Последни новини

– Проф. Терзиев, от 7 до 9 септември 2023 г. в Севлиево ще се проведе Международна конференция „Регионално развитие, културни коридори и медии“. Редно е да признаем, че до голяма степен реализирането на този форум се дължи на Вас – именно Вие бяхте човекът, който на думи и с дела подкрепи идеята за провеждането на конференция, която да покаже, че местните и регионални медии имат своето място в регионалното развитие. Защо?

– Една идея става жива тогава, когато има определена потребност от нея и може да намери съмишленици, за да бъде осъществена. Достигането до крайния резултат и тук бе съпроводено с определени препятствия, което е съвсем нормално. Едни приемат, други – не, а трети така и не разбират защо е необходимо провеждането на подобно събитие. Ние и досега сме ставали свидетели на много подобни форуми от различен характер, които имат лъскава и доста помпозна страна, но те не дават никакъв резултат. Това може би е една от причините, които поставят под определени съмнения провеждането на такива форуми.

Защо е необходимо – това е може би по интересната страна на този въпрос. А отговорът е доста по-сложен и трябва да потърсим по-съществено обяснение на това.

За никого не е тайна, че живеем в едно трудно и не особено приятно време, което е съпроводено с много грижи и проблеми. Обществото е объркано и търси намирането на верни и правилни решения. Многократно проведените избори доказват това ни състояние, което неминуемо търси добър изход. Няма да търсим нито научни, нито исторически причини за случващото се с нас, каквито безспорно има, но е необходимо да помогнем на самите себе си и на околните да намерим онова упование за преодоляване на възникналата ситуация. И за да не звучи съвсем патетично или пък не особено приятно за ушите ни – ние просто трябва да седнем на една маса и да си кажем всичко онова, което не сме си казали и да се опитаме да продължим заедно напред.

В няколкото дни в началото на септември, тук, в Севлиево, ще се съберат на едно място и под един покрив на пръв поглед несъбираеми неща, за да се опитат да си отправят добри послания. Едва ли някой ще оспори твърдението, че културата, изкуството и образованието са онези важни неща, които определят нашата национална идентичност и ни правят народ.

Пропукани са устоите, гредите са разклатени, а лутането е очевидно навсякъде и във всичко, което вършим. Това може би е една от основните причини да бъда от хората, които смятат, че подобно събитие е особено необходимо да се случи тук и сега. Ще се съберат хора от различни краища на страната ни, представители на местните власти, на държавната власт, научната общност, представители на изкуствата и тези, които имат определени интереси в тази посока.

Защо ни е нужно? Ами защото пропуснахме много възможности, пропиляхме много време, наложихме неприемливи стандарти в обществото ни, създадохме не особено добро обществено развитие и това няма как да се обясни еднозначно и без да се опитаме да направим един тежък анализ на всичко случило се. И след като сме установили, че Неволята едва ли ще ни помогне, то вече сме в ситуация да се попитаме – какво и как ще го правим? Ето това е смисълът на подобни начинания, които се очаква да съберат на едно място мислещи хора, да им се даде възможност да говорят за своята болка, за своите мисли и за своите желания. Всички тези думи можем да ги облечем и с научна фразеология, но това едва ли ще промени нещата и едва ли ще помогне на случилата се ситуация. Боледуваме и то продължително и тежко, лек трудно се намира, а шаманите ни дойдоха в излишък. Изцелението е в това да съберем определени сили и да намерим онази смисленост и онези хора, които могат възможно най-добре да свършат тази работа. А тя от тежка и мръсна се е превърнала в непосилна и безнадеждна. И това е онова съкровено предизвикателство, което скрихме в това начинание.

– През месец юни Вие представихте идеята си в Москва на конференция на Международния медиен форум. В рамките на събитието Вие представихте доклад на тема „Габрово, творчески клъстер“. С какво тази тема е интересна и може би полезна за другите държави? На това ли се дължи и интересът на чужденци към форума в Севлиево?

– Руската наука и руските научни школи са на безспорно високо ниво и това едва ли може да бъде поставено под каквото и да било съмнение. Независимо от тежката политическа ситуация, в която се намираме, то именно науката и културата, са онези мостове, които могат да помогнат за промяната ѝ. Дълбоко не приемам тезата за затваряне на определени общности и прекъсване на всякакви контакти. Вече сме преживели подобно разделение, от което трудно излязохме. Тази посока на създаване на политически тежнения в науката и културата е неприемливо погрешна и няма да доведе до нищо полезно. Обратното е също доста неприятно като възможност – приписването на политически нюанс на науката и на културата. Дълбоко смущаващи са тези процеси, а те дори не се коментират и пред обществото няма реално обяснение защо се случват.

Идеята за създаване на творчески клъстер или общност, която да събере добрите идеи, които се създават във вече традиционните иновационни лагери, които се провеждат в Габрово, както и други такива на местната общност. Това бе развитата идея, която представих в пленарната сесия на организирания от Министерство на културата на Русия и техния културен институт в Москва форум „Медиякултура 2023“. Трябва да отбележа, че такава възможност ми бе дадена и от Черноморския институт в Бургас, които публикуваха пълния текст на пленарния доклад на български език.

Да се информираме и да получим добро знание от чуждите ни партньори е една възможност, която не би трябвало да пропускаме.

– Какви са причините, според Вас, да няма видими резултати от изпълнението на Закона за регионално развитие, който е приет още през 2008 година, въпреки че на местно и регионално ниво се приемат различни планове, програми и стратегии?

– Обясненията в тази посока са няколко и трябва внимателно да ги разгледаме. За да се случи този процес и той да бъде относително успешен за страната ни, трябва да има подготвеност както от местните общности, които ще формират регионалното управление на даден регион, така и от страна на централната власт. За съжаление никой не се постара да създаде условия да се осигури тази подготвеност и в момента дори не можем да мислим за ефективно започване на този процес. Причините са много и трудно бихме могли да установим и уточним тяхната тежест за неслучването в този ни разговор.

Ние отдавна се научихме и умеем да пишем красиви стратегии и планове, а доколко те са ни необходими и реално изпълними е доста неясно. Почти на всеки официален сайт на областна администрация и община присъстват като информация, дори съдържат елементите на съответния анализ, цели, задачи и план за действие. Те взеха да ми приличат на петилетните планове от социалистическото минало, които все бяхме изпълнили и преизпълнили, а пък хората ни все не така добре живееха и все не постигахме онова прилично състояние на съществуването ни.

Другата основна причина, която възпира този процес, е разпределението на финансовия ресурс – държавния, и този привлечен от другите фондове, с които можем да разполагаме. Максимално справедливото разпределение е в основата на една добра философия на това, както и добро обмисляне и реализиране на приоритетите за развитие на съответните региони. Тава е още по-тежка задача от тази да създадем минимален изискуем капацитет за реализирането на регионалното управление.

Наличните дисбаланси и дефицити са толкова много и толкова разнородни, че този процес се явява достатъчно сложен и труден.

Все пак от някъде трябва да се започне, ако въобще искаме да реализираме философията на управление с регионален приоритет, без доминиране на централното управление.

Оформянето на няколко града с население над 100 000 жители и столицата предопределят значението на обособените вече центрове, които са обективни реалности. Трябва да отчетем и съответните приоритети за развитие на изостаналите региони, което ще постави задачи с извънредна сложност от всякакъв характер. Няма как да зарежем определени райони на страната и да се концентрираме в укрепване и развитие на вече по-стабилните социални и икономически центрове. Това е предизвикателство с доста висока сложност и ще изисква не само усилия, но и определена политическа воля за заделяне на всякакъв по вид ресурс в тази посока.

И не на последно място трябва да отчетем характерните и специфични особености на съответните региони. Механичното обединяване на общини и административни области, за да бъдат покрити определени критерии и изисквания на някой основополагащ документ, не винаги обяснява и предопределя такава възможност за осъществяването ѝ. Вече в близката и по-далечната история има множество примери в тази посока и то с не особено добър резултат.

Все пак тази работа трябва от някъде да се започне и това трябва да се случи възможно най-скоро, ако искаме да не останат определени региони напълно обезлюдени. Няма да разкрия някаква особена тайна, ако кажа, че тази празнота рано или късно ще бъде заета по някакъв начин и запълнена с други общности от хора.

– Вие сте един от ключовите лектори на форума. Представете темата на Вашия доклад и как се вписва тя в общата тема на конференцията?

– Страхът от случващите се реалности се оказва съвсем не преувеличен не само в нашите лични реалности, но и в съпровождащото ни битие. Объркването от противоречивите и нееднозначни послания, които ни поставят в разкрачено състояние като хора, които имат ясно и последователно логическо мислене, все повече подхранват личните ни страхове. Макар и свикнали на недодяланите и дори понякога лирични политически послания, които се подхвърлят като сливи за смет на политическото тържище у нас, напоследък все по-силно и по-отчетливо усещаме силна притеснителност от по-уравновесените и по-дипломатични политически лидери. Тяхната лична и политическа предпазливост ни постави в изключително непривлекателната позиция на дълго очакване на нещо, което трябва да се случи, и то на фона на станалото публично достояние тяхно лутане в търсене на определени решения, за които се оказаха съвсем неподготвени.

Личностното и колективното живеене в поредната политическа система е изчерпала своята значимост както за тези, които я консумират, така и за тези, които я наблюдават отвън. Неспособността да се самосъхрани и да реагира на променящия се свят е еднозначен отговор, че тя търси своята нова и съвсем различна трансформация. Тези периоди на трансформация обикновено са съпроводени с тежки и мъчителни преходни състояния, които са съпроводени с много и разнолики конфликти. Колкото и опростено да звучи всичко това, в него има определена и силна логическа, а и не само, основа – не трябва да подценяваме историческата си памет в тази посока, която с висока степен на относителност би доказала тези наши твърдения.

Съвсем непосредствен би бил въпросът – как и какво се случва с политическата реалност? Съвсем не безполезен е и следващият –  а какво се случва с нас самите? И ако на втория въпрос отговорът е сравнително по-лесен, то на първия е с далеч по-сложен характер както от същностно, така и от процесно естество. Евентуално ще ни се наложи да преминем по един или друг начин през периоди на активни трансформации на цялата ни социална система, което ще включва и промяна на политическите модели на съществуване. Ако под социална система разбираме цялата съвкупност от отношения, то би било практическо по-обосновано и по-реалистично.

Провалите и възходите на съществувалите политически реалности са много и имат своите същностни различия. Да ги сравняваме и обясняваме е важно, доколкото това може да донесе известни ползи в движението ни напред, както и обяснение на случващите се нови процеси. Тези процеси ще носят и елементи, които добре познаваме и дори добре ще разчитаме и обясняваме, но и такива, които ще ни изненадват и ще бъдат нови със своята висока чувствителност.

Дефектиралата политическа реалност ще се опитва да запази част от своите елементи, които успешно да пренесе в бъдещи периоди. Това разбира се е доста несигурно, дори малко вероятно, защото тези елементи са съществували в една обвързаност с всички останали и дори някои от тях да оцелеят под една или друга форма, те ще имат различна обвързаност с други, които са създадени сега.

Ако сме в състояние, че дефектите в тези политически реалности вече са преминали през възможността да бъдат поправени или укротени в онзи смисъл на събрани недоволства в хората, то тяхното разрушаване ще настъпи лавинообразно бързо. Последиците от дефектиралата политическа реалност ще се усетят с различна сила и в различна степен. Съвсем обосновано е това, защото ще бъдат различно отдалечени от източника на тези процеси. Тези влияния ще имат набор от флуктуации, които ще бъдат неразбирани от участващите в тях, защото са нови и непредвидими по характер и последици.

Даването на органични примери за тези процеси в обособена конкретика като сигнали за случващото се могат да се открият и сега. Ние имаме изградена определена чувствителна поносимост към различните процеси, защото не ги познаваме, пък и нямаме достатъчно време да ги изследваме.

Всичко това идва на един фон от многобройно възникващи сигнали от различни места. Тяхната сила се увеличава от способността на тези, които ги създават, и тези, които ги предават. Определено тези, които имат най-добрия набор от активни елементи, най-добре и най-бързо успяват да създават и предават тези сигнали. Създателите им се намират в едни процес на борба не за оцеляване, а за доминиране. Този процес ще оформи групи, които ще се опитат да създадат нови зависимости, които да определят новата социална реалност. Определянето на зоните на влиятелност ще породи и социалното значение на тези, които се явяват претенденти за определено лидерство в тази среда. По-важното ще се окаже как тези нови социално доминиращи лидери ще определят или създадат системата на социални отношения, която ще определи и създаването на нови социални системи. Политическите реалности или системи ще бъдат следствие от тези нови социални отношения.

Турбуленциите в тези формирани нови социални системи ще продължат от историческа гледна точка твърде кратко време, а от гледна точка на участниците в тях – много продължително време.

Тези процеси имат висока сложност и почти са непредвидими като краен резултат. Дори и да притежаваме информация и достатъчно данни за тяхното протичане, то силата на влияние на определени елементи не може точно и вярно да бъде дефинирана и измерена, което ще породи чести и непредвидими промени.

Това, че социалната система се променя под натиска на множеството социални дефекти, е почти видимо за всички и се усеща в определена и различна степен. Много по-интересно е как ще успеем да преминем през този дълъг и достатъчно непредвидимо труден период, който еднозначно можем да определим като процес. Едва ли ще можем да имаме такава подготвеност, която да ни постави в достатъчно благоприятно положение, така че всичко да се случи в определена приемливост за всички участници. Безпокойството нараства с постоянната разнопосочност на сигналите и с последователността на възникващите социални дефекти в системата.

Знаем, че една система – каквато и да била тя, трябва да има определена ефективност, която се обвързва и с определена финансова значимост. Дали тези, които се опитват да бъдат водещи елементи в създаването на новата социална система, имат знанието и желанието да приемат досега съществуващите зависимости е трудно да се предвиди. Очевидно е, че тази система на социална ефективност също създава проблеми при нейното си съществуване. Проблемите, които могат да бъдат дефинирани, са от поведенчески характер. Колкото и неприемливо да звучи всичко това, твърде често поведенческите модели на определен индивид до такава степен са променяли определена социална система, след което тя се е съхранявала достатъчно дълго време, без да се интересува от каквито и да било ефективни взаимоотношения. Възможно е определени поведенчески елементи отново чувствително да повлияят на вече започналия процес и да го доведат до определен етап, в който новите реалности ще са с друго значение.

Най-лесното като заключение би било да изчакаме и да се уверим в крайна сметка какво ще се случи. Но дали и как ще имаме тази възможност и дали като преки участници ще може да оценим този процес? Най-добре е да положим известни усилия за да осигурим определена подготвеност за всичко това. Дори и да оценяваме и да осъзнаваме, че нашите сигнали, които ще създаваме и предаваме, ще бъдат с относително малка сила, то може би трябва да отчетем, че тя би била доста по-голяма, ако има същностно съдържание, което да е отклик на тези протичащи процеси.

Историците с доза авторитетна академична убеденост твърдят, че историята винаги върви напред. В сегашните им послания има известна боязливост, съчетана с едно непреднамерено усещана, че тя, историята, може би и да се повтаря в една или друга форма. Отговорите ли поне на част от зададените въпроси или поне задълбоченото и непредубедено замисляне над тях, може да ни предпази от онези повторения, които не бихме желали да се случват.

– Темата на конференцията „Регионално развитие, културни коридори и медии“ буди доста въпроси, например – кое е общото между тях? И какво може да очакваме от форума или по-точно – какво трябва да се направи, за да има ефект от него?

– Събирането на различни общности и това те да имат възможност да се обединят от една идея е само по себе си постижение. Тук ще се срещнат мислещи и умни хора, които ще се опитат да конструират нещо смислено, като обединят бъдещите възможности за развитие на региона си и прибавят към това културните и историческите му традиции. И не на последно място – ролята на медиите, които се явяват основният комуникатор и свързващо звено между тях. Може да употребим и обясним ролята на медиите с модерната дума медиатор, а на мен ми се иска да ги определя като сватовник на бъдещата женитба, която  се очаква да се увенчае с един добър брак на едно добро съжителство. И за да не бъда достатъчно ексцентричен в това си обяснение, поне на мен ми се иска да направим така, че да бъдем добри партньори.

– Проф. Терзиев, според Вас използват ли се добрите предложения на учени и експерти от подобни форуми за по-доброто управление на държавата, и ако не – защо?

– Самият въпрос подсказва логиката и на последващия отговор. Ние в България организираме множество научни и научноприложни форуми, кръгли маси, семинари, конференции, конгреси и много други по вид платформи. Голяма част от тях имат консуматорски характер или простичко обяснено – задоволяват определени тесни интереси на съответната институция от провеждането им. Друга част имат съответната представителна същност, която да поощри нашето самочувствие или да задоволи вътрешните ни амбиции за някаква представителност. Има и друга група, които са по-скоро затворени за определена общност и почти недостъпни за останалите. Разбира се, не бива да се изключва и присъствието на такива, които имат определена полезност. Обикновено всеки един форум от какъвто и да било характер завършва с определено четиво, което включва споделеното знание от участниците в него. Това има съответното значение и определена полезност, но е твърде недостатъчно, за да реши определен проблем, да защити определена идея или да проправи път на нещо, което се е родило на съответния форум.

Не мога да предположа докъде ще устоят амбициите на организаторите, но за мен е ясно, че има смисъл от такова начинание. При организацията му се подходи доста по-специфично. Ключовите лектори са разнообразни като личности, като интереси и предлагат една многостранна и сложна палитра от специфично знание пред участниците. Техните идеи бяха споделени от регионалните медии и участниците имаха възможност да ги чуят предварително, да бъдат подготвени и да имат възможност да участват в, надявам се, пълноценна дискусия.

Платформите, на които беше представен форумът излязоха от традиционно приетите за подобни събития и по този начин конференцията получи предварително национална и международна значимост.

Задължително трябва да отбележим, че основен и много значим елемент е социалната програма, която освен представяне на местните творчески състави съдържа и наситена историческа програма. Смятам, че това ще създаде и една много по-различна среда за провеждане му.

Самите медии са отворени за посланията на форума вече месеци наред това даде възможност да бъдат истински посредник между участниците и тяхната публика. Очакванията са добри, но времето ще покаже как ще се развие тази идея.

– Конференцията е съпътствана от богата културна програма, която включва и представянето на „Книга за мечтите“, чийто автор сте Вие. Тя беше анонсирана в различни медии, а медийният интерес към нея продължава да е все така настоятелен и постоянен. И това не е случайно, защото книгата „размества пластове на съзнанието“, както писа читателка в мрежата. Но какво е да представиш книгата в родния си град? Какво послание отправяте с нея към Вашите съграждани?

– С мъничко прииждаща светлина започва всеки един човешки живот и тя е толкова непозната, че заслепява мътните току що проглеждащи очички. Търсещи ръчички и телце, което иска да усети топлината на телата на своите родители и да потъне в своя недокоснат свят. Какво вълнение идва в човешката ни душа, която се е смирила като никой друг път, за да стори път на новия живот. Всяко пробуждане на този нов живот ни кара да стоим изправени и дори в някакъв просънен екстаз да сме в готовност да му се притечем на помощ, да го усетим и да го оставим да бъде част от нас самите.

Безсънните нощи ще се трупат в своя безспир, сънливата ни разрошена външност ще издава непрестанната умора, която не ни кара да бъдем лениво изморени. Всичко това ще остави картини, заемащи особено място в настървеното от очакване съзнание и ще ги прибира в своята кутия на новото рождение.

Никой не може да предскаже идващите тъмни облаци, градоносните урагани, придошлите като пролетен ветрец пясъчни бури, стихиите от щастие и мимолетно споходилата ни радост. Всичко ще се трупа ден подир ден, ще се събужда новото очакване на идващото утро и отново ще заспива в ненадейната тъмнина.

За да се превърне в част от смисленото преживяване на живота ни, който се е родил в своята човешка необходимост да съществуваме и занапред.

Сега ръцете ни вече не са толкова гладки както преди, очите ни не са толкова безметежно реещи се, като в едно минало очакване, сърцето ни преглъща поредната отвара на отминалия ден и ние сме някак безчувствено щастливи, защото сме имали необикновената възможност да посрещаме и изпращаме деня, да отмерваме умиращите ни неведнъж души от поредното наскърбително препятствие и все пак – да продължим да вървим към следващото ни неизвестно очакване.

Какво вълшебство е това съзерцание в пространството и времето, което ни е донесло толкова добри мечти.

Всичко това се опитахме да съберем в мисли, които преминават във времето и намират своите пространства – оцелели, за да останат събрани в нашите сегашни спомени.

Ще продължим да търсим своите мечти, за да ги събираме в нови и нови спомени, които да намерят място в оставащата мъдрост на новия живот.

Всичко това събрах в купчина прииждащи мисли и връхлитаща чувствителност, в редички от думи, които придават определеност и смисъл на изреченото по един по-особен начин, който няма претенции за нищо друго, освен за истина и искреност на написаното.

Спомоществователи в предаването на тези думи станаха Tetradkata.com – място, чрез което можем да съхраняваме и споделяме онова, което създаваме – без предразсъдъци, с вдъхновение и амбиция за коректност и последователност. Иван Христов, Калоян Христов, Лъчезар Йорданов и Габриела Христова – благодаря!

Изисканото и интелигентно звучене на поизгладените с ихтимански хъс текстове е част от усещането, което създава прецизното редактиране на тези неочаквано придошли на гости текстове от една жена с елегантен вид, който не започва от открояващото присъствие на цветността на обувките, а е и в една особена интелигентност на душата ѝ – Силва Василева.

Литературният ореол дойде доста по-късно от една неслучайна среща с една достолепна жена, за която подреждането на думите е еманация на нейната взискателна чувствителност – Иванка Павлова. Претенциозното достигане до читателите на литературно списание стана при възможното съчетание на картини с думи и багри и не без помощта на свободолюбивия дух на безспорно смелата Габриела Цанева.

Знаем, че журналистиката, особено тази в радиото, си служи с къси и прости изречения. Преди повече от две години още една такава неслучайна среща постави на изпитание сложността на изказа ми и се опита да го вразуми, но за кратко и му помогна да остане непокътнат върху страниците на най-стария ни регионален вестник. Срещите бяха дълги и кратки, мислите в различни посоки, но текстовете оставаха обладани от невъобразимо сложния си хаос във вестникарските страници и с риска на журналистическата строгост на главния редактор Минка Минчева.

Приумиците на младия фотограф, а иначе електроинженер и учител в една професионална гимназия –  Божидар Генков, попълниха усещащата се тишина след изречените думи и дописаха недоизказаните.

Предизвикателството да придаде приемлив образ на това получило се нещо неслучайно отиде при младия и напорист архитект Десислава Димитрова.

Всичко това поднасяме с молбата да простите нашата смелост на хора, които в своето образователно начинание са отделили време за инженерната и техническа подготовка и да не наказвате нашата дързост с безмълвие. Ние ще приемем и вашето дълбоко отрицание, и вашето възклицание към човешката ни доброта.

Благодаря за подкрепата на Община Севлиево и на редакцията на вестник „Росица“, които са спомоществователите на тази книга.

Венелин Терзиев е роден на 14 февруари 1970 г. в Севлиево. Завършва специалността „Технология на полимерите” в Университет „Проф. д-р Асен Златаров”, гр. Бургас. Следват квалификационни курсове във Великобритания, Гърция, Румъния, България и др. За своята научна дейност е награждаван с множество национални и международни отличия, последното от които е наградата „Сократ” на Академичния съюз в Оксфорд, Великобритания. Учен, преподавател и общественик, личност с широк хоризонт на научна и просветителска дейност, проф. Венелин Терзиев посвещава голяма част от своето време и усилия да популяризира успехите на родни творци, артисти, учени и изследователи, като създава свои собствени интерпретации върху текстове на редица наши интелектуалци, сред които акад. Ангел Балевски, Георги Раковски, Марко Семов, Атанас Далчев, Константин Павлов, Николай Хайтов, Димитър Талев и др.