За отраженията в творчеството на Пламен Легкоступ

Освен отличен график и живописец, Пламен Легкоступ е изтъкнат учен, общественик, преподавател, интелектуалец и философ. Той е роден в гр. Велико Търново, завършва Математическата гимназия в родният град, а след това продължава своето образование във Факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“ със специалност графика. Неговата впечатляваща биография обхваща близо четири десетилетия с постижения в художествената, образователната, научната и обществена сфера. Той е член на СБХ от 1989 г., член е на Съюза на учените в България от 2000 г. От 1999 г. е декан на педагогическият факултет, а от 2007 г. до 2015 г. е ректор на Великотърновския университет. Почетен гражданин на гр. Велико Търново от 2013 г. От 2015 г. е главен съветник в централата на Институт „Конфуций“ в Пекин, КНР. Член на клуба на ректорите на Европа. Научните му изследвания са в областта на теорията, методиката, историята на изобразителното изкуство и възпитанието чрез изкуство. Автор и съавтор е на монографии, учебници, студии и статии в специализирани издания. Като художник работи в сферата на живописта, графиката и илюстрацията, участвал е в над 100 изложби, над 40 от които самостоятелни както в България, така и в Австрия, Белгия, Германия, Китай, Македония, Русия, Сърбия, Франция, Швеция, Черна гора и др. Негови картини и графики са собственост на частни колекции, музеи, галерии, обществени и административни сгради по цял свят. Удостоен с множество национални и международни награди за принос както в изкуството, така и в науката, и общественият живот. 

Творчеството на Пламен Легкоступ е доста разнопосочно на пръв поглед, което лесно може да се обясни с широкия му мироглед, разнообразни интереси и богат житейски опит. Работата в толкова различни едно от друго направления като графика и живопис също изискват особени умения, знания и възможности.

Заглавието на последната му изложба в Галерия „Видима“ в Севлиево „Многоликият 14-ти“, предложено лично от него, чудесно описва този ден на който отбелязваме не само добре познатите ни празници на Любовта и Виното респективно Св. Валентин и Трифон Зарезан, но и Денят на археолога, както и успението на Св. Константин-Кирил Философ. Картините на художника Пламен Легкоступ са на разнородни теми, които съвсем естествено съжителстват заедно и намират своето проявление в образите и символите. И въпреки, че някои от творбите са завършени съвсем скоро и са създадени специално за тази изложба, това приятно съвпадение, нямаше да бъде такова, ако този авторов интерес не се откриваше назад във времето дори в някои от най-първите му творби.

Пламен Легкоступ започва своята художествена кариера, като един много добър и обещаващ график. Още в студентските си години, завладян от духа на Велика България, който нашата стара столица пази и до днес, той започва да изгражда и да развива свой собствен творчески почерк. Вдъхновение черпи от историческите източници, наподобява стилистиката на средновековното изкуство, изучава писмото, релефите, архитектурата, традициите, християнството, митовете и легендите, за да ни предложи впоследствие своя авторски поглед върху реални исторически места и събития, илюстрира сцени от живота на реални и легендарни персонажи, оживява средновековните руини и ги населва с живот. 

Натрупването на много идеи и сложността при графичната работа са някои от причините, известна част от творчеството му да се прехвърли върху платното, а в употреба да влязат боите и четката. За разлика от някои автори, които в живописта и графиката се представят като сякаш да са отделни личности, Пламен Легкоступ запазва своята идентичност и разпознаваемост. Темите и сюжетите се наследяват един друг, прибавят се цвят и пластичност, но формите и образите запазват своята родственост. Така се осъществява една любопитна комуникация, благодарение на която, той пренасочва вниманието ни от мисъл към емоция и обратно, според възможностите на съответния жанр.

За да разкаже своите истории, впечатления от пътувания, философски прозрения и натрупани знания, той вмъква в своите произведения много символика, като изгражда своите композиции не само с помощта на образите, но и със силата на цветовете. Всяко докосване на ръката до работната повърхност е умишлено и целенасочено. Светът, който изниква пред очите ни със своите исторически препратки и съвременни аналогии, със своите претенции за сериозност и научна достоверност, в същото време се разкрива по един много ведър, ярък, приказен и празничен, увлекателен, по детски чист и наивен начин. Подход, който силно ме привлича и провокира, дава ми сладост за окото и храна за ума. Самият Пламен Легкоступ вярва, че ролята на изкуството е на първо място, да ни радва и приобщава.

В творчеството си той създава една уникална комбинация от сюрреализъм и декоративизъм, овладени в традицията на църковните изкуства. За целта си служи с обратна перспектива, схематичност на фигурите и безкрайност на фона. Не малко е влиянието и на източните култури, което се появява след няколкогодишното му пребиваване в Китай. Спокойната, добре балансирана и симетрична композиция предразполага към медитативност, съзерцание и вътрешен диалог. Категорично се промъкват идеите за божествен произход, страхопочитанието към майката природа и стремежът на хората да овладеят стихиите.