Последни новини

◊ ПОКАНА

Проф. Димитър Денков представя книгата си „Немска класическа философия

Каним ви на премиерата на книгата „Немска класическа философия“. Проф. Димитър Денков, автор на този забележителен труд, ще ни разкаже за развитието на немската философска мисъл между 95-те тези на Лутер и 11-те тезиса на Маркс за Фойебрах. Ще научим повече за този изключителен период, в който науката излиза извън границите на „чистата философия“ и променя световната история. Ще чуем любопитни факти от биографиите на немските философи, ще разберем как се раждат великите идеи и ще обсъдим как са повлияли на живота ни днес.

Заповядайте на 14 ноември (вторник) от 18.00 ч. в Национална библиотека „Св. св. Кирил и Методий“, зала „История на книгата“ (бул. „Васил Левски“ 88), гр. София.

За „Немска класическа философия“, Димитър Денков

Немската класическа философия – тръгнала през 1517 г. от 95 Тези на Лутер и превода на Библията на народен език, селските въстания и стремежа към имуществена общност – е незаобиколимата идейна част на световно-историческите промени. С примери от биографиите, сравнения и обяснения на основните понятия и разностранното влияние на мислители като Лайбниц, Бьоме, Волф, Кант, Шилер, Фихте, Шелинг, Хегел, Фойербах и техни последователи и критици, тази философия се представя за пръв път у нас в пълния си облик, онагледен и с преводи на части от най-въздействащите произведения. Това представяне се опитва да излекува хроничната идейна болест, умъртвяваща биографичната, езиковата и историческата фактичност с илюзията за вечност. Кроткото Кантово понятие за светоглед с Фихтевия напор към дело-действие преминава в Шелинговото тъждество между природа и интелект и в Хегеловото отрицание на наличното, за да се въздигне до нравствената идея в държавата и да се снеме в междучовешките отношения, положени от Фойербах в любовта. Така се подготвя изходът към революционната промяна, намерила израз в Манифест на комунистическата партия на Маркс и Енгелс.

За автора

Димитър Денков завършва философия през 1981 г. в СУ „Св. Климент Охридски“, където след специализация по социология на знанието работи като асистент, доцент и професор по история на философията, ръководител на катедра „История на философията“ и декан на Философски факултет в периода 2011–2019 г.  Има 16 успешно защитили докторанти от България, Германия, Чехия и Ирак; изнасял е лекции в университети в Германия, Турция, Чехия, Сърбия, Китай. 

Автор е на 7 историко-философски, политически и публицистични монографии, сред които: „Мартин Хайдегер. Онтология на трагичното“, „Що е Просвещение? – текстове, жанрове, контексти“, „Въведение във философията“, „17 юни на Симеон Сакскобургготски“ и др.; съавтор е на няколко учебника по философия на средното училище, както и на програми и антологии по философия; преводач е на основни произведения на И. Кант, Г. Хегел, К. Маркс/Фр. Енгелс, М. Хайдегер, Х.-Г. Гадамер; под негова редакция са и някои от българските издания на Лайбниц, Ницше, Фройд, Ръсел, Хусерл, Маркузе и др. Ръководил е множество национални и международни приложни и научни проекти: концепция на държавни зрелостни изпити, финансиране на системата на висше образование, рейтинга на български университети (заедно с Ч. Найденов), обучение и преквалификация на учителите в средното образование, ромските училища в България, междукултурен диалог и др.  

Има над 80 научни статии в наши и чужди научни списания на немски, английски, испански, френски, унгарски, полски, гръцки и към 400 публикации в периодичния печат, най-вече във в-к „Сега“, чийто колумнист за съботно-неделното издание е между 2004 и 2019 г.; част от тези статии са събрани в книгата „Гледки от българския вагон“.