„Години на странстване“ - изложба на Георги Тодоров в Градската художествена галерия - Варна

◊ ИЗЛОЖБАТА

„Години на странстване“ - изложба на Георги Тодоров в Градската художествена галерия - Варна

Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, представя от 7 април един автор, който в последните три десетилетия се наложи на художествената сцена като посветен изразител на идеите на православието в изкуството. Живопис, обекти, концептуални произведения, икона и дори един цял отделен проект - “Абсолютът”, са включени в ретроспективната изложба на Георги Тодоров, която обхваща различни периоди от неговото творчество.

“Тази ретроспективна изложба е всъщност интроспективна - споделя авторът. - Тя е не толкова личностна археология и поглед назад в десетилетията на вечно изгубеното време, а по-скоро взиране навътре – в смисъла на времето/човека. Тя представя чрез образ и текст едно дълго странстване през земи и времена, стилове, жанрове и светогледи, което тръгва от мечтите на детството и изкушенията на младостта, за да стигне до покаянието в нозете на Господа. Всяка стъпка по този изстрадан път на Блудния син, дори най-блудната, е била искрено преживяна и вярвана. Затова десетките представени разностранни творби (живопис, скулптура, рисунка, архитектура, градоустройство, керамика, изкуство на книгата, запазена марка, концептуално изкуство, акция, инсталация, видео и пр., и накрая – иконата) са не само явни и тайни автопортрети (т.е. изповеди), но и части от едно житейско покаяние в образи. Три са смисловите възли в тази ретроспектива. От една страна това е обособената в отделна зала творба „Абсолютът“ – заявена като окончателната художествена абстракция, доведена до nec plus ultra. Другият крайъгълен камък е последната творба в изложбата – иконата на Христос Вседържител – житейският и смислов връх на целия изминат път в изкуството. Третата творба е самата изложба като единно симфонично произведение на изкуството – при което (в прекрасното пространство на Варненската галерия) отделните съставки се съчетават в мозайката на единен многоизмерен и цялостен художествен образ.”

Изложбата „Години на странстване“ се реализира с финансовата подкрепа на Министерството на културата, със съдействието на Фондация „Едмонд Демирджиян“ и на рекламна къща „АЯ“.

Откриването е на 7 април от 18:00.

Репродукции: Личен архив

Градска художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна
http://varnacityartgallery.com

◊ ХУДОЖНИКЪТ

Георги Тодоров. Роден е в Бургас на 16 май 1956 г. Учи във френски лицей в Мароко (1967–69), завършва Английска гимназия в Бургас (1975). От 1972 г. членува в бургаския Клуб на младия художник ръководен от художника Енчо Рачев, където участва с живопис в клубните изложби. След военната служба (1975–77) се премества да живее в София. Завършва Английска филология в Софийския университет (1982). Работи като преводач в Йордания (1983–85).

От 1982 членува в Ателието на младия художник при СБХ, участва с живопис в редица Общи художествени изложби; печели награди за архитектура, карикатура и др. Особено активен е като художник-концептуалист в периода 1989–1991, когато е сред най-дейните членове на новоучредения Клуб на младия художник. Пише статии по въпросите на съвременното изкуство. Става съучредител на сдружението „Изкуство в действие“ и на списание „Изкуство – Art in Bulgaria“. Организира самостоятелни изложби в София, Лондон, Кьолн, Токио и др.
Успоредно с това от 1986 до 1991 членува в Международната Шекспирова Асоциация, участва с доклади в Шекспировите конгреси и симпозиуми в Западен Берлин (1986), Венеция (1988), Токио (1991). Стажува в Стратфорд-на-Ейвън (1990). Автор е на шекспировeдски изследвания, публикувани във Франция, Индия, Италия.

От 1987 г. публикува статии във в. „Култура“ и постепенно се утвърждава като един от най-разпознаваемите автори на вестника.

През 1991 г. след ключово посещение в Япония се пренасочва към Православието. Прекратява шекспироведската си кариера и членуването в КМХ. Изложбата „Храмове“ (март 1992) в централното фоайе на Софийския университет ознаменува новата насока в художествените му търсения – все повече свързани с християнството.

От 1992 до 2001 е председател на сдружение “Св. Пимен Зографски”. Осъществява многобройни изследователски проекти и експедиции на територията на България, Гърция (Атон), Сърбия, Македония. През този период е автор и куратор на многобройни художествени и изследователски изложби свързани с българското духовно, културно и историческо наследство. Първоначалният му интерес към Православието е цивилизационен, но след две ключови посещения на Атон (1996 и 1997) става практикуващ православен християнин. Инициира редица обществени каузи: за преименуване на вр. Мусала във вр. Св. Иоан Рилски (1996); за възвръщане пълното име на град Света София (1998); против статуята на т.нар. „Св. София“ в центъра на столицата (1998–2000 ) и пр.
От 2002 до 2005 е главен редактор на „Църковен вестник“ и директор на Синодално издателство. Завършва магистратура по богословие в Софийския университет (2002–2006).

От 2005 г. е програмен управител на фирма „Искони“, организира и провежда поклоннически и цивилизационни пътувания в България и в чужбина. Продължава да публикува многобройни статии в областта на Православието, историята, изкуството, културологията и пр.

От 2020 г. води авторската рубрика „Светоглед“ по софийското радио „Зорана“.

Самостоятелни изложби:
• Себеотрицание (2004) – галерия Юка, Варна
• Град Света София (1998) – НХГ
• Жива глаголица (1998) – НДК
• Словото на св. Кирил (1997) – НБКМ, София
• Златният век на св. Борис (1997) – НДК
• Св. Иоан Рилски – всебългарският връх (1996) – Ротонда „Св. Георгий“, София
• История славянобългарска, ръкописен препис (1996) – НДК
• Самуил победителят (1995) – галерия „Леседра“, София
• Рождество българско (1994) – централно фоайе та Софийския университет
• Новозаветни образи (1994) – Ротонда „Св. Георгий“, София
• Светци-покровители (1994) – галерия „Леседра“, София
• Събор (1993) – СГХГ
• Алтер его (1992) – галерия „Леседра“, София
• Библейски рисунки (1992) – Ротонда „Св. Георгий“, София
• Храмове (1992) – централно фоайе на Софийския университет
• Изгряващо слънце (1991) – галерия „Леседра“, София
• Shakespeare the River – II (1991) – Посолство на България, Токио
• Love & Self  (1991) – Projekt Oberbuschweg, Кьолн
• Shakespeare the River (1991) – Globe Museum, Лондон
• Зона нищо (1991) – Френски културен институт, София
• Хляб (1990) – галерия Раковски 108, София
• 1000 бели листа (1989) – галерия САБ, Бургас

Куратор на изложбите:
• Любовта в защита живота на земята (1996) – Министерство на културата
• Пътят на Никола Казаков (1995) – НДК
• Рождеството Никола Казаков (1993) – НХГ
• Пътят на отец Драгомир (1993) – Френски културен   център, София
• 10х10х10 (1990) – Софийски университет
• Земя и небе (1989) – с Диана Попова, на покрива на галерия Шипка 6, София

Книги:
• Света София в Сливен (2022)
• Равноапостолът. Св. Пимен Зографски (2021)
• Щастието да бъдеш православен (2020)
• Крит – светският дух срещу светата Съборност (2016)
• Елинофилетизмът (2016)
• 1915 – българската световна катастрофа (2015)
• Златният век на св. Борис (2014)
• Освобождението на България от българско робство
• Град Света София (2013)
• Гласът народен и гласът Божи (2013)
• Левски, Църквата, секуларизмът, светостта (2013)
• Монахът-княз (2012)
• Възхвала на Българската Църква (2012)
• Истината ще ви направи свободни (2011)
• Error of Judgment (2009) – в съавторство
• Св. княз Борис. Три мита за Покръстването (2007)
• България, Православието, културата (2005)
• България, Православието, историята (2003).
• Сливенският храм „Св. София” (2001)
• Св. София Премъдрост Божия и паметникът на нейната противоположност (2000)

Филмография (сценарист):
• Пътят на воина, документален (2017) – награда „Златен витяз“ (2018), реж. Христо Димитров - Хиндо
• Ищинари, документален (1994), реж. Христо Димитров – Хиндо
• Ние от покрива, документален (1989), реж. Антони Дончев
• Дъгата, анимационен (1986), реж. Румен Петков