Живописните му платна пък са изпълнени с необикновена бодрост и заразителен витален оптимизъм. Той изтегля визуалната специфика на своя почерк от иконите, употребата на варак и цинобър, мозайка и неочаквания ярък и пределно наситен колорит на българската черга. Умело разгръща художническия си диапазон – от пределната внушителност и монументалната строгост на такова произведение като „Полюси”, своеобразна живописна инсталация – пантеон на най-значимите художници на поколението, композирана от десетки портрети, изложена в НДК, през голямо- до малкоформатни портрети, любовни сцени, еротични торсове, абстрактни композиции, фигурални експерименти, до съвсем малки хроматични работи и рисувана скулптура. Неговите жени са красиви, жизнерадостни, съблазнителни, но и свенливи. Темата се разработва с една деликатност и чистота. Сдържаността обаче е компенсирана от стихията на колористичния разгул. Лайтмотивно погледът търси откровението на аленото и неговата непосредствена сила. Цветът, особено топлата гама доминират. Багрите се разгръщат обемно от плътно алено, цинобър, кармин, през светъл ведър оранж, богато слънчево жълто, ръждиво и въздържано розово – кафява охра, до контрастно чисто зелено, полупрозрачно синьо-зелено, отгласите в наситено лилаво или виолетово. Оригиналните съчетания – ту контрадикторни, ту хармонични, или построени в надграждащи се тонове, подчертават дълбочината на емоционалното внушение и въплъщават пластиката на изобразителната мисъл. Цветът се тълкува обемно, но и като светлинна наситеност, като вибрация, която настоява да представи една кинетична визия за света, който се разкрива като една непрестанна динамична метаморфоза.
Характерът на неговия стил е вибриращата, бликащата светлина, чистите линии, мощния уверен рисунък, топлата палитра. Долавянето и силата на художествената интуиция е водещ способ за художествената му продукция, както сам споделя: „В изкуството винаги ме е водил инстинктът, не всичко може да се обясни по логичен начин. Аз съм академичен и неакадемичен, и всякакъв творец”.