Изложби

Изложба "Живопис и пластики" на Стоян Илиев

Изложба в Арт галерия "Париж-Москва"

Изложба "Живопис и пластики" на Стоян Илиев


◊ СЪБИТИЕТО

Арт галерия "Париж-Москва" представя

изложбата "Живопис и пластики" на българския художник живописец Стоян Илиев.

24 януари - 15 февруари 2012
Откриване - 24 януари, 18.30 ч.


Стоян Илиев е роден на 13 декември 1934 г. в село Здравец, Търговищко, в семейството на свещеник. През 1958 г. е приет да учи в Националната художествена академия, където учи живопис при знаменитите проф. Дечко Узунов и скулптура при проф. Дудулов и проф. Любомир Далчев, които разпознава като свои духовни съратници.

От средата на 60-те години участва в различни експозиции и организира редица самостоятелни изложби, а през 1970 г. се представя и с графика, илюстрация и оформление на книги на изложби в България, Германия, Италия, Франция, Русия, Чехословакия и др.


ОЩЕ ЗА АВТОРА

Отчетливият му интерес към монументалното и пластичното е оригинално съчетан с декоративна детайлизираност и живописно чувство към баграта. Пластически иновативното, естественото и условното във формата и колорита го отвеждат към работа със структурата, релефа, обема, плоскостта, силата и вибрациите на цветовете както в живописта, така и в скулптурните работи. С еднакво майсторство и задълбочено познаване на занаята създава стенописи, монументални творби сграфито, мащабни или камерни пластики от дърво. Търсейки и нови, по-сложни изобразителни внушения, Илиев се възползва от топлината на дървото и деликатността на керамиката, създавайки и редица пана, където смесва техники, стилове и образи.

Живописните му платна пък са изпълнени с необикновена бодрост и заразителен витален оптимизъм. Той изтегля визуалната специфика на своя почерк от иконите, употребата на варак и цинобър, мозайка и неочаквания ярък и пределно наситен колорит на българската черга. Умело разгръща художническия си диапазон – от  пределната внушителност и монументалната строгост на такова произведение като „Полюси”, своеобразна живописна инсталация – пантеон на най-значимите художници на поколението, композирана от десетки портрети, изложена в НДК, през голямо- до малкоформатни портрети, любовни сцени, еротични торсове, абстрактни композиции, фигурални експерименти, до съвсем малки хроматични работи и рисувана скулптура. Неговите жени са красиви, жизнерадостни, съблазнителни, но и свенливи. Темата се разработва с една деликатност и чистота. Сдържаността обаче е компенсирана от стихията на колористичния разгул. Лайтмотивно погледът търси откровението на аленото и неговата непосредствена сила. Цветът, особено топлата гама доминират. Багрите се разгръщат обемно от плътно алено, цинобър, кармин, през светъл ведър оранж, богато слънчево жълто, ръждиво и въздържано розово – кафява охра, до контрастно чисто зелено, полупрозрачно синьо-зелено, отгласите в наситено лилаво или виолетово. Оригиналните съчетания – ту контрадикторни, ту хармонични, или построени в надграждащи се тонове, подчертават дълбочината на емоционалното внушение и въплъщават пластиката на изобразителната мисъл. Цветът се тълкува обемно, но и като светлинна наситеност, като вибрация, която настоява да представи една кинетична визия за света, който се разкрива като една непрестанна динамична метаморфоза.

Характерът на неговия стил е вибриращата, бликащата светлина, чистите линии, мощния уверен рисунък, топлата палитра. Долавянето и силата на художествената интуиция е водещ способ за художествената му продукция, както сам споделя: „В изкуството винаги ме е водил инстинктът, не всичко може да се обясни по логичен начин. Аз съм академичен и неакадемичен, и всякакъв творец”.
Автор:
Йорданка Костадинова, галерист
Публикация:
22.01.2012 г. 15:27
Посетено:
1692
Линк:
https://kulturni-novini.info/sections/2/news/13965-izlozhba-zhivopis-i-plastiki-na-stoyan-iliev