Последни новини

Монографията „Методологични проблеми на съдебно-счетоводната експертиза. Правен и икономически анализ на експертното заключение“ на проф. д.н. Венелин Терзиев разглежда конкретен практически проблем, но го поставя в по-широк контекст: как трябва да се оценява едно съдебно-счетоводно заключение, когато то съчетава данни от документи с икономически анализ и моделиране.

Изследването е посветено на съдебно-счетоводната експертиза като доказателствено средство при имуществен спор. Поводът е конкретно експертно заключение, върху което авторът извършва последователен правен, счетоводен и икономически анализ. От него е изведен по-общ въпрос, който не се отнася само до един съдебен казус: кога един изчислен резултат представлява установен факт и кога вече е резултат от възприета от експерта аналитична конструкция?

Този въпрос има практическо значение, защото в съдебния процес едно експертно заключение може да съдържа както величини, които пряко следват от официални документи, така и резултати, получени чрез допускания, статистически преобразувания и икономически модели. Именно разграничаването на тези два слоя е в центъра на монографията.

Конкретният проблем: от установения доход към изчислената имуществена вреда

В анализираната експертиза са използвани счетоводни и данъчни документи, от които могат да бъдат установени декларираните облагаеми доходи за определен период. Впоследствие тези данни са обработени и използвани за изграждане на по-сложен модел за оценка на имуществените последици.

Сред ключовите операции е определянето на средномесечен облагаем доход въз основа на годишните данни. Самото пресмятане не е поставено под съмнение като аритметика. Въпросът е какво всъщност доказва полученият резултат и дали такава средна стойност може без допълнителна аргументация да се използва като база за изчисляване на пропуснати ползи.

Тук спорът се премества от калкулатора към методологията. Реализираният в миналото доход е исторически факт и може да бъде установен чрез документи. Пропуснатата полза обаче се отнася до хипотетично имуществено състояние – до това какъв доход вероятно би бил реализиран, ако не беше настъпило твърдяното увреждащо събитие. Между двете величини има логическа и икономическа връзка, която трябва да бъде обоснована, а не просто предположена.

Това поставя и въпроса за причинно-следствената връзка. Не е достатъчно да се установят доходът, професионалната квалификация или други обстоятелства поотделно. Трябва да бъде показано защо именно определен фактор е повлиял върху размера на дохода и как твърдяното противоправно поведение е довело до конкретната имуществена загуба. Икономически правдоподобната връзка не е непременно доказана причинна връзка, а нейното правно значение в крайна сметка се преценява от съда.

Авторът обръща внимание и на друг проблем – когато различни видове доход се обединят в една обща величина, а след това тя се използва за прогностични изчисления, трябва да бъде обяснено защо всички включени компоненти са релевантни за конкретния спор. Данъчната категория „облагаем доход“ има собствено нормативно предназначение и не се превръща автоматично в универсален измерител на гражданскоправна вреда.

Особено спорен е следващият етап на анализа, при който доходът се структурира според научна степен, научна област и професионално направление. Монографията поставя въпроса дали подобно разграничение има самостоятелна правна, счетоводна и икономическа основа, или възниква едва чрез самия аналитичен модел.

Тезата на проф. д.н. Венелин Терзиев е, че тези характеристики могат да имат значение за професионалното развитие, академичната длъжност и размера на възнаграждението, но сами по себе си не пораждат отделни имуществени права върху вече реализирания доход. Доходът възниква от конкретно правоотношение, а не от последващото му аналитично разделяне.

Това е съществен момент и от гледна точка на съдебната функция на експертизата. Вещото лице може да използва специални знания, да прави изчисления и да изгражда икономически модели. Но според автора моделът не може сам да създава правен критерий, който законът не познава.

Правилното число не гарантира правилния извод

Една от основните тези на монографията е, че математическата коректност и доказателствената надеждност не са едно и също нещо. Изчислението може да бъде безупречно от аритметична гледна точка и въпреки това крайният резултат да остава недостатъчно обоснован, ако не е ясно защо са избрани именно тези входни данни, защо е използван конкретният модел и какви са неговите ограничения.

„Математическата правилност на извършените изчисления не е достатъчна сама по себе си да гарантира надеждността на крайния експертен резултат“, пише проф. Венелин Терзиев. По неговата логика зад всяко число трябва да може да се проследи не само операцията, чрез която то е получено, но и основанието, поради което е използвана именно тази операция.

Това е важна позиция, защото предпазва от една лесна заблуда: че колкото повече числа, таблици и формули съдържа експертизата, толкова по-убедителна е тя. Обемът на изчисленията сам по себе си не решава въпроса за тяхната доказателствена стойност. Необходимо е да се знае откъде идват входните величини, какви предположения са направени и дали друг специалист би могъл да проследи и провери извършения анализ.

Именно тук монографията предлага разграничение между установяване и моделиране. Установяването се опира на данни от първични документи и позволява повторна проверка. Моделирането започва там, където върху тези данни се въвеждат допълнителни зависимости, допускания или аналитични решения. Авторът не приема, че самото наличие на модел е методологичен порок. Напротив – при сложни икономически въпроси моделирането може да бъде необходимо. Проблемът възниква, когато моделът не е ясно обозначен като такъв, когато предпоставките му не са достатъчно аргументирани или когато една възможна аналитична интерпретация се представя с категоричността на установен факт.

Същият въпрос възниква и при използването на средни стойности. Аритметичната средна е напълно легитимен статистически показател, но невинаги е най-подходящият. Ако доходите през различните години се различават съществено или са формирани при различни условия, трябва да бъде обяснено защо точно средната стойност е представителна за конкретния спор. Иначе математически правилното усредняване може да създаде по-голямо усещане за сигурност, отколкото данните действително позволяват.

Това разбиране води и до една от най-практичните идеи в книгата – експертното заключение не трябва да се оценява като неделимо „правилно“ или „неправилно“. Отделно следва да бъдат разгледани фактическите констатации, основани на проверими документи, и аналитичните изводи, които зависят от избраната методология. Тази част от тезата има най-широка приложимост. Тя не поставя под съмнение необходимостта от експертиза и не противопоставя съдията на вещото лице. Напротив – изисква специализираното знание да бъде представено по начин, който позволява на съда да го оцени, а не просто да му се довери заради професионалния авторитет на експерта.

Експертът подпомага съда, но не може да заеме неговото място

В крайна сметка спорът, разглеждан в монографията, достига до по-общия въпрос за границите на експертната компетентност. Съдебно-счетоводната експертиза има за задача да подпомага съда при изясняването на факти, чието установяване изисква специални знания. Тя не е самостоятелен източник на право и не може чрез собствената си методология да променя правните критерии, които съдът трябва да приложи.

Тъкмо затова авторът настоява за ясно разграничаване между факт, експертно допускане, аналитичен модел и правен извод. Когато тези равнища се смесят, се появява риск аналитичната хипотеза да започне да изглежда като установен факт, а икономическият модел – като нещо, което има същата доказателствена тежест като официалния документ, върху който е изграден.

В заключителния си анализ проф. д.н. Венелин Терзиев не стига до общо отхвърляне на разглежданата експертиза. Напротив – счетоводните констатации, основани на официални документи и проверими математически операции, са разграничени от аналитичната част, която изисква самостоятелна оценка на методологията, предпоставките и ограниченията. Една експертиза може да бъде допустима и относима към спора, но това не означава, че всички нейни части имат еднаква доказателствена убедителност.

Тази диференцирана оценка е важна и от журналистическа, и от обществена гледна точка, защото не свежда проблема до персонален спор между автора и конкретно вещо лице. Фокусът е върху начина, по който работи едно доказателство. Въпросът не е кой е подписал заключението, а дали може да се проследи как от документите е достигнато до крайния резултат и къде по пътя са направени допълнителни аналитични избори. Проф. Терзиев формулира този проблем още в началото на изследването с въпроса: „Как трябва да изглежда експертното знание, когато от него се очаква да се превърне в съдебно доказателство?“ Тази постановка обобщава и основната идея на монографията: специалното знание има стойност в съдебния процес тогава, когато не просто произвежда резултат, а показва достатъчно ясно основанията, метода и границите на този резултат.

От конкретния казус книгата стига до по-широк методологичен критерий: едно експертно заключение трябва да позволява да бъде проверено не само какво е изчислено, но и защо именно така е изчислено. Това превръща темата за съдебно-счетоводната експертиза от строго професионален въпрос във въпрос за качеството на самото съдебно доказване.