Последни новини

◊ СЪДЪРЖАНИЕ

Списание "Философски алтернативи", бр. 4/2024

https://doi.org/10.58945/PSJO4454

Тема на броя: Естетическото: ракурси, акценти, опозиции
Водеща: Иванка Стъпова

 Настоящият брой се издава с финансовата подкрепа на Фонд „Научни изследвания“ при МОН

Мнения и съмнения към естетическото

· Иван Стефанов – Социологически поглед към автономията на изкуството

· Николина Делева – Съвременното изкуство като феномен в ерата на аксиологична несигурност

· Иван Свиленов Стефанов – Художествената критика в капан: кризата на субективизма през 20-те години на XXI век

 Идеи и мотиви в творчеството на Николай Райнов

· Иванка Райнова – Философските основи на концепцията за изкуството и изкуствознанието на Николай Райнов

· Татяна Батулева – За фантастичното/вълшебното в приказния свят на Николай Райнов: издигане над човешкото и завръщане към него

 Философски основания в изобразителното изкуство

· Красимир Делчев – Хиперментално-неосъзнаваното в изобразителното изкуство през втората половина на ХХ–началото на ХХІ век

· Калин Николов – Рембранд: „драматичен ясновидец на страстите и човечността“

· Вяра Попова – Неоснователното „съмнение“ на Сезан

Естетически дебюти

· Христо Писаров – Иконографията като плакат на логосното развитие на доктриналната византийска мисъл

· Ирена Младенова – Златното сечение в педагогиката: приложението му в сугестопедичната методика на проф. д-р Георги Лозанов и проф. д-р Евелина Гатева

Събития, рецензии, мнения

· Силвия Борисова – Десета конференция по естетика в памет на проф. Исак Паси

Първият блок от четвърта книжка на списание "Философски алтернативи" се спира на граничните ситуации в изкуството днес: „Мнения и съмнения към естетическото“. Проф. Иван Стефанов поставя въпроса за значението на социалния фактор във формирането на модерното изкуство. От средата на XIX век социологическият метод в художествената сфера става основен херменевтичен ключ за разкриване на системата от отношения и зависимости в изкуството, който го представя като социален феномен. ХХ век след системната теория на Луман лишава изкуството от социалната му реалност, твърдейки че автономното изкуство и авангардите се превръщат в затворена система, която сама изработва своите стандарти за коректност и критерии за реалност. Целта на изкуството по този начин става освобождаването от социални регулации чрез обособяване на една сфера на утопичното.

Николина Делева въвежда концепта „аксиологическа несигурност“, за да представи съвременната ситуация на ценностна аномия и разпадане на дискурса в света на изкуството. Комодификацията обхваща всички сфери на модерното общество, като налага разменната стойност за еталон на художествената ценност. Делева предлага трезва оценка на всички скандални прийоми за остойностяване в света на изкуството от последните десетилетия, в които унищожаването на творби се прокламира за тяхно обезсмъртяване. Тези актове не са нищо друго освен посегателство върху колективната памет за изкуство, „които лишават от достъп до тях сегашните и бъдещите поколения“ (с. 38).

В статията на Иван Свиленов Стефанов се обръща внимание на изчезващата художествена критика в последните десетилетия. Самият факт, че в България вече не съществува портал за такъв тип рефлексивна практика, е свидетелство за институционалното разпадане на този жанр. Разисква се въпросът за субективизма на предпоставеността в художествената критика.

Втрият блок е посветен на наследството на Николай Райнов. В текста на проф. Иванка Райнова се проследяват теософките мотиви, залегнали в многотомната История на пластичните изкуства на Николай Райнов, които намират релевантен израз у питагорейско-платоническите единяващи всичко видимо и невидимо първопричини. Монархизмът на Райнов, който става повод за неговото отлъчване от църковно общение, повлиява пантеистичните предпоставки на неговата естетика и го сближава с гностичния Deus Absconditus. В своята история той предлага интегративен подход към Кант, Бергсон и Тен, обобщен в израза: „човек влиза в досег с реалността само благодарение на идеалността“ (с. 55). В основата на труда му е теософията на световните епохи („раси“ по Блаватска) в изкуството, които са идентични на културните кръгове на художественото творчество.

Теорията на декоративния стил в разказа и приказката у Райнов е предмет на статията на проф. Батулева. В нея има изведени правила върху формата на жанровото своеобразие на декоративната стилизация на класически, български народни приказки и приказки от братя Грим. За принос на Райнов се счита въвеждането на орнаменталния стил в българската литература. Поетическият свят на Райнов е изграден от взаимно допълващите се елементи на живописния колорит, странността и литературната му декоративност.

Трети блок „Философски основания в изобразителното изкуство“ започва с пластовете на хиперменталното-несъзнавано, стаени в психологията на масите, намиращи нова реализация в културните индустрии и масовата култура. Проф. Делчев вниква в хедонистичните и нарцистичните механизми на развлекателните индустрии на съгласието, за да се експлицират афирмативните ценности в художествената продукция днес. Опосредстването на реклама и изкуство е представено в две направления: апологетическото и критическото.

Преоткриването на Рембранд е една от съпътстващите задачи на Калин Николов в този блок. В статията си той проследява редица рецепции и анализи на творчеството на Рембранд: пораждането на формата, материалността на телата, изплуването на фигурите от сумрака; дълбокото психологическо съдържание на образите и осветляващите акценти са само част от художествения синтаксис. Представени са български графици, ползващи техники на Рембранд в своето творчество като Любомир Далчев, Петър Чуклев, Кирил Гюлеметов.

Статията на Вяра Попова е фокусирана върху филигранните феноменологически наблюдения на Мерло-Понти върху живописта на Сезан. Феноменологическата оптика позволява да се открие у Сезан един перцептивен свят на поглъщаното от предмета зрение, далечината е приближаваща се, контурите са изместени от интензитета на цвета в многократно нюансиране. Цветът конституира формата до такава степен, че се слива с рисунъка (с. 119). За Сезан самият пейзаж мисли себе си, той е самодаденост за художника: „Замисълът не може да предшества въплъщението“ (с. 123).

Предпоследният блок „Естетически дебюти“ включва два текста. Тезата в статията на Христо Писаров е, че „иконата е плакат на логосното развитие на доктриналната византийска мисъл“ (с. 128). По протежение на изложението си той обяснява какво разбира под тази фраза. Интерпретативният му модел се основава върху концепцията за виртуалистки трансцендентализъм на проф. Канавров, или понятията са нещо виртуално, което в познавателния акт се реализира. По този път се търси реализация на иконата в модерността доколкото тя се основава на нищо по различно от онтологически схематизъм.

Ирена Младенова изследва дидактическия потенциал на златното сечение, използвано в сугестопедията на д-р Лозанов. От архитектурата и живописта златното сечение намира приложение в сугестологията. Постулираните шест закона на сугестопедичното обучение създават условия за възприемане на голям обем учебно съдържание, благодарение на отключването на скрити личностни ресурси. В статията е илюстрирано постигането на тази цел чрез фоновото значение на класическата музика в учебния процес.

В последният блок „Събития, рецензии, мнения“ Силвия Борисова прави обзор на десетата конференция по естетика в памет на проф. Исак Паси.

Д-р Галин Пенев