Последни новини

С огромен успех при три напълно разпродадени спектакъла, прочутото ни сопрано Красимира Стоянова дебютира в ролята на Тоска от едноименната опера на Джакомо Пучини в края на март, във Виенската Щатсопера. И както сподели неподражаемата оперна прима, пътят ѝ към този дългоочакван и от нея, и от многобройните ѝ почитатели дебют в театъра, в който от години тя е носител на почетното звание камерзенгерин, не е бил никак лесен:

„Безкрайно съм щастлива, че Тоска е в моя репертоар и аз някак си се усетих готова да я посрещна, да я преодолея и да я интерпретирам в тези три спектакъла. Но ми беше безкрайно сложно да дебютирам в това произведение без всякаква оркестрова репетиция, без всякаква репетиция на голяма сцена. Защото постановката не е нова, а е много обичаната от виенската публика постановка – на Маргарита Валман, която е повече от 60-годишна и е разработена в най-класическия, и в най-точния ѝ вид.“

„Тоска“ на родената в Германия, Валман – която прави кариера като балерина преди да се отдаде на оперната режисура, е поставена за първи път в Щатсопера през 1958 г. и оттогава се радва на постоянен, небивал интерес от страна на виенската публика. Неслучайно от театъра отбелязват, че постановката на Маргарита Валман и Никола Беноа – като сценограф и автор на костюмите, е издържала изпитанието на времето, благодарение на своята класически сценична притегателност, както и на внушителния брой именити солисти, които са се изявявали през годините със запомнящи се изпълнения в централните оперни партии.

Така още до края на 2010 година, са изиграни повече от 500 представления! През 80-те години на миналия век, в същата  постановка триумфира незабравимата Гена Димитрова, а като Марио Каварадоси ѝ е партнирал големият ни тенор Михаил Светлев. В по-ново време, в теноровата роля на тази сцена блестящо се  превъплъщават: Марчело Джордани, Хосе Кура, Масимо Джордано, Роберто Аланя, Йонас Кауфман, Хорхе де Леон, Пьотр Бечала, Виторио Григоло, Джозеф Калеха. Като барон Скарпия, не им отстъпват баритоните: Желко Лучич, Марко Вратоня, Брин Терфел, Томас Хемпсън, Амброджо Маестри, Ервин Шрот, Карлос Алварес. А през последните години, е достатъчно да припомним, че виенчани са слушали в заглавната партия на Тоска и великолепните: Нина Стеме, Сондра Радвановски, Виолета Урмана, Анджела Георгиу, Анна Нетребко, Кристине Ополаис, и неотдавна – Соня Йончева.

За своята Тоска във Виена, Красимира Стоянова с артистично удовлетворение отбелязва, че е получила специално изработени за нейните участия костюми, а като екстремен контрапункт, допълва: „Почувствах се като в нова постановка, но без възможност за оркестрова репетиция, което много усложни нещата за мен, тъй като, след едва няколкодневни репетиции в малка зала, трябваше да изляза на сцената на Виенската Щатсопера с гигантския оркестър отпред на Виенската филхармония, и без грешка да изпея произведението. А това не беше никак лесно. Но се оказа, че моята съдба е такава – аз винаги дебютирам някои от важните ми роли по този начин. Ако нямам възможността за нова постановка, обикновено новите ми големи роли няма как да ги изпея в малки театри. Явно такава е съдбата ми и действително трябва да се хвърлям в най-дълбоките води.“

Партньори в най-покъртителната Пучиниева драма на оперната сцена, са изтъкнатите ѝ колеги: Майкъл Фабиано (Марио Каварадоси) и Джанлука Салси (барон Скарпия). Предпочитаният за италианския репертоар Маестро Марко Армилиато, дирижира оркестъра и в трите спектакъла:

„Мога да кажа, че всички колеги в театъра безкрайно много ме поддържаха. Съответно, аз получих всякаква възможност да репетирам спокойно, за да мога да усетя образа. Всички се съобразяваха с моите желания, отговаряха на въпросите ми, всячески опитваха да ми помогнат. Така съумяхме да направим три великолепни спектакъла с много настроение, с много желание, със силен театър, заявявам го съвсем отговорно, без да величая случилото се. Публиката беше безумно възторжена.
От нас се изискваше да дадем всичко от себе си, да се радваме, че имаме обратната връзка с нашите почитатели и да се наслаждаваме на гения на Пучини, на тази разкошна режисура и на сценографията на Никола Беноа, която въздейства на зрителите по неописуем начин! Особено в трето действие, когато пред публиката е едно абсолютно копие на римския „Сант Анджело“ – замъка, който е при мостика, откъдето се е хвърлила Тоска. Страхотно въздействащо!“

И още преди да са отшумели емоциите около трите спектакъла на „Тоска“ във Виенската Щатсопера – с дебюта на Красимира Стоянова в едноименната експресивно-драматична роля, блестящото ни сопрано отпътува за Токио за два концертни спектакъла на същото заглавие, в рамките на Пролетния музикален фестивал. Изпълненията на операта на Пучини (на 13 и 16 април), са с Токио Метрополитан оркестър, под палката на Фредерик Шаслен. А като Барон Скарпия, е поканен световноизвестният баритон Брин Терфел.

„Смятам, че това е едно начало за мен, за моята нова роля, която сега ще изпълня концертно. Надявам се всичко да мине успешно и съответно да мога да доразвия образа, върху който започнах да работя във Виена“ – в заключение споделя Красимира Стоянова от Токио, където вече се намира.

Пълен запис на казаното от нея по повод дебюта ѝ като Тоска във Виенската Щатсопера, можете да чуете в специалното Великденско издание на предаването „Каста дива“ – Програма „Хоризонт“ на БНР в неделя (16 април).

_____

Снимки: Личен архив на Красимира Стоянова
               Вивиен Георгиев