Последни новини

За трети път тази година Соня Йончева озарява с бляскаво присъствие родния музикален небосклон. След концерта с музика на Хендел през април в София и след участието ѝ в Галаконцерта за закриване на фестивала „Опера в Летния театър“ във Варна в края на август, този път тя предложи в Зала "България" по-специфична и недотам позната у нас програма, изцяло посветена на испанската сарсуела.

За отбелязване е – тъй като не е масова практика у нас, за разлика от държави като Япония – че концертът бе предшестван от кратка встъпителна лекция на Петя Иванова за зараждането на старинния испански жанр сарсуела, по времето на крал Филип V Бурбон, в двореца „Сарсуела“ (от исп. zarzuela – къпинак, б.а.). Оттам и наименованието, с което е познат до днес. В препълненото студио „Музика“, подранилите зрители с интерес се запознаха с плеядата жанрови композитори, с отделни творчески периоди и тенденции в развитието на испанския музикално-драматичен жанр от края на XVII век до днес – съчетаващ ярко темпераментна музика, говор и танц, който според специалистите се родее с италианската опера и френската лирическа трагедия.  

Неслучайно и испанският тенор Исмаел Жорди – една от звездите на вечерта, искрено сподели, че сънародниците му предпочитат да се изявяват в други музикално-жанрови форми, тъй като сарсуелата обединява драматичен говор с характерен стил пеене, което никак не е лесно като сценична комбинация. Но самият той се чувства щастлив, че дългогодишният му учител и ментор – знаменитият Алфредо Краус, винаги го е насърчавал да изпълнява именно творби от типичния за Испания и традиционно близък за латиноамериканските държави вокален жанр.

Съвместно с изключителния акомпанятор Рубен Фернандес Агире, който също гостува за първи път у нас, Жорди и Соня Йончева по неповторим, майсторски начин неусетно въведоха публиката в програмата на "Испански страсти" – с творби от различни испански композитори. За начало и сякаш за настройка към по-непознатата за публиката музика, бяха подбрани по два фрагмента от Пабло Соросабал, Федерико Морена Тороба и Хасинто Гереро. Със спонтанното: „Намерих го!“ – след известно издирване в партитурите, Соня отгърна точните страници на третата изпълнена от нея творба и като че ли точно оттам започна същинското разтваряне на широката палитра от емоции, с които кореспондират пленителните испански страсти в сарсуелата.

Соня Йончева прелетя от Мюнхен до София и обратно между два спектакъла на „Мадам Бътерфлай“ от Пучини (вторият бе буквално на следващата вечер, след концерта в София!), за да разкрие дълбоко, в детайли, певческото си познание за жанра, разбираемо възприеман за своеобразна музикална визитка на Испания. Изпълненията ѝ – солови и в дуетите, за пореден път показаха безграничните възможности на един завършен във всеки смисъл на думата артист. „Изключителна фраза!“ – възкликна още по време на концерта прекрасното сопрано от Софийската опера Силвана Пръвчева. И впоследствие допълни: „С няколко нейни фрази оценихме, почувствахме със сърцата си толкова много нюанси! Соня не е обикновен изпълнител, тя е изключителен художник, който рисува с гласа си! Благодарение на нея светът става по-красив!“ „Произношението ѝ е невероятно!“, сподели с респект Исмаел Жорди и се съгласи с изказаните мнения, че тя интерпретира сарсуелата досущ като испанка – с подобно вдъхновение и страст.

Изпълненията на Соня Йончева действително съдържаха от всичко по много – огнени чувства, завладяваща женственост, проникновено вникване в съкровено тачената от испанците музика, перфектна техника и произношение, богати нюанси в рисунъка на чувствата. Накратко: зрителите можаха да се докоснат до автентична вокално сценична палитра от цветове!

Исмаел Жорди, с възторг описвайки качествата на българското сопрано в този специфичен репертоар изрази надежда, че вечерта в Зала „България“ е начало на серия от бъдещи съвместни концерти. „Мнозина в Испания ми казват: „Разбрахме, че ще пееш сарсуела със Соня Йончева. Елате тук“. Това е добра идея за летни фестивали като този в Кастел де Пералада.“ Двамата поднесоха необичаен, кулминационно ярък и запомнящ се дуетен вариант на химновата „Гранада“ от Агустин Лара. А испанският тенор предложи на българската публика и свои оригинални интерпретации на композиции – свързвани с емблематични изпълнения на именити предшественици, в т.ч. и на легендарните тенори Хосе Карерас и Пласидо Доминго. „De Este Apacible Rincon de Madrid“ („От този спокоен ъгъл на Мадрид“) от сарсуелата „Луиза Фернанда“ на Федерико Морено Тороба и особено арията на Леандро „No Puede Ser“ („Не може да бъде“) из „Кръчмарката от пристанището“ от Пабло Соросабал, която се помни у нас именно от изпълнението на Пласидо Доминго по време на Галата им със Соня Йончева, през 2021 г. Затова и демонстрираните от Жорди артистични възможности и типично испанска чувственост, впечатлиха не по-малко от ярките му фортисими във високия регистър, удивителните в своето изящество пианисими, както и майсторските преходи между двете крайни динамики.

Успоредно с възходящата му кариера на оперен изпълнител по сцени като Метрополитън опера, Ковънт Гардън и Ла Скала, Исмаел Жорди вече четвърт век посвещава усърдие и любов на сарсуелата. Това категорично пролича в изпълненията му – всяко от които съдържаше трудна за описание, но лесна за възприемане амалгама от чувства, с подчертан вкус към финия, изпипан звуков детайл. „Такова медзавоче от тенор не бях чувал от дълго време! – възкликна младият диригент Кръстин Настев, отличен познавач на музикалната сцена в Испания, на която работи от години. – Жорди е водещ тенор в страната си. Името му е разпознаваемо и много се радвам, че българската публика можа да го чуе. Отдавна не съм слушал такъв прекрасен концерт, изцяло от сарсуела.“

Рубен Агире с апломб разкри пианистичното си майсторство на непознат за българската публика виртуозен артист. Неговият неподражаем съпровод на соловите и дуетни изпълнения на Соня Йончева и Исмаел Жорди в значителна степен допринесе за блясъка на събитието. Прочутият испански пианист впечатли и с двете си солови интермедии, с които недвусмислено разкри защо е особено ценен и търсен не само като акомпанятор и извън родината си. А това, което остана „зад кадър“ за публиката е, че той, Соня и Исмаел са се срещнали за това свое участие само час преди началото на концерта. Което предполага перфектна предварителна подготовка на всеки от тримата и изключителни музикантски качества, каквито поотделно демонстрираха и по време на концерта. По правило в такива случаи големият печеливш е Публиката!

За българската публика Соня отдавна е доказала, че въпреки сгъстения график на участията си по цял свят, се старае да не я лишава от своето присъствие. Родният ѝ Пловдив още помни как, след изсипалия се дъжд на Античния театър през лятото на 2020 г., тя заяви, че ще изчака колкото е необходимо, за да не отлага първия си рецитал в града под тепетата. За зрителите на Летния театър във Варна това лято, тя пя час и половина с колегите си под непрестанно усилващ се дъжд. И за тази ревностна публика, Соня винаги отделя часове след концертите си, за разговори с всеки, който пожелае това, за снимки или за автографи.

Пред почитатели и журналисти след първото събитие от „Съкровени гласове“ в София, прочутото сопрано специално подчерта, че държи да е заедно с родната публика именно сега, днес – докато е в силата си на артист, а не след години, на финала на кариерата си или по-късно. Сподели го, докато изреждаше предстоящите си участия у нас не само до края на 2023, но и през следващата 2024 година. Загатна за подготвяни събития във Варна, в Пловдив и в София, където, след представянето на 2 декември на „Rebirth“ („Прераждане“), с музика от няколко столетия, планира да запознае българските си почитатели и с друг, не по-малко обичан по цял свят неин проект от 2019 г. – „Ad una stella“. Той носи името си от композиция на Джузепе Верди и съдържа негови творби, но и музика на Леонкавало, Тости, Мартучи, Триндели и Пучини.

Без съмнение, и с трите огнени биса на финала на „Испански страсти“, единият от които – „No me mires“ (Не ме гледай повече) e на аржентинската легенда Лолита Торес – ще се запомни настоящото откриване на сезона "Съкровени гласове" – поредна новаторска идея на Соня Йончева и екипа ѝ от „SY11 Events“. Тя затвърди и представата за великолепното ни сопрано освен като за оперен артист от най-търсената категория, но и като отличен мениджър (особено, след оперната Гала с Пласидо Доминго, отпреди две години пред столичния храм „Александър Невски“). Настоящата първа среща със Соня, Исмаил и Рубен, предшества очакваните вълнуващи мигове и с изкуството на известни съвременни вокалисти, като: Якуб Орлински, Фатма Саид, Елза Драйзиг. За българските дебюти на почти всички, те са поканени лично от Соня Йончева.

„Културата е бъдещето“ – под това мото компанията ѝ подготви и осъществи първите истински запомнящи се събития, които организира у нас. Със същия лейбъл се появиха биографичната ѝ книга „Петнадесет огледала“ (на български и на английски език), и компактдискът на Соня, „The Courtesan“. Като продължение в тази посока, очевидно можем да очакваме не само нови записи за „SY11 Productions“, но и много други иновативни, мащабни идеи, реализирани с изключително отношение към детайла. Соня Йончева спомена в разговора с журналисти след концерта и за вече планирания Втори сезон на „Съкровени гласове“, както и за водени разговори за общ проект с известната ни композиторка Добринка Табакова, която от години е на особена почит в Лондон.   

„Стискайте ми палци утре!“ – финално възкликна Соня, в семейната компания на дъщеря си София, сина Матео и преданата си майка, която неотлъчно я придружава. По време на продължилата повече от час неформална среща с почитатели, тя раздаде десетки автографи, позира за поне толкова снимки и селфита, поговори буквално с всеки, който пожела да се срещне лично с нея. И не пропусна да напомни, че предстоящото четвърто нейно гостуване у нас през т.г., в сезона „Съкровени гласове“ в началото на декември, е след срещата „Под звездите на Наполи“ с изкуството на нашумелия и многообещаващ млад италиански тенор Фреди де Томазо – на 18 ноември, в Зала „България“. Той е номиниран за International Opera Awards 2023 в категория Награда на читателите на списание „Opera“.

_____________

Снимки: SY11 Events