След-и

Ново в културата на почитта: юбилейна шаржовост

Станко Михайлов на 80 години

Ново в културата на почитта: юбилейна шаржовост
Снимка: Анжела Димчева


На 7 април в клуб „Общината” на ул. „Московска” 33 в София се състоя юбилейна вечер, посветена на творчеството и личността на Станко Михайлов. Една вечер, в която по непонятен начин се смесиха апологетика, автоирония, пародия и юбилейна шаржовост (в апликацията на награди, медали, почетни ленти).

Водеща на тържеството беше творческата посестрима на юбиляря - Диана Димих. Тя трудно успяваше да прекъсне импровизираните монолози на Станко, който с актьорския си талант (школуван в 7 филма и от депутатската трибуна) не се уморяваше да забавлява подбраните по списък гости. Преди да даде думата на някои от тях, Диана Димих каза:

„Тази юбилейна вечер за 80-годишнината на Станко Михайлов ще протече не по обичайния сценарий. За да не ви досадим, ще минем без биографични данни и преглед на творчеството му в областта на киното като сценарист, режисьор и актьор, без критически обобщения за белетриста, драматурга, поета и публициста, автора на трийсетина книги, общественика и депутата от 39-то Народно събрание. От неговите творби поне 6-7 оставят своя диря в литературата (като „Криволици”, „Солени очи”, „Мъжки грехове”, „Депресия”, „Спомени”, „Под просешките дрехи” и „Окото на мъжа”). Щом няма да говоря за тях, как тогава да не се спра на личността Станко Михайлов, който действително е от ярките наши съвременници. И целият той като характер, възгледи, морал, чувствителност и темперамéнт, е отразен в новата си книга „Пустинна самота”. Тя не е стихосбирка, въпреки че съдържа и някои поетични творби. Не е и мемоарна, макар в нея да са втъкани и спомени. Не е семейна хроника, независимо от раздела за родовия му корен. Нито пък е напълно публицистична или белетристична. Има вкупом от всичко това, което я прави искрена, изповедна проза и поезия.”


Най-сетне до микрофона успя да се добере и проф.  Юлиан Вучков (редактор на юбилейната книга „Пустинна самота”), чието атрактивно слово предизвика многократни изблици на смях сред гостите:

„Приех да редактирам „Пустинна самота”, защото тя не е банална книга. Тя не е изтъркана, не е клиширана. Тя е по-нестандартна. Ако някой друг пише така, ще кажете „ле-ле, колко е патетичен, колко е гръмогласен, ле-ле, колко е гръмоотводен даже...”  Но това на него му отива. Защото то се редува с чувство за хумор, със самокритичност, доближава се до стила на Кисимов. Ако днес Кисимов вземе да играе по същия ни познат начин, то би било безумно смешно, и хората ще се поиграят с него. Но това лежеше на Кисимов и си беше само негово. Така е и при Станко. Словото му е пълноводно. Чистя, чистя, чистя и си казвам, че все ще останат и добри неща... Останаха приятните, увлекателни моменти: има преживявания, драми, сблъсъци с хора и антихора, с нормални същества, но и с вампири, с таласъми... Това е наистина ново, странно. Особено ми хареса заглавието „Пустинна самота”. Някои от стиховете му са добри, съдържателни. Най-доброто му стихотворение е „Цветя”. Ще ви го прочета:

ЦВЕТЯ

Поднесох й букет цветя.
От най-хубавите цветя
на земята.
Нецелувани още,
непипани от ничия
човешка ръка.
Не ги прие.
Изкуствени рози
стояха във вазата,
сложени от друга ръка…
На утрото тя изхвърли
бутафорните рози
и поиска моите цветя.

Те бяха вече увехнали.

Станко Михайлов

Станко е моята утеха в живота. Защото той, където и да ме срещне през последните 20 години, все плаче: „Ох, аз ще умра, аз съм зле, аз ще пометна, аз ще родя, аз ще забременея...” Какво ли не ми е казвал за себе си – ужас, чудовищно! Но той, видите ли, продължава да живее, продължава да се държи! Доживя до 80... Аз му желая да живее поне още 10 години. Уверявам те, Станко, че ще доживееш. Защото въпреки твоята некроложна физиономия, ти имаш силен дух, жажда за живот. Което не е малко!”

 

В отговор юбилярят започна да загръща едни безкрайни словесни мемоарни страници, които за малко да накарат Николай Петев да напусне тържеството, без да е връчил подаръка си. За да съкрати досадните юбилейни процедури, Председателят на СБП директно връчи официалното приветствие от името на своята организация и с добронамерен ироничен тон сподели:

„Ние, за съжаление, нямаме като СБЖ ордени, медали, „златни пера” и т.н. Затова ти подаряваме „История на Съюза на българските писатели”. Чети я внимателно! В нея те няма, но в момента се пише втори том на тази история. Там вече ще бъдеш и ти!”

Последва и „официалната” част:

Снежана Тодорова – главен секретар на Съюза на българските журналисти, връчи на Станко Михайлов „Златното перо”.

Георги Найденов – изпълнителен директор на Фондация „Помогни на нуждаещите се”, обкичи с медали Диана Димих и Станко Михайлов, присъдени от Фондация „Помогни на нуждаещите се”, Колеж „Източен европейски образователен център”, Национален интелектуален парламент по евроинтеграция и Граждански форум „Съвет на нацията”. Двамата се награждават за принос към опазване паметта на човечеството. Като съавтори на четиритомната поредица „Спасените” и 4 документални филма на същата тема, двамата са посветили повече от 30 години на изследване съдбата на международна група деца през Втората световна война.

Беше прочетено и приветствие от Канцеларията на Н.В. Цар Симеон Втори.

Звучаха произведения на юбиляря в изпълнение на култовата актриса Латинка Петрова.

В отговор на всички награди, подаръци и приветствия Диана Димих закри тържеството със следния необикновен ритуал:

„След толкова поздравления и награди ще обкича Станко с още едно отличие, макар и неофициално – от нас, близките приятели и първи читатели на всяка негова творба. На този знак е изписано „ГОРД БЪЛГАРИН”. Това не е медал, а признание на доказани качества. Бъди все такъв! А понякога – и по-скромен. Честит юбилей!

Преди края ще кажа още няколко думи. Този човек, Станко Михайлов, който смята себе си за мрачен и сериозен, може в един разговор с няколко щриха да обрисува случка, да направи осезаем образа на някой чешит, с 2-3 подхвърлени фрази да разсмее събеседника, да прикове вниманието с ярко оприличаване. Защото и в ежедневието той има език на творец, живописващ с думи, с метафори, с ирония и живи сравнения, които дъхтят не на асфалтови магистрали, а на сгорещена земя. Ето такъв е Станко Михайлов: колкото и угрижен да е, щом се докосне до нещо истинско, щом заблещука светлик в душата му, веднага живва. Затова се питам: този деен човек, жаден за работа и обтегнат като струна, какво ще прави един ден, като остарее!”

Автор: Анжела Димчева
09.04.2011 г. 15:27
Посетено: 1172
Етикети: културата
Линк към публикацията:
https://kulturni-novini.info/sections/31/news/12135-novo-v-kulturata-na-pochitta-yubileyna-sharzhovost