезне хълмът на Хор”.
Творби: "Химни на дверите на Изтока" (1933), "Пастирска песен" (1935), "Обвинение" (1939), "Завладяване на родината от прилепите" (1941), "Фютьори и седемте ловеца" (1941), "Трийсет и осем диви ябълки" (1941), "Балади" (1943), "По пътя на безотечествениците" (1943), Признанията на черното овчарче (1944), Къде е Кадоча? (1944), "Чезне хълмът на Хор" (1961), "Вземи го в ръцете си, време" (1964), "Улицата на майсторите" (1967), "Книга на островите" (1972), "Подбрани стихове" (1977).
Антологията „Сам във всемира” включва творби на поетите: Йожеф Байза, Янош Аран, Шандор Петьофи, Ендре Ади, Михай Бабич, Дюла Юхас, Дежьо Костолани, Арпад Тот, Фридеш Каринти, Ищван Шинка, Льоринц Сабо, Дюла Ийеш, Атила Йожеф, Миклош Радноти

17 март, четвъртък, 18 часа
Добрич – Огледална зала „Нели Божкова”

Дни на унгарската култура в Добрич
Представяне на Издателство „Ерго” и на най-новите му унгарски издания

Поредицата „Модерна европейска проза” на издателство „Ерго” представя най-значимите, най-вълнуващи и актуални книги от европейското културно наследство. Издателството е с близо десетгодишна история, а сред най-изтъкнатите му автори са Шандор Мараи, Даниела Фишерова, Ищван Бибо, Радослав Петкович, Милан Фющ, Арсений Тарковски, Петер Зилахи, Ина Филипова и др.
„ЕРГО” е уважаван партньор в изданията, подкрепени от Фондация „Унгарска книга”, ТРАДУКИ, Програма „Култура” (2007-2013) на Европейския съюз, СЛОЛИА и други европейски институции.
Ето и някои от най-новите унгарски заглавия на Издателство "Ерго": "Историята на жена ми" (Милан Фющ), 2010, "Три плюс 1" (Петер Зилахи), 2010, "Баща на мъртвите" (Балаж Дьоре), 2009, "Живоговорене" (Ищван Кемен), 2009, "Пътуване около моя череп" (Фридеш Каринти), 2008, "Белият цар" (Дьорд Драгоман), 2008, "Сивия гълъб" (Шандор Тар), 2008 и др.

14-17 март
Добрич – Камерна зала на Общински младежки център „Захари Стоянов”

Дни на унгарската култура в Добрич
Прожекция на филми:
. Хамелеон (реж. Кристина Года), 2008, 103 мин.
. Изгубени времена (реж. Арон Матяши), 2009, 90 мин.
. Шега (реж. Петер Гардош), 2009, 93 мин.
. Интимен изстрел в главата (реж. Петер Сайки), 2008, 73 мин.
Съвместно с Община Добрич, Издателство „Литературен форум” и Унгарския културен институт

21 март, понеделник, 18.30 часа
София, Столична библиотека, Пиано бар Social Club – пл. Славейков 4

Представяне на сингъла Ronsard на Роси Рос (и на унгарската песен Tavaszi szél vizet áraszt)
Роси Рос е известна поппевица, утвърдила се на сцените в България, Италия, Германия, Белгия, Финландия, Унгария и др. Репертоарът й включва поп, рок, джаз, суинг, кънтри, латиномузика. Издала е албумите: „Пътека”, „Палаво момиче”, „Молитва за човечност”, „Завръщане” и „За Вас”. Отличена е с много награди, лауреат е на Международния музикален фестивал „Златния Орфей” като композитор през 1998 г.
Написаната от Роси Рос песен „Ronsard” е по най-известния сонет за розата от Пиер дьо Ронсар (1524-1585). Стиховете са посветени на красивата Касандра, дъщеря на кралския ковчежник. На представянето на сингъла „Ronsard” Роси Рос ще изпълни и своята интерпретация на една от най-популярните унгарски народни песни за пролетния вятър „Tavaszi szél vizet áraszt”. Роси Рос е тясно свързана с Унгария – правила е концерти в Унгария, участвала е в унгарски телевизионни предавания и има множество интервюта в унгарската преса.

23 март, сряда, 20 часа
Sofia Live Club

Джаз Плюс Фестивал – Концерт на Ференц Шнетбергер и Маркус Щокхаузен
Вход с билети!

Музиката на дуото е белязана от взаимното влияние и проникване на тези невероятни музиканти, чийто дълъг артистичен път следва собствено, вътрешно, специфично развитие и е оставил отражение върху историята на европейската импровизирана музика.
Техническото умение на Ференц Шнетбергер (акустична китара) и контролът му върху струните е уникален, докато Маркус Щокхаузен (тромпет) е с различен подход – той винаги търси нетипичното, експериментира със звуците, без да стъпва в неслушаемото поле на свободния шумен полет. Така двама много различни музиканти се срещат, за да предложат своята обща артистична концепция – именно различният им подход прави дуото така привлекателно и интересно...
Сформирано през 2000 г., дуото бързо привлича вниманието върху себе си с многобройните си и вълнуващи концертни изяви. Музиката им може да бъде описана като модерна импровизирана музика с джаз, етно и електронни мотиви. Естествено и по искрен начин те предават меланхолично нежното настроение, заложено в композициите на „Nomad”, на слушателя. Въздушните мелодии се леят безметежно и идеално съвпадат с есенния пейзаж навън. Ференц Шнетбергер е виртуозен изпълнител, който може да предаде наситена емоция спокойно и тихо. В свиренето му се долавят класически, фламенко, джаз и самба елементи. Всичко това е разтворено в индивидуалния му шеметно въображаем стил. Албумът звучи много спокойно, хармонично и балансирано и e великолепен пример за камерен джаз от най-високо ниво.

24 март, четвъртък, 18 часа
Унгарски културен институт

Представяне на книгата на Имре Кертес „Английското знаме” (2011, Издателство "Алтера")
Книгата представя Кирил Василев
С участието на преводача Николай Бойков
Съвместно с Издателство "Алтера"

За книгата: „Това произведение ми е особено любимо, защото е частица от моя живот. Потъналият свят на младежките ми години в Будапеща в епохата на сталинизма. Ярките образи на хора, сякаш създадени да оцеляват, някои от които ми бяха доста познати. Срещата ми с музиката на Вагнер и литературата, впускането в едно голямо духовно приключение и внезапният разрив, символично представен от преминаващ джип с английското знаме. Когато завърших историята, дълго време имах чувството, че съм направил подарък на самия себе си...” (Имре Кертес)
Николай П. Бойков (Видин, 1968), преводач. Погледът на графиня Хан-Хан, Петер Естерхази, Ференц Сий – Кула-кора │Силард Борбей – вместо което да. Инициатор и един от основателите на преводаческата работилница BG-кондуктор: Животът на Пръчко, Жолт Ланг, На мястото от слънцето огряно, Андраш Петьоц. Съставител, съпреводач и преводач на сборника Прози, Миклош Месой. Превежда в литературната периодика от 1992 г. (текстове от Янош Пилински, Дьорд Петри, Атила Яс, Янош Лацкфи, Ласло Вилани, Андраш Геревич, Акош Дьорфи, Томаш Йонаш, Ендре Кукорели, Габор Немет, Ласло Гараци, Адам Надашди, Жолт Над-Капан, Имре Кертес, Петер Надаш, Шандор Мараи и др.) Водещ на 5 унгарски броя на „Литературен вестник” (2000, 2001, 2003, 2005, 2006).

26 март, събота, 10.30 часа
София – Столична библиотека

По повод Световния ден на театъра: Международна кръгла маса по проблемите на законите на сценичните изкуства (работна среща)
С участието на Марта Вайда, секретар на Унгарско театрално сдружение, и на Йон Карамитру (Румъния), директор на Националния театър в Букурещ
С подкрепата на Арт офис, Унгарски културен институт, Столична библиотека

В рамките на Софийски театрален салон и Награди "Икар" 2011 Съюзът на артистите в България организира Международна кръгла маса, в която са поканени да вземат участие и експерти от Международната федерация на артистите FIA, Румъния, Унгария и България. В работен формат ще бъде обсъден Законът за сценичните изкуства, както инициативи и успешни практики в тази посока извън географските граници на страната ни.

Автор:

Нели Димова, Унгарски културен институт

Публикация:

02.03.2011 г. 11:49

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

културен институт Програма

Посетено:

1733

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/12/news/11794-programa-na-ungarskiya-kulturen-institut-za-mart-2011

Обратно

Последни новини