СЪБИТИЕТО
На 27 май 2023, 19.00, Държавна опера Варна, предстои предпремиерата на балета „Ромео и Жулиета“ по музика на Сергей Прокофиев, диригент Иван Великанов, хореография и режисура Сергей Бобров, сценография и костюми Ася Стоименова, репетитори Наталия Матус и Бахиджян Смагулов.
Действащи лица и изпълнители: ЖУЛИЕТА – Анастасия Лебедик, Клер Мари Гилард Лестан, Мартина Префетто; РОМЕО – Марко Ди Салво; ТИБАЛТ - Пиер Гастон, МЕРКУЦИО – Павел Кирчев. Оркестър и балет на Държавна опера Варна.
Премиерата е планирана за 8 август 2023, 21.00 ч., XIV Опера в Летния театър – Варна 2023.
ПОСТАНОВКАТА
Известният хореограф Сергей Бобров се опира в своя хореографски прочит на балета „Ромео и Жулиета“ върху дългогодишния си опит в Болшой театър, както и с различни модерни школи. Във варненската версия той разкрива елементи от Шекспировия сюжет, които досега не са показвани в други балетни постановки. „Ако в операта либретото е езикът на разказвача, то в балета езикът е хореографията. Тя трябва да е увлекателна, завладяваща и достатъчно красноречива, за да успее да предаде посланието и емоцията на произведението“, уточнява Сергей Бобров. Няколко глинени скулптури от Катедралата в Йорк, Англия, го вдъхновяват за танцовата стилистика при клана Капулети. Освен това, допълва той, „в моя спектакъл Меркуцио не е просто друг Ромео, той има свой театър, в който забавлява хората. Меркуцио се надсмива над Ромео и неговата любов, както и над чувствата между Тибалт и синьора Капулети, но това му коства живота.“
Постановката впечатлява с красивата визия на карнавал, който постепенно се превръща в карнавал на Смъртта – Смъртта, която се прекланя пред Любовта: „Всички вие сте прашинки в сравнение с тази любов! Тя е вечна!“
ИСТОРИЯТА НА БАЛЕТА
Известно е, че великата Шекспирова драма е източник на вдъхновение за много произведения в литературата, скулптурата, живописта, киното и музиката. Оперите на Белини, Берлиоз и Гуно са най-популярни сред общо 14 опери, посветени на Ромео и Жулиета; Чайковски създава увертюра-фантазия, Берлиоз – драматична симфония за солисти, хор и оркестър.
Историята на балета „Ромео и Жулиета“ от Сергей Прокофиев (1891-1953) е не по-малко интересна от историята на двамата влюбени от Верона. През 1935 г. композиторът пише музиката и - в съавторство с режисьора Сергей Радлов и драматурга Адриан Пиотровски - либретото, което предвижда щастлив край, за разлика от оригинала на Шекспир. Проблемите идват не от сюжетната промяна, а от музиката, която сталинистката цензура заклеймява като новаторска и „нетанцувална“. Лениградският театър „Киров“, а след това и Болшой театър в Москва отказват да поставят балета, а разстрелът на Адриан Пиотровски през 1937 г. допълнително усложнява положението. Прокофиев се принуждава да преработи музиката в отделни сюити и пиеси за пиано, които се изпълняват през 1936 и 1937 г., а през 1938 г. самият той гастролира с тях в различни градове на Европа. На концерта в Париж диригентът на оперния театър в Бърно (Чехословакия) харесва сюитите и стъпвайки върху тях, чешкият балетмайстор Иво Ваня Псота създава първия едноактен балетен спектакъл „Ромео и Жулиета“, чиято световната премиера в Бърно на 30 декември 1938 г., 3 години след написването на музиката, жъне огромен успех. В ролята на Ромео танцува самият Иво Псота, Жулиета е Зора Шемберова.
Забранен в Съветския съюз чак до 1940 г., балетът, вече с трагичен финал, редица допълнения в музикалната партитура от Прокофиев и хореография на Леонид Лавровски, най-сетне излиза и на сцената на театър „Киров“. Постановката, с Галина Уланова в партията на Жулиета, получава Сталинска награда. В Болшой театър балетът „Ромео и Жулиета“, в редакцията на Лавровски от 1946 г., със звездите Галина Уланова и Мая Плисецкая, достига повече от 200 представления. Филмът-балет „Ромео и Жулиета“, с участието на Лавровски, е отличен на Международния фестивал в Кан през 1954 г.
Балетът шества по световните сцени в постановки на хореографи от ранга на Джон Кранко, Кенет Макмилън, Рудолф Нуреев, Джон Ноймайер. А първоначалният замисъл на балета се реализира едва през 2008 г. в САЩ. Музикалният историк, проф. Саймън Морисън от Принстънския университет, възстановява оригиналното либрето. Балетмайсторът Марк Морис следва основната партитура на Прокофиев, нейния състав, драматургична структура и щастлив финал. Възродената версия на балета от 1935 г. има премиера на Bard Music Festival в Ню Йорк (САЩ).
„РОМЕО И ЖУЛИЕТА“ ВЪВ ВАРНА
В България особено популярна е балетната версия на „Ромео и Жулиета“ на Маргарита Арнаудова от 1972 г., а балет „Арабеск“ отбелязва своята 50-годишнина през 2017 г. със същото заглавие, в хореографската редакция на Боряна Сечанова. Първата варненска премиера на „Ромео и Жулиета“, състояла се на 28.06.1978 г., е дело на балетмайсторите Галина и Стефан Йорданови, извели първи варненския балет на световната сцена. През 2015 г., на Първия международен балетен форум, иницииран от Държавна опера Варна, в памет на Мая Плисецкая, балетът „Ромео и Жулиета“, хореографска редакция на Сергей Бобров, един от партньорите на Мая Плисецкая, се играе в рамките на Опера в Летния театър на 29.07.2015 г., с участието на балетни артисти от Красноярския театър за опера и балет и Държавна опера Варна. На 08.02.2023 г. варненската публика посреща отново „Ромео и Жулиета“ в премиерната танцова версия на Сабрина Боско, а с предпремиерата на 27.05.2023 г. и премиерата на 08.08.2023 г. на новия хореографски прочит на Сергей Бобров балетът „Ромео и Жулиета“ записва своеобразен рекорд в 76-годишната история на Варненската опера – две постановки в една и съща година.
