Времевите послания на Мартина Караиванова

Мартина Караиванова живее и работи във Велико Търново, там тя е преподавател по живопис във факултета по изобразително изкуство, където преди това завършва и специализира. Член е на СБХ, през 2010 г. e сред избраните в Cité des Arts, Париж. Автор е на няколко самостоятелни изложби, а със свои картини участва в повече от 80 национални и международни проектa. Носител е на над 25 награди.

„Да се въртиш в квадрат“ е доста интригуващо заглавие. Всички картини са във формата на квадрат. Защо обаче да се „въртиш“ и защо всичко е в черно? В България няма друг автор като Мартина Караиванова, който да работи повече от десетилетие с такава смелост и увереност в черната гама, и винаги да успява да се изкачи на ново стъпало в естетическо отношение. Ще спестя подробности относно използваните техники и материали, разнообразието е голямо и ще ни отведе в друга посока. По-важното е , че нейното майсторство в това отношение е безспорно и със сигурност успешното боравене и прилагане на тези техники допринася за търсения ефект, а именно това е най-вълнуващото.

„Да се въртиш в квадрат“ в началото го разбрах твърде буквално, като предизвикателство пред художника да работи в един определен формат. След това обаче вникнах в думите ѝ „Изложбата е личен поглед и опит за изследване на събития и факти в абсолютно реален момент“, вгледах се и в картините и техните заглавия и осъзнах, че Мартина Караиванова ни представя една много вълнуваща метафора за живота. „Да се въртиш в квадрат“ не е просто някакво хаотично лутане на художника по платното, въртенето в квадрат, а всъщност е това, което ни се случва всеки нов ден на този свят. Квадратът е символ за основа, за стабилност, за пространство, той е дом, сигурност, уют, но също така той интегрира в себе си и други концепции, като тази за времето и неговата цикличност. Условно разделяме денонощието на четири, четири са и годишните времена, четири са етапите през които минава живота ни: детство, младост, зрелост и старост. Четири са елементите - въздух, вода, земя и огън, четири са посоките на света, а четвъртото измерение на нашата реалност е времето. И точно времето е това, което ме провокира да стигна дотук и да се опитам да обясня как то присъства в творчеството на Мартина Караиванова.

Времето е културен феномен, измислен от хората, за да се ориентират в живота, но от научна гледна точка то е физична величина, която е в основата на най-големите научни проблеми. Светлината и времето са пряко свързани, дори според някои теории това е едно и също нещо. Задавали ли сте си въпросът защо космосът е тъмен, въпреки че през него се носят лъчите на милиарди звезди? За да идентифицираме някакъв обект с очите си първо трябва да има обект и второ трябва да има светлина, която да се отрази от него. Там където няма нищо светлината е безполезна, а там където има нещо, но липсва светлина, то остава скрито за нас. Точно в тези свои размисли открих ролята на черния цвят в картините на Мартина Караиванова. Във всеки един момент, когато ние преживяваме някаква случка, ние сме тук и сега, фиксирани и фокусирани върху нещо конкретно, което остава като траен спомен в нашата памет, а всичко останало, което се случва в цялата вселена в този момент остава неосветено за нас и съответно не отразено в нашето съзнание. Аналогични са процесите и когато сънуваме.

Черният цвят в творбите на Мартина Караиванова не е просто технически и естетически прийом, това е нейният уникален начин да обърне вниманието ни към нещата от сега, от момента, нещата от живия живот около нас и в същото време да ни замисли, че оставаме слепи за толкова много неща. Покрай нас изтича толкова много живот, информация, събития, затворени в своето ежедневие, разполагайки само с две очи фокусирани върху една точка, за добро или зло както е в космоса и около нас е осеяно с тъмнина. И, за да завършим оптимистично, естествено ще кажа, че такава е човешката природа, а мисията ни е да осветяваме там където има мрак и да търсим отражението на светлината във важните неща, и в красивите разбира се!