Живея със седем котки - ренсаку от 100 хайку

ЖИВЕЯ СЪС СЕДЕМ КОТКИ, ренсаку от 100 хайку и още

ПРЕДИСЛОВИЕ НА ГАБРИЕЛА ЦАНЕВА

Тази книга е различна от онова ренсаку от 100 хайку, което стана причина за създаването и́. „Живея със седем котки в планината“ е повече от „свързана поезия“, или „свързана форма“ от хайку стихове.

Защото животът на стиховете е различен от живота на книгите, а това е така, защото процесът-битие на свързването е различен от акта на раждането-създаване.

Да се пише ренсаку е като да водиш диалог. Това е двупосочен път, който не знаеш къде води. Всяко хайку е като светещите фарове на автомобил, пътуващ по този път. Всяко ваше хайку във всеки момент взаимодейства с хайку на вашия събеседник. Това е крайният резултат – завършеното ренсаку. Но – всяко разминаване, всяко докосване – променя вас и вашата поезия. Обогатява ви, прави ви различен. И това кореспондира с посланията ви към читателя. И с онова общо послание, което заедно със своя събеседник-поет отправяте към читателя.

*

Да се напишат 100 свързани хайку е повече от пътуване на духа; то е изпитание за издръжливост и воля; то е като самият живот. Понякога диалогът е лек и скоклив – все едно игра на тенис – „тупаш топката“… друг път е като да газиш в кал, или да се изкачваш по ронлива пътека…

Точно в тези моменти, на затъване и пропадане, диалогът става друг. И излиза отвъд поезията, за да се превърне отново в поезия, която обаче, е друга, различна – едно стъпало по-високо… може би…

Тук искам да споделя усещането за общност, което изпитвах през месеците, в които диалогът ни с Димитър Анакиев се развиваше. Усещането да пишеш и мислиш с чисто съзнание е като да дишаш чист въздух и да плуваш в бистра вода. Едно творческо сътрудничество, което се разви на много и различни плоскости, в което се кръстосаха, в което се вплетоха и разклониха много идеи.

То се превърна в дълбоко емоционално и философско, рационално и социологическо вглеждане в реалността на живота и литературата, което доведе не просто и не само до написването на 3000 свързани стиха, които, сами по себе си „имат капацитета на роман“ /Димитър Анакиев/, но което излезе извън рамките на 100-те хайку, за да достигне до ново познание и нови творчески идеи и изяви, до ново развитие извън контекста и структурата на конкретната творба.

*

Именно този по-общ план, според мен, е най-съществената част на ренсаку от 100 хайку, което създадохме с Димитър Анакиев и именно на него искам да обърна внимание в това кратко изложение. Да обърна внимание върху диалогът, който стои извън ренсаку, но върху който ренсаку порасна и се разви. Онзи диалог, който му даде смисъл и плът, който го направи това, което представяме на читателя, но който изгради както вътрешната логика и архитектура на ренсаку, така и на нашата творческа същност. През тези месеци, освен че се освободих от стегнатите ремъци, с които връзвах тристишията си, за да имат определения облик на хайку, аз освободих сетивата си, за да усетя острия, яростния характер на стиха, с който може да се моделира обществото.

Не мога да отмина факта, че в процеса на създаване на ренсаку „Седем котки в планината“ с Димитър Анакиев решихме да създадем, организирахме и проведохме, заедно с Драган Ристич, първото издание на Националния конкурс за танка поезия „Черешовите води на българската танка“, името на който се роди от ключовата дума „черешови води“, заради нейното тройно значение.

Ето защо, като издател, предлагам на читателите не само крайния продукт „Живея със седем котки в планината“ – ренсаку от 100 хайку, а и онази житейско-философска основа, което стои зад него, както и динамиката на развитието и написването му, отразена в датирането на диалога и стиховете.

Приятно пътешествие, читателю!

Габриела Цанева, автор и издател

26.09.2023, София

ПРЕДИСЛОВИЕ НА ДИМИТЪР АНАКИЕВ

Трудно е да се намери по-представителен и по-добър начин за изобразяване на духа на японската култура и поезия (както танка, така и хайку) от писането на верижни стихове от двама или повече автори.

Западните „дилеми“, свързани с „дефинирането“ на хайку, автоматично отпадат и поетът и читателят се фокусират върху поезията, нейната лична и социална функция.
Пълнометражно ренсаку е специален вид предизвикателство. Свидетелството на Габриела Цанева, представено в нейното предисловие, е ценно, както и „лабораторията“, която събира съпътстващата ни кореспонденция – същото би направили и японски поети откривайки напълно „задкулисието“ на творческия акт.

Много се радвам, че в кръга на българската литература се създава първото западно национално пълнометражно ренсаку. В различен контекст, който някои наричат ​​„международно хайку“, са написани две пълнометражни ренсаку, а именно „През въздуха“, 2007 г., от Казимиро де Брито“ и Бан’я Нацуиши, и „Един малък възел“, 2023 г., от Димитър Анакиев и Икуйо Йошимура. Надявам се верижната поезия да стане постоянно предизвикателство и практика в българската поезия.

Димитър Анакиев, автор
с. Грознатовци, 30.09.2023