„Сбогом, Джони“
Филм за психопатологичното поведение („илюстрирала се“ от един от централните персонажи). Творба за бруталността на манипулационните механизми. Страшна „приказка“ за крехкостта на любовта, за уязвимостта на морално-нравствените опори, за приятелството с отрицателен знак, за „лекотата“ на ускореното падение. Може да се разглежда и като притча за нелепата случайност и последиците от нея, за почвата, в която вирее психопатното поведение, което сякаш обществото игнорира. История за последиците от нашите избори и поведение, за това доколко и как се противопоставяме на злото в нас и около нас, за борбата между божественото (религията, любовта като спасителни пояси) и изкушенията на ума и душата.
Филм за разминаването между слово и поведение и опасността личността да бъде манипулирана, използвана. Неговата впечатляваща визия, съчетаваща се със стегнат драматургичен разказ и автентично актьорско поведение, придават емоционална плътност и образност на внушението. То се подсилва от дуализма на противоположностите – страх и смелост, избор на действие и бездействие, съпротива и подчинение, истинско и „дяволско“ приятелство. Режисурата увлича зрителя в своеобразна игра на котка и мишка, на жертва и палач и някак си ненатрапчиво, но целеустремено води към логичен край, който не е подсказан на публиката и на финала е алтернативно приемливо-неприемлив.
„Сбогом, Джони“ борави с похватите на криминалната интрига, дълбаейки в психиката и душевността на персонажите – реални и художествено уплътнени, и то в „плоскостта“ общество – личност – индивид; действителност -желание; избор – действие. Така бруталната “канава“ на интригата превръща филма в запомнящ се сън наяве…
Режисьор: Константин Буров
В ролите: Деян Георгиев, Георги Керменски, Християна Стоименова
Сценарий: Марин Дамянов
Оператор: Мартин Димитров
Продуцент: Доли медия студио
