◊ ИЗЛОЖБАТА
Градската художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна, представя от 18 май до 6 юни изложба на едно от утвърдените варненски имена в съвременното българско изкуство - Христо Христов.
Авторът е популярен и със своите скулптури, и все повече със своите платна живопис, които през годините добиват ясно изразен абстрактен изказ.
Изложбата има известен елемент на равносметка, защото е юбилейна - отбелязва 60-годишнината на артиста. Включва над 25 скулптури, около 40 платна живопис, сред които и по-големи формати, създадени предимно в последните десетина години.
Събитието е подкрепено от Община Варна.
В дните на подготовка за тази изложба Христо Христов отговаря на въпросите на Нина Локмаджиева:
– Как селектирахте творбите в тази колекция, какви работи подбрахте за нея?
– Исках да покажа повече по-нови неща - от това, което създавам в момента. Много малко са старите произведения - тях ги пазя за по-нататък, за другите годишнини (смее се). Човек в тази възраст започва да се замисля, но не е ретроспективна изложбата, има време. За скулптурите съм избрал и по-стари творби - от последните 15-20 години, но ще има и нови, които сега съм правил, докато в живописта всичко е от последните пет години, дори повечето ще бъдат от последната година. Имам в ателието някои стари работи живопис, които са били и в чужбина на изложби, но не искам още да ги показвам във Варна. Пазя ги. Искам в тази изложба да се види какво работя сега.
– Как определяте посоката си в живописта от последните години?
– Станах малко по-цветен, по-буен, вместо да укротявам с годините, аз по-буйно взех да рисувам.
– С повече свобода?
– Да, с повече свобода - фигурите започнаха да поизчезват, по-абстрактни станаха нещата. То е необходимост, човек не може да контролира това. Както самата картина иска, така я правиш.
– Как виждате този 5-годишен период в посоката на цялото Ви творчество?
– Аз се чувствам добре в нещата, които правя, доставят ми удоволствие, това е най-важното, не съм се замислял какво да бъде и как да бъде. Интересен ми е цветът, много ми е интересен. Преди отделях внимание повече на рисунката, повече на формата, а сега - на цвета. В скулптурата процесите са по-бавни, там е по-сложно.
– Там продължавате една доста дълга линия.
– Е, ако се проследят работите от студентския ми период, има промени, но след това наистина следвам една линия. Чувствам се добре в това, което правя в момента. За мен това е най-важното, с удоволствие го правя, нямам търпение да дойда в ателието.
– В кой момент решавате как ще се изразявате - дали като скулптор, или като живописец?
– Когато се уморя от глината, гипса, бронза - от този занаят, ми се приисква малко да се отдалеча, да правя нещо друго. Така си виждаш нещата от дистанция. После пък обратното - от живописта се връщам към скулптурата. Някои работи, мислиш, че трябва още да ги работиш, но като ги оставиш да престоят няколко месеца, виждаш, че тя е готова работата, няма какво да я пипаш повече. Човек се пренасища, има други неща, преяжда с едно, после иска нещо друго вече..., не знам при другите как е, но при мен е така - когато правя скулптура, ми се рисува, когато рисувам, ми се работи скулптура.
– Вие сте късметлия, защото можете да се изразявате и по двата начина.
– Преди рисувах на хартия, първата ми изложба във Варна беше на хартия, но един колега ми каза: “Ти защо не ги направиш на платно тези неща?” Първо в “Буларт” бях показал на хартия големи формати - всъщност и хартията е интересна.
– Скулпторите обичат рисунката...
– Да, рисунката е в основата на всичко. Докато си пиеш кафето, една рисунка може да ти даде идеята. Тя е спонтанна, не я мислиш, ръката те води сякаш от само себе си.
– Какво друго освен ръката Ви води в темите, кое буди Вашето вдъхновение?
– Всичко може да ти повлияе, за да направиш една работа. Една детска игра може да ти даде идея да направиш скулптура. В последните години добрите отношения ми действат много положително на работата, има ли отрицателни емоции, не мога да работя. Когато всичко е спокойно, идва ти по-силно желание за работа.
– Вие сте усмихнат човек, сигурно и усмивката помага.
– Помага - добрата дума, усмивката.
– Творбите Ви със заглавията си ли се раждат?
– Трудна работа са заглавията, някои работи се раждат със заглавията си, това става спонтанно, но при някои се получава така, че после трябва да има някакво заглавия - то е излишно, но...
– Показвате правеното напоследък, сигурно имате започнати работи в ателието, които няма да видим. Какъв е пътят Ви нататък?
– Има много платна, останали недовършени - не успях да ги завърша, но те после стават други картини. Даже имам картини, които са били на изложби, но като ги извадя по-късно, откривам, че не мога да ги гледам и започвам да ги рисувам отново - отгоре - получават се работи, които нямат нищо общо със старите. А напред не знам какво ще следва, то ако знаех...
– Все пак каква е равносметката на тези 60 години?
– Равносметката? Работи ми се, това е.
*
Откриването на изложбата на Христо Христов е на 18 май от 18:00.
◊ АВТОРЪТ
Христо Христов е роден на 22 май 1963 г. във Варна. През 1982 г. завършва Специализираното училище за художествена обработка на камъка в село Кунино. През 1994 г. завършва специалност „Скулптура“ в Националната художествена академия в София, където е студент на проф. Димитър Бойков. От същата година е член на СБХ.
От 1994 г. излага творбите си в галерия Georg на остров Зюлт, Германия. През 1996 г., в столичната галерия „Макта“, представя своята първа самостоятелна изложба. Автор е на статуетката на годишните награди „Спортен Икар“ на фондация “Български спорт“, които изработва от 1977 г. През 2000 г. става лауреат на наградата „Златно перо“ за принос към българската култура. Участва и в няколко симпозиума по скулптура – „Море от форми“ (2002, 2003) в Златни пясъци, Международен симпозиум – камък (2003), Вунсидел, Германия и др. През 2002 г. негови пластики са включени в общата изложба в сградата на Европейския парламент в Брюксел (в кабинета на еврокомисаря по разширяването на ЕС Гюнтер Ферхойген). Сред монументалните творби, изработени от скулптура, е и пластиката, която от 2003 г. е експонирана в двора на Националното музикално училище „Любомир Пипков“, София. През 2019 г. бронзовата пластика „Полет“ на Христо Христов е поставена на площад "Атлантическа солидарност" в градинката до Градската художествена галерия във Варна. Творбата е част от колекцията „Музей на открито“ в морския град.
Христо Христов е лауреат на Първа награда в конкурса „Регионални награди „Алианц България“ за скулптура 2010, както и на Първа награда от Биеналето на малки форми в Плевен.
Изложби:
2021 - самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна.
2020 - самостоятелна изложба, Художествен музей “Георги Велчев”, Варна.
2018 - самостоятелна изложба, Градска художествена галерия - Варна.
2015 - „По-високо от Слънцето“ Heoher als Die Sonne, БКИ Дом „Витгенщайн“, Виена.
2015 - „По-високо от Слънцето“ Heoher als Die Sonne, БКИ в Прага.
2013 - Посолство на Република България, Хага, Холандия.
2013 - самостоятелна изложба, абатство Свети Адалберт, Холандия.
2011 - самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна.
2009 - самостоятелна изложба, галерия „1908“, София.
2009 - самостоятелна изложба, галерия „Аросита“, София.
2008 - самостоятелна изложба, галерия Le Papillon, Варна.
2006 - самостоятелна изложба, Кметство на град Бон, Германия.
2005 - самостоятелна изложба, Български културен институт в Берлин, Германия.
2004 - самостоятелна изложба, галерия „Буларт“, Варна.
2002 - самостоятелна изложба, галерия „Артамонцев“, София.
2001 - представя свои творби в галерия Celine, Париж, Франция.
2001 - самостоятелна изложба в хотел Hilton, София.
2000 - самостоятелна изложба, галерия „Цар Освободител“, София.
1999 - самостоятелна изложба, Български културен институт в Берлин, Германия.
1998 - самостоятелна изложба, галерия „3.14“, Берген, Норвегия.
1996 - самостоятелна изложба, Обединена българска банка, София.
___________
Репродукции: личен архив
Градска художествена галерия “Борис Георгиев” - Варна
http://varnacityartgallery.com
Варна, ул. „Любен Каравелов“ 1
www.facebook.com/Varna.City.Art.Gallery
