"Селска чест" и "Джани Скики" отново на сцената на Софийската опера на 28 и 30 октомври

Оперите "Селска чест" от Пиетро Маскани и "Джани Скики" от Джакомо Пучини отново ще бъдат на сцената на Софийската опера на 28 и 30 октомври. Зрителите ще могат да видят прочутата опера на Маскани със специалното участие на Александрина Пендачанска в ролята на Сантуца.

„Селска чест" е първата опера, която Маскани написва (макар „Пинота", чиято единствената премиера е през 1932, да е написана по-рано) и си остава най-добре познатата от неговите 16 опери. (Освен „Селска чест", само „Ирис" и „Приятелят Фриц" са останали в традиционния репертоар). Успехът й е феноменален още от първото представяне в римския театър „Констанци" на 17 май 1890, и до наши дни. Всъщност до смъртта на Маскани през 1945, операта е била играна над 14 000 пъти - и то само в Италия.

Действащи лица:

Сантуца, млада селска девойка – Александрина Пендачанска
Туриду, млад селянин – Костадин Андреев
Лучия, негова майка – Румяна Петрова
Алфио, колар – Веселин Михайлов
Лола, негова жена – Цвета Сарамбелиева

Действието се развива в едно сицилианско село през 1880 година.

„Джани Скики” е едноактна опера от Джакомо Пучини. Либрето - Джовакино Форцано. Първа постановка - Ню Йорк, 14 декември 1918 година, в една вечер с двете едноактни опери на Пучини „Плащ” (Il tabarro) и „Сестра Анджелика” (Suor Angelica), образуващи триптих.

В основата на сюжета са редове от XXX песен от „Ад” („Божествена комедия” на Данте), посветени на авантюриста и измамник Джани Скики, наказан за своите грехове.

„Джани Скики” е черна комедия, единствената опера на Пучини от този тип, блестящ пример на съвременна опера-буфа, опираща се на традициите на „Фалстаф” на Верди. Изразителният речитатив, бликащата като извор мелодичност, острата характерност, стремителното темпо отличават музиката на операта.

Действащи лица:

Джани Скики – Венцеслав Анастасов
Лаурета, негова дъщеря – Силвия Тенева
Старата Дзита – Румяна Петрова
Ринучо, неин племенник – Даниел Острецов
Герардо, племенник на Буозо – Красимир Динев
Нела, негова съпруга – Елена Стоянова
Герардино, техен син – Петър Бучков
Симоне, братовчед на Буозо – Светозар Рангелов
Марко, негов син –  Антон Радев
Ческа, съпруга на Марко – Благовеста Мекки Цветкова
Амантино ди Николао, нотариус – Александър Георгиев
Гучо, бояджия – Тодор Котопанов

Постановъчен екип на „Селска чест“ и „Джани Скики“:

Диригент: Григор Паликаров
Режисьор: Пламен Карталов

Александрина Пендачанска - Биография

Пендачанска е родена в София в семейство на известни български музиканти. Започва да свири на пиано на 5-годишна възраст и завършва Националното музикално училище с пиано и пеене. Неин вокален педагог е майка й – международно признатия сопран Валери Попова.

Пендачанска дебютира на 17-годишна възраст, а на 19 печели конкурса „Дворжак”, Международния вокален конкурс в Билбао и Певческия конкурс на Южноафриканския университет UNISA в Претория. Тя е на 19, когато дебютира като Лучия ди Ламермур в Билбао. След това тя е Кралицата на нощта (Кейптаун), Офелия (Монте Карло, Виена), Лучия (Торино, Триест), Джилда (Welsh National Opera, Монте Карло), последвани от Травиата (Триест, Хамбург, Франкфурт), Есклармонд (Торино), Паризина (Уексфорд, Лугано Italian Swiss Radio).

През сезоните 1997-2009 г-жа Пендачанска се изявява като Елизабета в Роберто Деверьо (Торино, Неапол), Ермионе (Санта Фе), Дона Анна (Лозана, Хюстън, Лисабон, Прага), Адина (Пезаро), Дона Елвира (Вашингтон), Чужденката (Катания), Вителия (Санта Фе), Сестра Анджелика (Лука), Луиза Милер на Верди и Лукреция Контарини от "Двамата Фоскари" (Неапол), Семирамида на Росини в парижкия Theatre des Champs-Elysées, Ермионе и Дамата от езерото в Ню Йорк, Мадам Кортезе (Пътуване в Реймс) в Bruxelles La Monnaie, Фиорила (Турчинът в Италия) в München Baerische Staatsoper и Berlin Staatsoper Unter den Linden, Луиза Милер на Верди в Deutsche Oper Berlin, както и Дона Елвира на Моцарт (Дон Жуан) в парижкия Theatre des Champs-Elysées, Opéra National de Lyon, Баден Баден, Вителия (Милосърдието на Тит) в Teatro Real de Madrid, Копенхаген и Opéra National de Lyon, Елетра (Индоменей) в Bruxelles La Monnaie.

От 2003 г-жа Пендачанска си сътрудничи активно с Рене Якобс както на оперната сцена, така и на концертния подиум. На европейски турнета с Фрайбургския бароков оркестър, дирижиран от Рене Якобс, тя пее Вителия (Милосърдието на Тит), Дона Елвира (Дон Жуан), Елетра (Индоменей), Фиордилиджи (Така правят всички), Арминда (Мнимата градинарка), Алчина (Орландо Паладино) в брюкселския Palais des Beaux-Arts, Cologne Philharmonie, парижкия Theatre des Champs-Elysées, Berlin Konzerthaus, Paris Salle Pleyel, Edinburgh International Festival, Teatro Real de Madrid и т.н.

Тези успешни турнета са последвани от международно признати звукозаписи за Harmonia Mundi. Милосърдието на Тит (2006) печели две номинации Grammy за най-добър класически албум и най-добър оперен запис, Дон Жуан (2007) става Избор на редактора на Gramophone, Индоменей (2009) – Диамант на Opera Magazine, Агрипина (2011) – Музикални награди на BBC 2012 – победител в рубриката Награда за опера.

Работила е с диригенти като Рикардо Шайи, Мун-Вун Чунг, Шарл Дютуа, Адам Фишер, Елиаху Инбал, Хесус Лопес-Кобос, Нело Санти, Бруно Бартолети, Карло Рици, Маурицио Бенини, Бруно Кампанела, Айвър Болтън, Даниел Орен, Владимир Спиваков, Рене Якобс, Владимир Юровски.