Децата от 1. Дом за деца, лишени от родителска грижа "Детелина" - гр. Плевен 2. Помощно училище - гр. Плевен 3. ДДЛРГ "П. Р. Славейков", гр. София 4. Детски комплекс "Вяра, Надежда и Любов" - с. Кичево, Варненско 5. ДДЛРГ „Велика и Георги Ченчеви” - гр. Севлиево 6. ДДЛРГ "Детелина" - гр. Шумен 7. ДДЛРГ "Слънце" - гр. Каспичан 8. ДДЛРГ в с. Страхилово получиха своите подаръци по акция „Коледа в кутия“ за България.
Българчета в чужбина, техните семейства, приятели и съученици изпратиха коледни кутии за тях.
От името на българските училища в Мюнхен, Нюрнберг, Брюксел, Ларнака, Линц, Лас Палмас благодаря на Обществен фонд "Детство" за ценната подкрепа по инициативата!
По грейналите личица на малките във фотогалерията ще видите колко много им харесаха подаръците. "Лельо, в тази кутия най-после дядо Коледа ми е донесъл, каквото винаги съм си пожелавал.“
„Направи ми на мен снимка, с колата... О, и шоколадово яйце!“
„Госпожо, аз съм Тони и съм момиче - получих зелена кола и батман...“
За щастие, в натоварения с подаръци бус имаше и кукла, за да грейне Тони :). А колата гушна Мишо, също в детскоградинска възраст.
66-те деца от Дома в с. Кичево бяха измайсторили картички и предметчета-подаръци, в красив жест на благодарност към всеки, помислил за тях.
Получих две препълнени с детско изкуство кутии, опаковани по всички правила на "Коледа в кутия" :)
По-големите деца се зачетоха в картичките си, усмихнаха се на красивите изненади. Дойдоха при мен с въпроси, познавам ли изпратилите пакета за тях. Да им благодаря, много им харесва. „Кажи на батко Вили, че ще му пиша...“, „Благодари ѝ на Анито...“, „Познаваш ли Агата?"
Две детски писма, написани на бързо откъснат лист от тетрадка получих още след подаряването. Кратки са и зарадвани:
"Мила Юлия, много си добра с мен..."
„Благодаря ти за подаръка, Лени, ще го пазя като сърцето си. Ще ми изпратиш ли твоя снимка?".
В коридорите и по стаите си децата разглеждаха кутии, сглобяваха лего конструктори, по корем на пода 6-годишно момиченце се беше задълбочило да оцветява мандала с делфини... Друго вече разхождаше новото си таке. Момче дотича с кутия подарени бисквити и настоя да си взема: “И без това са ми много, вземи си цяла, де!“
Поговорихме с възпитатели и директори за дните, в които настроението не е коледно. За това, колко бързо пораства изоставеното дете, преминавайки от дом в дом - бебешки, детска градина, за подрастващи. За болката без собствен дом.
Но и за страданието в лошо семейство, за разсиновени и върнати от лековато поета приемна грижа деца.
Тежи безсилието да промениш съдба.
Радва усмивката на всяко приятно изненадано дете, на което подарихте Коледа. Неговата Коледа.
Завършвам с думите на много ангажиран в дейността си педагог в социален дом, който от години търси перфектния и справедлив свят, няма такава приказка.
„Благодаря! Зарадвахте децата в Дома днес, име по име, ето, това се помни и е много важно за тях.“