Космическата площадка на Пламен Кондов

През последните години в Галерия „Видима“ в Севлиево често гостуват представители на великотърновската школа, като повечето от тях са преподаватели във факултета по изобразителни изкуства към Великотърновския университет. Старата Столица продължава да поддържа ролята на културно средище в региона на северна България. Много талантливи, значими и разнообразни творци са избрали да преподават своите знания и умения на новите поколения.

Пламен Кондов е роден в Ямбол през 1992 г., в момента живее и твори в с. Поликраище, Търновско. Той е завършил средното си образование в НХГ „Димитър Добрович“ в Сливен, със специалност „Иконопис“. Завършва висшето си образование във ВТУ „Св. св. Кирил и Методий“, бакалавър по „Стенопис“ през 2016 г., магистър по „Дизайн на стъклото“ от 2017 г., а от скоро Доктор по изобразително изкуство, асистент в катедра „Графичен дизайн и визуални комуникации“ във Факултета по изобразителни изкуства, където преподава „Стенопис“, „Перспектива“ и „Цветознание“. От началото на тази учебна година той е и хоноруван преподавател в специалност „Стъкло“ в Нов български университет в София. Специализирал е по различни програми и стипендии в Чехия, Германия, Холандия, Румъния и Сърбия. Творческите му изяви започват преди десетина години и за този период натрупва близо 40 участия в различни общи и международни изложби, носител е на няколко награди, една от които „Трета награда“ от Фестивала на стъклото в Люксембург 2019, както и „Първа награда“ за скулптура в изложба на великотърновските художници 2021 г. Също така е важно да споменем, че той участва и в организираният през миналата година конкурс за млади автори „Следващите 25“, където неформално зае първото място в раздел скулптура.

Изложбата „Междупланетарни номади 2.0“ е трета самостоятелна изложба за Пламен Кондов, като преди време изложбата „Междупланетарни номади“ бе част от едно световно събитие в София, а именно „Международното биенале на стъклото“, което се проведе в България за четвърти пореден път.

Пространството бе превърнато в космическа площадка за среща на различни космически обитатели, но тук се срещат и различни концепции, теории и идеи. Пламен Кондов имплантира страстта си към научната фантастика в своите творби, като естествено привнася личното си отношение и естетически нагласи към едни всъщност доста популярни философски теми, които живо вълнуват човечеството през последните десетилетия.

Прогресът в научен план все повече ни изправя пред реалното взимане на морални и етични решения по въпроси зададени от писатели, мислители и теоретици от близкото ни минало. В творбите, които Пламен Кондов ни представя можем да видим не само някои авторски дизайни на летателни апарати и хуманоиди, плод на неговата фантазия, но и по-задълбочено изследване на актуални проблеми като намесата на изкуствения интелект в дейността на човека, възможността да комуникираме вербално с машина, която на практика разполага с достъпа до цялото човешко познание, а съвсем скоро може би ще чуем гласче подобно на Пинокио да ни пита – „Аз истинско момче ли съм?“.

В творбата “Пазител на миналото”, която използвахме за създаването на плаката към изложбата, виждаме робот, който държи в ръцете си новородено дете. Заместването на Богородица с машина, вече не е само арт провокация и опит за скандализиране на определени групи от хора, подобен е случаят и в творбата “La Pieta”. Съвсем скоро беше обявен научен проект за първото автоматично in-vitro оплождане в космоса, което ще протече без човешка намеса. Сякаш е съвсем близо раждането на новият Адам в рееща се из необятният космос капсула наречена „Рай“, или новият Иисус, който ще проповядва любов и равенство сред обитателите на друга планета. Още по-актуални са темите за изпращане на човек към Луната, Марс, колонизирането на други обитаеми планети. Определено Homo Sapiens е експанзивен и деструктивен вид, който може паралелно да се самоунищожава и да търси нови пространства за покоряване. Затова не е изключено да имаме едновременно къщи на Луната и бездомни на земята…

Всичко това звучи малко апокалиптично, но всъщност Пламен Кондов, а и самият фантастичен жанр гледат на научния и технически прогрес като на шанс за по-добро бъдеще за човешкия род. Поверяването на някои основни грижи и дейности на машините, ще даде възможност на хората да се заемем по-активно с наистина важни неща. Безопасността и здравеопазването ще ни гарантират по-спокоен и дълголетен живот, повече време със семейството и близките. В „Кръгът на живота“ виждаме извънземен пасторал, млада двойка с детска количка, която се разхожда по лунната повърхност, а в творбата „Най-добри приятели в космоса“, Пламен Кондов ни подсеща, че човек не може да нарече едно място дом без своя домашен любимец. Силно послание имат и творбите „Затворени в пространството“ и „От пещерата към звездите“. Първата представя няколко поколения космически пътешественици, събрани за родова снимка в космически кораб, а втората намеква за еволюционното ни развитие, все пак от най-дълбока древност човек се взира в звездното небе, може би защото някъде там са и нашите създатели.

Стъклото има дълголетна връзка в изследването на космоса, днес то се използва активно в космическото инженерство, но именно благодарение на оптичните му свойства преди повече от 400 години Галилей прави първите наблюдения на космически обекти. В творчеството си Пламен Кондов използва голямо разнообразие от техники за работа със стъклото, което му позволява да експериментира и да предлага сложни и нестандартни решения.

Пламен Кондов казва:

 „Вечно жадният за нови знания и хоризонти човешки ум постоянно се стреми към нови пространства, които да засели с присъствието си и да остави отпечатъка си там, където никой досега не е. Пътят към тези нови хоризонти минава през безкраен океан от безтегловната Космическа шир. В динамиката на 21. век, когато пред всеки има толкова много възможности, а научните открития се случват с все по-бързи темпове, човешкият вид има нужда да осмисли посоката, в която ще поеме занапред. Това е време, в което индивидът трябва да се опита да живее в настоящето, без да губи основните си човешки характеристики. Сега е момент за оценка и преосмисляне на това какво сме си представяли, че ще се случи за този половин век, и какво в действителност се случва. Човешките космически мисии бяха заменени от роботизирани такива. А човекът навлиза все по-дълбоко не в дълбините на Космоса, а в дълбоките води на виртуалния свят. Нуждата на човек да разширява своите хоризонти се пренесе в една друга реалност, където той е под контрол или пък е контролиран... Дали това е правилно? Дали нямаме нужда да обърнем поглед обратно към необятното пространство от бели точици и да вдигнем глава от светещите пиксели. Това са част от въпросите зададени към зрителя чрез творбите ми в тази изложба.“