Трябва ли, когато някой се измъчва и терзае, да го разубеждаваме, че е виновен и да го успокояваме, като го лишаваме по този начин от способността да страда, следователно да чувства?
Това е провокацията, която Цвета Делчева отправя към читателя с романа си „Реконструкция”. Дали е така обаче, ще стане ясно на премиерата й в столичната книжарница „Хеликон-Витоша”.
◊ ЗА АВТОРА И КНИГАТА
Цвета Делчевае от Панагюрище, но сега живее във Виена. Завършила е право в СУ „Св. Климент Охридски“. Автор е на цикъл стиховете „По нишката тънка”, който е включен в антологията „Общежитие” (изд. Народна младеж, 1985); „Отвъд предела” (изд. Пан, 1992); „Изрядна нощ” (Свободно поетическо общество, 1995); „Слънцето си е на мястото” (Аквариум Средиземноморие, 2000); „За градовете и нещата” (Стигмати, 2004, изд. Benevent, France, 2006); „Краят на лятото, вечността” (Стигмати, 2006). Делчева е носител на много награди от литературни конкурси.
В романа „Реконструкция“ на Цвета Делчева се извършва анализ на едно подтикване към самоубийство – престъпление, което обикновено е много трудно за доказване, чрез разделянето на извършителката на осем отделни жени в съответствие с психологическата теория на типовете и използването на различната памет за случилото се на всяка една от тях, която има собствен мотив да го извърши – изневяра, но изневяра във всичките й многообразни значения – онази максимална болка, дълбочина, смисъл, след която тя престава да ни интересува.