Директорът на фестивала Жаклин Вагенщайн връчи елегантната статуетка непосредствено преди прожекцията на най-новия филм на режисьора „Завръщане в Монтаук"
В програмата: Георг Фридрих Хендел - избрани хорове от ораториите "Аталия" и "Семеле"; Хенри Пърсел – "Крал Артур" и "Дидона и Еней"
◊ ПРОГРАМАТА
"Аталия". Колосът на френската драматургия от ХVII век – Жан Расин, е сред първите автори, претворили библейския разказ за юдейската царица Аталия (Готолия), който откриваме във Втора книга Паралипоменон (гл. 22 и 23) от Стария завет. Това e история за власт и кървави убийства, за стихийната страст на жена, отдала се на жаждата за мъст и нарушила закона на Господ. Аталия е готова на всичко, за да възкачи любимия си син на трона – дори убива законните престолонаследници на Юдея. Заради безчинствата си, извършвани със съвета и съгласието на Аталия, синът й е застигнат от Божието наказание и е убит. Жената, възкачила го незаконно на царския престол, не иска да се откаже от властта и сама заема трона. Тя престъпва всички закони и след шест години бива застигната от възмездие - тълпата я разкъсва, а царството на юдеите се връща към Закона. Това е историята, която Расин въплъщава с майсторство в пиесата си „Аталия“ през 1691 г. Четири десетилетия по-късно тази творба привлича вниманието на английския поет и преводач Самуел Хъмфрис (Samuel Humphreys), като през 1733 г. преводът му става основа за либретото на едноименната оратория на Хендел (HWV 52).
В либретото на Хенделовата „Аталия“ текстът на оригиналната творба на Расин е силно променен. В него откриваме акцент върху темата за премахването на идолопоклонничеството, което може да се проследи и в други оратории на Хендел по старозаветни сюжети. Това е и характерен за композитора мъдър политически ход, насочен към утвърждаване на християнството и религиозната реформа на Острова. Хендел засилва влиянието си в английския двор и печели любовта на публиката. „Аталия“ е третата му оратория, като премиерата й се състои на 14 юли 1733 г. в Оксфорд, а според хронистите публиката наброява внушителните 3 700 човека. След по-малко от две години се състои премиерното изпълнение на „Аталия“ и в лондонския Covent Garden Theatre. Главната роля е поверена на една от най-великите певици на XVIII век - Сесилия Арн (Cecilia Arne), съпруга на именития композитор Томас Арн.
В програмата на концерта „Божествената хармония на Барока“ премиерно ще бъдат изпълнени някои арии от ораторията „Аталия“ и хоровете:
„Tyrants would, in impious throngs“ - в който солото на Джозабет, обвиняващо жестоките тирани, е подкрепено с възгласи от хора, подобно на формите на античната драма.
„Hallelujah“ – написана като могъща двойна фуга, със символни мотиви от „ходове на Възкресението“ – тема с възходящи кварти и контрапункт от фигури на скандикус. За разлика от знаменитата Hallelujah от ораторията „Месия“, която е в ре мажор – тоналност на Божията слава, тази от „Аталия“ е композирана в ре минор (primi toni) - тоналност на изначалното, на Сътворението.
„Give Glory“ – заключителен осемгласен хор, въздаващ възхвала към Бога и вечното му царство.