Последни новини

Скъпи приятели,

С удоволствие споделяме с вас януарската ни серия от наистина интересни рецензии, които отразяват някои от любопитните събития в полето на независимите сценични изкуства в България, но е и не само.

Цитираните статии може да прочетете в пълен текст тук: 
https://dramaturgynew.eu/  

Чуждо и познато

В последните дни от годината споделяме и още един поглед на режисьорката и авторка на критически, изследователски текстове, текстове за театър и съоснователка на Metheor – Ани Васева към работата на хореографката Галина Борисова. Става дума за най-новия спектакъл на Галина Борисова 4G - Ретроактивна интерференция, чиято премиера бе в началото на декември в галерия „Етюд“.

„Спектакълът е винаги жива материя и винаги е в една или друга степен
импровизация, но когато степента на случайност е увеличена, когато
изпълнителите са натоварени с отговорността и свободата да взимат множество моментални решения, усещането за пластичност, за вход в
непознатото и неочакваното, става осезателно. Намираме се в територия,
където всичко може да се случи. Територия, в която интерференциите са
едновременно свръхконтролирани и напълно безконтролни“, пише Ани
Васева. 

Чудото на споделената работа

Белгийската артистка и драматург Мириам ван Имсхут е базирана в Брюксел. Тя развива комплексна практика за работа с гласа в контекста на пърформанса, филмовото изкуство и инсталацията. Работи с някои от най-изявените артисти в експерименталния съвременен танц в Белгия. Мириам ван Имсхут беше в София за проекта The Image Generator. В „Нови драматургии“ може да прочетете разговора между нея и режисьорката Ани Васева.

В него Мириам ван Имсхут споделя: „Може би звучи старомодно, но обичам да мисля творбата като система от произведения, в която всяко
произведение разказва нещо в по-широк наратив. Не мога да не си съставя разказ за произведенията си, виждам ги като камъни в пътека, която минава през поле от въпроси. Това е много лично и аз разшифровам и анализирам работата като оракулски послания, нашепващи частици истина. И най-смешното е, че дори в представленията, в които отваряш широко процеса си за някой напълно друг, за друг съ-автор, наративът все пак може да ги обхване, дори когато действат различни желания и тази работа е свързана с друга история. Творбата е органичнo множество, което трябва да бъде трансиндивидуално, за да получи своя собствена подсъзнателна интелигентност, която говори на онези, които черпят от нея.“

Електра на омразата, страстта и ревността 

Литературният теоретик Камелия Спасова пише за най-новия спектакъл на Panic Button Theatre – "Електра тук и сега". Режисьорската версия на Василена Радева е базирана на пиесата на Маргьорит Юрсенар „Електра или свалянето на маските“.

„Юрсенар се обръща към драмата на Атридите (баща-жертва, деца съучастници в план за отмъщение, майцеубийство), за да постави на сцената един съвременен въпрос, познат ни още от пиесата на Еврипид: „Да изучаваме нещата: оправдава ли се омразата, да мразим с
право и ако не — защо е тя?“. За да отговори, авторката наслагва образите на древния Орест и модерния Хамлет – тук имаме един несигурен Орест, който въплъщава колебанието на модерния субект. […] Събитията се развиват във времето между смъртта на двамата бащи – на Агамемнон и Егист. И в това междинно време се нагнетява драмата на дъщерята, която има да убива – своята майка, нейния любовник, своето бъдеще“,
пише Камелия Спасова

Бележки към един възможен театър на невъзможното 

Философът Димитър Божков пише за книгата на Ани Васева „Метеор, театър на невъзможното“ (2022). Освен текстове, тя съдържа фотографии и материали от спектаклите на „Метеор“ от периода 2010–2019 и е вдъхновена от желанието на Ани Васева, Боян Манчев и Леонид Йовчев да правят театър на желанието и удоволствието.

Изследване на движението за всяко тяло? 

Драматургът и поет Ясен Василев разказва за двадесетото издание на CODA Oslo International Dance Festival. Артистичната директорка Стине Нилсен фокусира темата на фестивала върху изкуството, създадено от хореографи, танцьори и изпълнители с увреждания, за да насърчи по-значими структурни промени както в образованието, така и в сценичното
представяне на произведенията.

От Архива

Танцът на метафизиката на движението 
Тематичен блок: Танцът между неподвижността и движението

В нашето съзнание танцът и движението са неизменно свързани. Но дали наистина те са едно и също нещо? Ако решим да очертаем различията между танца, движението и изкуството, неминуемо трябва да намесим метафизиката.Тъй като танцът е
движение, танц сам по себе си не съществува. Така, от философска
перспектива, може да се формулира парадоксът, в който съществува танцът като форма на изкуство.

Текст: Франц Антон Крамер, танцов критик и изследовател

Превод: Мира Тодорова

С финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“, програма „Едногодишен грант“ 2021