◊ СЪБИТИЕТО
Владимир Сабоурин с Национална награда "Христо Г. Данов" в категорията "Хуманитаристика"
На 11 юни (петък) в Пловдив бяха обявени носителите на наградата „Христо Г. Данов”, за постигнати високи творчески резултати и принос в развитието и популяризирането на българската култура. Призовете бяха раздадени в рамките на културния форум "Пловдив чете".
Учредена през 1999 г. от Министерството на културата, Националния център за книгата и Община Пловдив, наградата "Христо Г. Данов" се утвърждава като символ на признание към хората, които имат изключителен дял в развитието и обогатяването на съвременния български културен и духовен живот.
В раздел “Хуманитаристика” сили премериха:
. Радосвет Коларов – "Повторение и сътворение: поетика на автотекстуалността
" (изд. "Просвета
")
. Издателство "Критика и хуманизъм
"
. Христо Карабаджаков – "Ницше, метафората, метафизиката" (изд. "Балканика
")
. Владимир Сабоурин – "Свещенотрезвото. Мистика и модерност" (изд. УИ "Св. св. Кирил и Методий" – В. Търново)
. Георги Фотев – "Българската меланхолия
" (изд. "Изток-Запад
")
. Валентина Бояджиева – за превода на "Небесна любов, земна любов" от Люсиен Февр (изд. "Агата-А")
. Институт за изследване на близкото минало – "История на Народна република България"
. Издателство "Тангра ТанНакРа" – "Божествата на Траките
" от Димитър Попов и Валерия Фол
.
◊ ОЩЕ
Малката пластика и диплом взе Владимир Сабоурин за книгата си “Свещенотрезвото. Мистика и модерност” (издание на Университетско издателство „Св. св. Кирил и Методий”, 2010 г.). Преподавател по испанска литература, доктор на филологическите науки, отворен към света, с интересни идеи и критичен поглед Сабоурин доказва, че талантът се ражда. В книгата си той предлага един по-различен поглед, погледът не навътре, а назад в душата.
Наградата бе връчена в Стария Пловдив, в двора на възрожденската къща-музей на издателя Хр. Г. Данов. В кратките благодарствени думи Сабоурин определи Радосвет Коларов (чиято книга е сред номинираните в категория „Хуманитаристика”) като учител на поколението литературоведи, към което лауреатът се чувства причастен.