"Кецове" за никъде

Групов портрет на загубеното поколение на прехода

Гледах новия български игрален филм „Кецове”. Признавам си, че влязох в салона с големи очаквания, които след 111 минути се превърнаха в неприятно разочарование. След като размислих, се убедих, че наистина в НФЦ са постъпили първоначално правилно, като са отхвърлили проекта с 9:0 гласа. Впоследствие обаче идват парите от „Медия плюс”, нашите фактори решават да помогнат и се появява филм, много напомнящ ситуацията от 90-те години на миналия век, когато в периода на малокартинието излизаха творби, върху които дузина творци се бяха упражнявали с години да кажат всичко важно и значимо, но от които вееше невъобразима скука.

„Кецове” е колкото личен проект, толкова и вторичен продукт. Той е амбициозна заявка на Валери Йорданов да бъде тотален автор – като сценарист, изпълнител на една от централните роли и сърежисьор с Иван Владимиров. Йорданов търси и международен резонанс чрез Московския кинофестивал, където печели две отличия и подобаващо разпространение и подкрепа от „Гала филм”. Всичко това е много хубаво, но какъв е крайният резултат?

„Кецове” е ценен единствено като групов портрет на загубеното поколение на прехода ни, което е нонконформистки настроено, бяга от света на потреблението и мутрите и живее в свой измислен свят на брега на морето. Един много закъснял нашенски „Волен моторист” (1969) на Денис Хопър. Проектът залага на мозаична структура и на изтъркания способ да разказва сюжета чрез филм във филма. Някога, преди 20 години, подобен подход бе новаторски, но сега, вкл. и с редуването на ескизи от любителска към професионална камера, се възприема вече като клише. Сюжетът е рехав и по средата на действието буквално се разпада пред очите ни, образите за маркирани, те са любопитни, цветни типажи, но не са убедителни характери. Може би и затова от целия ансамбъл запомних единия от охранителите на плажа, изигран неподражаемо от Мариан Вълев, полицаят Дамянов на Стефан Мавродиев и отчасти Сивия, пласиран нарцистично от постановчика Йорданов.

Трудно осмислих проблемите на персонажите във филма. Оказа се, че те или са неприспособленци, или имат проблеми с правосъдието и закона. Наистина ми бяха симпатични като група да им слушам вокалните импровизации (музика Кирил Добрев), но дори и за миг не забравях, че те, въпреки всичко, са нарушители на закона. Поради което бе неизбежно да се сблъскат с него. И ако срещата с охранителите минава благоприятно за тях, не така се развиват събитията при полицейската хайка. Именно арестуването на двамата подсъдими би трябвало да е катарзисът на „Кецове”. Поне аз така го почувствах. Валери Йорданов обаче непременно държи на разтърсващ финал. Полицейската кола трябва да бъде блъсната, героите спасени, а след това цялата компания да полети към морето... Едва издържах финалния стоп-кадър и веднага напуснах залата. Това вече ми дойде в повече. Да експлоатираш познати сюжетни хватки от международни образци като „Плажът” (2000) на Дани Бойл и нашенски достижения като „Любовното лято на един льохман” (1990) на Людмил Тодоров, e донякъде приемливо на принципа на „творческото адаптиране”, но да крадеш едно към едно финала на абсолютната класика „Телма и Луиз” (1991) на Ридли Скот, е вече прекалено. Хубаво е като постановчик да си гледал големи и значими филми и да си се учил от тях, но да плагиатстваш, е, меко казано, недопустимо. Заемката е признак на творческа немощ, а когато я използваш така флагрантно, означава, че не ти пука и за авторските права. Ако съм на мястото на сценаристката Хали Кури – носителка на „Оскар” за оригинален сценарий за „Телма и Луиз”, ще атакувам директно съда.

„Кецове” е недонаправен филм, с добър актьорски състав, неизползван пълноценно, отлична визия – дело на Рали Ралчев, пълноценен саундтрак, носещ подписа на Кирил Добрев, слаб сценарий и неуверена режисура, които именно изпортват усилията на целия екип, ангажиран с неговото заснемане и представяне. С тази творба родното ни кино не може да се гордее, тя е крачка назад в неговото развитие. „Кецове”-те на Валери Йорданов просто не водят наникъде. За съжаление.

_______________________
„Кецове”, 2011, сц. Валери Йорданов, реж. Валери Йорданов и Иван Владимиров, „Гала филм”, 111 минути

Автор:

Борислав Гърдев

Публикация:

25.11.2011 г. 15:42

Коментирай във Фейсбук

Етикети:

киноновини Борислав Гърдев кинонаблюдател игрално кино нови филми български филми българско кино Валери Йорданов

кинорецензии

Кецове

Посетено:

7494

Линк:

https://kulturni-novini.info/sections/80/news/13645-ketsove-za-nikade