Последни новини

◊ ЧЕСТВАМЕ 90 ГОДИНИ ОТ РОЖДЕНИЕТО  НА ТАТЯНА ЛОЛОВА

На 10 февруари 2024 г. се навършват 90 години от рождението на актрисата Татяна Лолова. По този повод продуцентска компания „АРТО плюс“ ЕООД съвместно със Сатиричен театър „Алеко Константинов“, Българска национална филмотека, Филмотечно кино „Одеон“ и издателство „Книгомания“ организират Национална програма „Татяна Лолова на 90 години“, която ще бъде представена в много градове в България и в няколко европейски столици.

На 10 февруари от 18,30 часа в любимото кино на Татяна Лолова  „Одеон“ ще бъде показан премиерно документалният филм „Последният спектакъл“ с автори Калояна Климентова и Георги Тошев. Той събира архивни кадри и снимки – някои от които се показват публично за пръв път, разказващи за забележителния житейски и творчески път на голямата актриса, както и за последните месеци от живота й. Включени са и кадри от емблематични български филми, в които Лолова участва през годините.

В „Последният спектакъл“ участват съпругът й Светослав Светославов – Славе, актьорите Койна Русева и Велислав Павлов, режисьорът Илиян Джевелеков, певецът Орлин Горанов, продуцентът Игор Марковски и други.

„Филмът не изчерпва богата биография на Татяна Лолова, а по-скоро показва нейната житейска философия, разказва за изпитанията и радостите по Пътя й“, споделя журналистът Георги Тошев.

„Това е емоционално пътуване във времето през спомените и кадрите, които сме избрали. Много смях, но и тъга има в живота на голямата актриса“, допълва Калояна Климентова.

Същата вечер след прожекцията на документалния филм ще бъде представена и новата книга „Татяна Лолова от А до Я. Бележки, мисли, снимки“ под съставителството и редакцията на журналиста Георги Тошев и с логото на издателство „Книгомания“, която е специално подготвена и излиза от печат по повод годишнината. Изданието е красиво и стилно оформено, с твърди корици и обем от 136 страници. Идеята на томчето е всяка буква от азбуката да зададе тема, по която Татяна Лолова разказва земно и от сърце спомен, впечатление или личната си житейска философия за благодарността, глупостта, дързостта, забравата, любовта, мечтата, надеждата, театъра, усмивката, целувката, щастието.

„Таня обичаше да играе. Опитвам се да вървя по следите на живота й, използвам формата на игра от букви и думи. Пъзел. Думи, които носят личния опит, емоционалния свят и красивия ум на една изключителна жена и актриса“ – пише в предговора съставителят Георги Тошев.

Книгата „Татяна Лолова от А до Я“ включва скица на актрисата от Греди Асса, неразказани истории и над 70 снимки от архива на една от най-обичаните български актриси, предоставени на Георги Тошев. В края на томчето ще намерите хронологичен списък с избрани нейни роли в киното и театъра. Ще се разпространява по книжарниците от 13.02.2024.

Входът за събитието в кино „Одеон“ на 10.02. (събота) 2024 г. от 18:30 ч. е свободен. Зрители ще бъдат настанявани до изчерпване на местата в салона, като предимство ще имат гостите с покана от организаторите.

Книгата „Татяна Лолова от А до Я. Бележки, мисли, снимки“ ще може да бъде закупена по време на провеждане на събитието, както и изданието „Дневници & делници“.

***

Националната програма „Татяна Лолова на 90 години“ ще продължи със специален спектакъл по повод юбилея, озаглавен „Празнуваме Татяна Лолова“, на 13 февруари 2024 г. от 19:30 ч. в Сатиричен театър „Алеко Константинов“. Директорът Калин Сърменов ще събере различни поколения актриси, които ще изпълнят части от популярни монолози от пиеси, в които е участвала Татяна Лолова на сцената на Сатиричния театър. „Празнуваме Татяна Лолова“ е по идея на Георги Тошев, а режисьор е самият Калин Сърменов – той е един от любимите колеги на актрисата с най-лъчезарната усмивка покрай работата й в Сатиричния театър, също така е герой в книгата „Дневници и делници“ (изд. „Книгомания“). В спектакъла участват актрисите Силвия Лулчева, Йорданка Стефанова, Александра Сърчаджиева, Стефания Кочева и други, с които Татяна Лолова си е партнирала на сцената.

Във фоайето на театъра ще бъде подредена изложба с фотографии „Татяна Лолова и Сатирата“, която ще представи Лолова в знакови нейни роли.

Входът за спектакъла „Празнуваме Татяна Лолова“ на 13 февруари 2024 от 19:30 ч. е с билети, които могат да бъдат закупени от билетна каса в Сатиричен театър „Алеко Константинов“.

***

Национална програма „Татяна Лолова на 90 години“ ще представи в следващите седмици пътуващ спектакъл и изложба, създаването на официален сайт за актрисата, който да събере в електронен архив фотографии, роли, интервюта, бележки, скици, лични дневници и други материали, свързани с живота и професионалния й път в киното и театъра.

◊ КНИГАТА

„Татяна Лолова от А до Я. Бележки, мисли, снимки“

Под съставителството и редакцията на Георги Тошев

Линк към сайта: https://knigomania.bg/tatjana-lolova-ot-a-do-ja-belezhki-misli-snimki.html

В своя богат, динамичен и вълнуващ живот извън монолозите на героините си актрисата Татяна Лолова имаше умението да създава свой език, с който да общува със света.

Докато разглеждам архива ѝ, откривам бележки, интервюта, записки, скици, дневници, изписани с красивия ѝ почерк.

Свидетелства за един живот.

Георги Тошев

***

Думите са по-твърди от мислите. Фиксират.

Веднъж изречени, остават.

Когато си публична личност, думите, насочени към другите, могат да те издигнат или да те унищожат.

В своя богат, динамичен и вълнуващ живот, извън монолозите на нейните героини, актрисата Татяна Лолова имаше умението да създава свой език, с който да общува със света.

Докато разглеждам архива й, откривам бележки, интервюта, записки, скици, дневници, изписани с красивия й почерк.

Свидетелства за един живот.

Вглеждам се в забравени снимки, които не съм виждал преди.

Татяна Лолова е жена с много лица.

Публиката я помни с голямата й усмивка.

Таня обичаше хората, създаваше илюзия, че ги допуска близо до себе си, но пазеше дистанция. Наричаше го „здравословно разстояние“, защото „публиката не трябва да знае всичко за един артист“.

Тази година Татяна Лолова щеше да навърши 90 години.

Таня обичаше да играе. Опитвам се да вървя по следите на живота й, използвам формата на игра от букви и думи. Пъзел. Думи, които носят личния опит, емоционалния свят и красивия ум на една изключителна жена и актриса.

Георги Тошев

Татяна Лолова е една най-популярните и обичани български актриси, първата записана сред създателите на Сатиричен театър „Алеко Константинов“ – София.

Родена на 10 февруари януари 1934 г. в София. Завършва актьорско майсторство при проф. Стефан Сърчаджиев във ВИТИЗ „Кръстьо Сарафов“ през 1955 г. Същата година дебютира на професионална сцена в Драматичен театър „Сава Огнянов“ – Русе.

През 1957 г. става първата актриса, която е официално назначена в новосформираната трупа на Държавен сатиричен театър, където играе до края на живота си с едно прекъсване от 1977 до 1989 г., когато е актриса в театър „София“.

Някои от най-популярните пиеси с нейно участие са „Чичовци“ (1960) по Иван Вазов, „Много шум за нищо“ (1965) по Шекспир, „Щастливи дни“ (1991) по С. Бекет, „От другата страна“ по С. Стратиев, „Човекоядката“ (1978) по И. Радоев, „Големанов“ по Ст. Л. Костов и много други.

В киното я помним във филми като „Птици и хрътки“, „Щурец в ухото“ на реж. Георги Стоянов, „Топло“ на реж. Володя Янчев, „Бон шанс, инспекторе“, „Опасен чар“ на реж. Иван Андонов, „Разговор с птици“ на реж. Румяна Петкова и др.

Татяна Лолова има над 120 театрални, 76 телевизионни и 54 роли в киното, многобройни записи в БНР. Тя е носител на редица филмови и театрални награди, високи държавни отличия. През годините играе на сцените на Народен театър „Иван Вазов“, Театър 199, театрите в Стара Загора, Русе и др.

***

Откъс от „Татяна Лолова от А до Я. Бележки, мисли, снимки“

От 3-годишна искам да стана актриса. И станах благодарение на много стечения на обстоятелствата, на обичта и грижата на много хора, на тяхното можене, имане, на силата да се раздават. Още в Театралната академия, където учех заедно с Ицко Финци, Емилия Радева, Никола Анастасов, Хиндо Касимов, Росица Данаилова, професорите ме убеждаваха, че емоциите са за сцената, в спектакъла, не за улицата. Чудех се дали е възможно да влагаме емоция и на сцената, и в живота. Пробвала съм, но е много, много уморително. Емоциите идват и си отиват. Като вълни са. И колкото и да искаме да ги владеем, понякога не се получава. Но емоциите са част от нашата природа, чувствителност, от нашето колективно живеене. Свикнала съм да давам. А когато даваш – не остаряваш.

В театъра, в киното, в изкуството не можеш сам. Част си от мрежа и общество, което функционира чрез своите емоции.

През живота си като артистка изпълнявах драматични и смешни монолози, цели поеми съм учила наизуст. Спомням си, като ученичка започва часът, на вратата на нашата класна стая се почуква, отваря се леко и казват: „Татяна Лолова – в Дирекцията!“.

И целият клас: „Иии, блазе ти!“. Защото ще изпусна часа. Но докато аз пропускам не само първия час, но и целите пет часа, трябваше да науча наизуст поема от няколко страници. На големите празници винаги рецитирах пред училището. Като минавах по коридорите, малките шепнеха: „Артистката минава! Артистката минава!“.

Днес, като изляза на улицата, хората се обръщат, други се усмихват, някои ме заговарят. В очите им чета добронамереност, уважение. Значи съм успяла да стана артистка!

***

Най-голямото ми щастие са срещите, които се случват в живота ми. Публиката! Партньорите, режисьорите, хората в театъра и киното, които ме заливат с обич и внимание, когато сме заедно. От натрупания опит мога да кажа, че щастие са и неприятелите, хората, които пречат, които са готови винаги да отхвърлят или уязвят. Благодаря им! Много ми помогнаха да разбера, че съм силна, че имам воля, а когато се наложи, и инат, за да постигна целите си.

За радост, те са малко в моя живот. Повече е любовта, която получавам. Понякога се изненадвам като дете от вниманието на непознати хора. Внимание без задни мисли и планове. Наскоро се запознах с млади хора – едно момче и неговата приятелка. Те плахо пристъпиха към мен, с уважението на почитатели на театъра. Тяхното внимание ме трогна в дните на самота, с които е изпълнен животът ми след като Славе си отиде. Самотата е особено състояние на празнота. Самотата и усещането, че не си нужен никому. Според Майка Тереза, жената, която посвещава живота си на другите – „това е най-ужасният вид нищета“. В тази самотна бездна, от която дори децата не могат да ме извадят, се появяват тези две добри същества, които с деликатност и внимание изпълват дни от седмицата в разговори с мен. В  минутите по телефона или в кафето до нас те ми връщат чувството за необходимост. Постепенно повярвах, че съм нужна. Моят приятел Жоро е хиперактивен в желанието си да не тъгувам. Измисля всякакви неща, за да пътувам и да се срещам с публика.

Той знае, че така съм щастлива и по-малко самотна. Работа, работа. Животът ми мина в работа. Благодарна съм, че съм имала шанса да работя много. Защото работата лекува от самота, от несигурност. Така сме устроени, че всеки човек се стреми да разбие самотата, която ни връхлита понякога. Няма да забравя големия актьор Георги Русев, с когото много се обичахме и работехме заедно с внимание и грижа един към друг. В любимия ми Театър 199 играехме в спектакъла „Нищо не помня“ на Артър Милър. Страхотна пиеса, създадена като че ли за нас двамата. На пръв поглед ние с Гочето бяхме несъвместима двойка, абсурдна, но публиката ни хареса. Играхме това представление осем години. Номинираха Гочето за „Аскеер“, не го получи. Ролите ни бяха равностойни. Не се засегнах. Бях благодарна на съдбата, че ни събра, че изпитахме радост от тази среща. Бъдете благодарни за това, което имате, и работете усилено за това, което нямате.

Татяна Лолова