Аксиния Михайлова има силен майчински инстинкт към своите стихотворения. Тя създава толкова “словесни” деца, колкото може да отгледа, за да живеят здрави, хубави, образовани, спретнати и чисти, смислени, чувствени – без да познаят глад, лишения и интелектуална нищета.
Именно този творчески баланс най-силно ме е впечатлявал при нея. И с течение на времето, пресичайки площадите на съвременната графомания, все повече ценя поетическите качества на Аксиния. Харесвам нейните стихотворения както поотделно, така и облечени в книга.
Новата й книга прочетох три пъти наведнъж: отпред назад, после отзад напред и отново – в законната й подредба. Установих, че това не е книга, а сфера, която, както и да я въртиш, еднакво добре и хармонично отразява духа на веществата. В този смисъл и заглавието “Разкопчаване на тялото” е съвсем на мястото си. То е ядрото на сферата, към което всяко едно от стихотворенията е привързано с яка философска, естетическа и емоционална нишка. „Разкопчаване на тялото” е рефрен от множество тематични песни: за духовното и тленното, за отчуждението и сливането, за разминаването и срещането, за вкуса на цветовете и багрите на болката, смеха, мъката или крещящата радост; рефрен от песента на кръвта, на роднинството и чуждестранството, детството и старостта; яве-то и съня, наличното и липсата; пейзажът зад прозореца и вътрешните пейзажи на ума; нажежената обич и охладените до умъртвяване чувства; рефрен от песента за болежката и за билката; за водата и сушата; за селото и катедралните куполи на Европа; за езиците и азбуките на сетивата и менталните калъпи на всеки един от нас. „Разкопчаване на тялото” е спасителната илюзия, че, разгърден, човек диша повече, по-дълбоко, и още; че по този начин е по-свободен, по-окрилен, по-щастлив, по-отдаден и по-обичан. И в същото време илюзията е самата истина, през чиито илици се провират конците на множество малки и големи правди, за да съшият безсмъртното тяло на духа и на поезията. Малки и по-големи правди, събирани по балкони, улични спирки, влакове, самолети, от птичи гнезда и лехи с домати “биволско сърце”, от сламки и есемеси, от чужди текстове и лични премълчавания. От всичко, което нашите тела са способни да изпитат, преживеят и надживеят – при това с любов и разум. Любов и разум. Словосъчетание, което, стандартно погледнато, си е жив оксиморон. Но Аксиния е от поетите, които са му хванали цаката на това стилистично средство. И не само на него, но на инат няма да нагазвам във водата на литературните критици и изследователи. Това е именно тяхната работа.
А аз в сферата на разкопчаното тяло съм лишена дори от ученическото удоволствие да си препиша любими цитати или да си оградя с моливче любимото стихотворение. Защото, ако го сторя, все едно ще остана с едно откъснато копче в шепата, което в този случай би било смешна проява на лош вкус.
Това е книга, от която нищо не бива да се вади или пък да се добавя към нея. Рядко срещано днес явление, но все пак, и слава Богу, се среща. Може би тук е мястото да кажа: хвала и чест на издателството “Жанет-45”, издало “Разкопчаване на тялото”. И ще спра с приказките, защото пак ми се чете.
√ Стихосбирката на Аксиния Михайлова може да поръчате от книжарница "Книгосвят" -> Разкопчаване на тялото