Последни новини

 

„Това е стихосбирка, от която може да те хване ток. Защото Амелия Личева е стигнала до място необятно и непознато до този миг, за чието съществуване човек не смее да помисли дори, какво ли остава да заживее в него, да наблюдава света и да го разказва оттам. Стиховете ѝ са мощни и разтърсващи, в същото време смирени и пределно овладени, докосват се до „микроскопичните точки на реалността”, за да „рециклират амалгамата на всички непотребности”. Под хирургическия поетичен разрез на съвременността протичат като струйки кръв човешката крехкост и нежност. И тези капки са спасяващи, спасителни. Чрез тях единствено устояваме“. ~ Теодора Димова

 

„Новата книга на Амелия Личева всъщност рециклира екзистенции, т.е. преработва различни човешки състояния и конкретни съществувания, за да им възвърне изгубения смисъл. Това са стихотворения, които се суетят над счупеното битие, понякога – тревожни и объркани в хуманизма си да го сътворят отново, друг път – сериозно вдадени в задачата си да възстановят счупеното, с оптимистичната нагласа, че ще успеят да дадат нов живот на пропилените шансове пред човека и света. Книга, в която паметта е споделена като лично наследство, изискващо личен ангажимент. Затова, каквото и да се случва в поезията на Амелия Личева, неизменно долавяме един подмолен шепот, от който струи светлина: Загубата е поправима." ~ Пламен Дойнов

 

Амелия Личева е поетеса и литературен критик. Тя е професор по теория на литературата в Софийския университет „Св. Кл. Охридски“. Автор е на множество теоретични книги, както и на стихосбирките „Око, втренчено в ухо“ (1992), „Втората Вавилонска библиотека“ (1997), „Азбуки“ (2002), „Моите Европи“ (2007), „Трябва да се види“ (2013), „Зверски кротка“ (2017). Нейни стихове са превеждани на английски, френски, немски, италиански, испански, полски, словашки, хърватски, унгарски, арабски. Главен редактор на „Литературен вестник“. Член е на българския ПЕН-център и на Международната асоциация по сравнително литературознание. Носител на отличията „Златен лъв“ за издателски проект за тома „Теория на литературата: от Платон към постмодернизма“, Почетен знак на Столична община, 2007, Рицар на книгата на Асоциация „Българска книга“ в категория „Печатни медии – вестници и списания“ за 2016 г. Носител на наградата „Христо Г. Данов“ за 2018 в раздела „За представяне на българската книга“, на Първа награда в раздел „Хуманитаристика“ на „Портал Култура“ за 2020 г. за „Световен ли е „Нобел“?“, както и на Националната литературна награда „Биньо Иванов“ за принос в развитието на българския поетически синтаксис за „Зверски кротка“ (2017).