Последни новини

◊ СЪБИТИЕТО

От класиците Хайдн и Бетовен до романтика Сибелиус

Симфоничен концерт във Варна с диригент Павел Балев и солист Мариан Краев - цигулка

На 29 октомври 2022, 19.00, Държавна опера Варна, под диригентството на маестро Павел Балев, постоянен гост диригент на оперния театър, предстои Симфоничен концерт със солист Мариан Краев – цигулка.

Програмата включва Увертюра „Егмонт“ от Бетовен, Концерт за цигулка и оркестър от Сибелиус и Симфония № 103 от Хайдн. Оркестър на Държавна опера Варна.

Павел Балев: Хайдн е за оркестрите, които искат да станат по-добри

Резултат, който при Малер е добър, при Хайдн много често не е достатъчен. Това означава, че Хайдн изисква още по-голяма прецизност, още по-голяма чистота на щрихи, артикулация, интонация, баланс. Всички най-малки детайли трябва да бъдат добре изработени. При Хайдн нищо не може да се скрие, докато при Малер или въобще при една голяма романтична музика – може. Това, което при големите романтици е достатъчно, не стига при класиците.

Исках на първо място да работя с оркестъра Хайдн, бащата на симфонизма, защото когато един оркестър може да свири добър Хайдн, тогава може да свири и много други автори. Но ако свири добре други автори, това съвсем не означава, че може да свири добре Хайдн. С намерението да развивам оркестъра именно с класически репертоар, който дава най-много на оркестъра, планирах в програмата симфония от Хайдн, още повече, че Хайдн отдавна не е свирен във Варна.

Извън Германия, Австрия и Швейцария, Хайдн се изпълнява рядко, защото традицията да се свири негова музика просто не е изградена. Рафинираният класицизъм на Хайдн изисква сериозна работа, отдаденост и дългосрочна стратегия. Хайдн не може да се подготви от днес за утре, искат се натрупвания. Той не е ефектен автор за диригенти, които обичат да блеснат със силен звук и бързи темпа. Не може да бъде шоу, защото поставя рамки, които не бива да се напускат и в този смисъл трябва да се подчиниш на стила и музиката му повече, отколкото при други автори. Хайдн е блестящ, иновативен, провокативен, пластичен, одухотворен, богат на идеи и през цялото време държи съзнанието на оркестъра и публиката будно.

Още от самото начало имах желанието да работя с оркестъра и Бетовен. При първата ни среща с Бетовен открих местата, на които трябва да се обърне повече внимание и затова включих в сегашния концерт увертюра „Егмонт“. Но освен да се овладее Бетовеновия стил, трябва да се търси разликата между звученето на Хайдн и Бетовен. Само по себе си това също е голяма задача. Радвам се, че оркестрантите приеха Хайдн много добре, особено когато усетиха как се променя звукът. Работим задълбочено и тон за тон усъвършенстваме интерпретацията. В Баден Баден съм имал сезон, в който по желание на оркестъра, всеки симфоничен концерт започваше съм симфония от Хайдн. Хайдн, както вече казах, е за оркестрите, които искат да станат по-добри.

А Сибелиус - Концерта за цигулка и оркестър - взех, като едно голямо романтично заглавие, с уговорката, че солист ще бъде не друг, а Мариан Краев. Мариан ми предложи за избор дълъг списък с концерти от своя репертоар, който включва почти всички известни концерти за цигулка. В крайна сметка прецених, че след като първото и последното заглавие в програмата – Бетовен и Хайдн - са класически, би било добре между тях да поставим един романтичен концерт. Така стигнахме до Сибелиус, който е един от най-прекрасните цигулкови концерти, много труден за акомпаниране и хубава задача както за диригента, така и за оркестъра. Разбрах също, че това произведение не е изпълнявано отдавна във Варна, тъй че ето повод да го поднесем отново на публиката. А Мариан със сигурност ще го изсвири превъзходно.

Мариан Краев: Соло цигулката витае като кралица над всичко останало

Концертът за цигулка на Сибелиус не получава веднага признание и става известен едва през втората половина на миналия век. В музикалната литература той се ползва с уникална популярност като най-изпълняваният концерт за цигулка.

В съзнанието на солиста, запознат с живота на Сибелиус, веднага изникват образи, които му помагат да изгради интерпретацията си. Съществуват и много ясни инструкции в музикалния текст, които насочват към прецизна презентация. Мога да си представя финландски пейзаж, който събужда асоциации за безкрайна шир, сняг, буря, студ, лед, но и слънце, топлина, красота. Като изпълнител не винаги имаш предвид тези образи, но те със сигурност помагат.

Структурно концертът е изграден различно от класическия концерт за цигулка, като каденцата от първата част намира своето място в средата. Особеното в Концерта за цигулка на Сибелиус е, че соло цигулката витае като кралица над всичко останало, но оставя място за изява и на оркестъра, придавайки по този начин собствен характер на творбата. Всичко това създава прекрасен диалог.

Втората, изключително емоционална част, преживява почти безкрайна кулминация. Няколко дисонанти или септимата като такава, която Сибелиус обича да използва, впечатляват с огромната си сила. Последната част на концерта се характеризира с ритмична рамка, която може да напомня конски галоп, а някои свързват този ритъм с танц на смъртта. Техническите пасажи често се редуват с кантилена, като принципно техническите изисквания към соло цигулковата партия са много високи.

Досега съм имал няколко участия в България като солист на Софийската филхармония под диригентството на маестро Мартин Пантелеев, на Пловдивската филхармония с моя скъп приятел маестро Павел Балев и като гост-концертмайстор на Радиооркестъра на БНР. Сега за мен е особено удоволствие да свиря във Варна, още повече, че баща ми е бил виолист във Варненската филхармония през далечната 1968 г.

МАРИАН КРАЕВ

Роден в Айслебен, Германия, Мариан Краев има български произход. На 11-годишна възраст е вече ученик на уважавания преподавател по цигулка Клаус Хертел. През 1992 г. е приет като студент в класа на проф. Хертел в Консерваторията за музика и театър „Феликс Менделсон Бартолди” в Лайпциг. Участва в редица конкурси като през 1989 г. се класира на второ място в Международния конкурс по цигулка в Чехия и на първо място в конкурса на ГДР. Като победител на конкурса „Йохан Себастиан Бах“ в Лайпциг през 1990 г. е поканен за солист на турне в САЩ. Следва второ място в Международния конкурс „Волфганг Маршнер“ през 1992 г. във Ваймар и четвърто място през 1996 г. на международния конкурс „Йохан Себастиан Бах“, както и специална награда за най-добра интерпретация на виртуозната композиция „Фантазията на Кармен“.

Паралелно с обучението си получава множество стипендии - от Фондацията „Юрген Понто“ (1991-1994), „Вила Музика“ и от Оркестъра на Нойгевандхаус Лайпциг. Това подпомага соловите му изяви и прави възможни безбройните концерти, които изнася. С помощта на Академия „Херберт фон Караян“ получава двугодишен договор към Берлинската филхармония като първи цигулар. Заедно с оркестровата дейност в Берлинската филхармония, работи и като концертмайстор на Бохумските симфоници, Дрезденските филхармоници и симфоници и Опера Дрезден, Нюрнбергските симфоници, Радио оркестъра на Мюнхен и София, Симфоничния оркестър на Кордоба, Филхармонията на Аугсбург.

От 2002 г. Мариан Краев е концертмайстор на Мюнхенските симфоници. Работи с реномирания пианист Филип Антремонт. Изнася соло концерти с Берлинския симфоничен радиооркестър, Филхармонията на Десау, Филхармонията на Бранденбург, Филхармонията на Йена, на Дрезденските симфоници, Нюрнбергските симфоници, Филхармониците на Форцхайм, Софийската филхармония, Филхармонията на Хале, Филхармонията на Гьорлиц, Еуропера и Мюнхенските симфоници. В Театъра на Айзенах излиза на сцената като солист и диригент. Радио и телевизионни предавания документират творческия му път, както и CD записи с Концерт за цигулка в до мажор от Хайдн, романси на Бетовен и Концерт за цигулка на Йоханес Брамс.