Галерия "ПАРИЖ"
представя
Лиляна ДВОРЯНОВА
„Извори / Пустини“
изложба-живопис
14 - 29 септември 2026 г.
Вернисаж: 18.00 – 20.00 ч. - ул. "Цар Самуил" 47, София
На 14 септември 2026 г. от 18.00 ч. галерия „Париж“ ще представи за пръв път в своето пространство художничката Лиляна Дворянова с изложбата „Извори/Пустини“. В експозицията ще участват двадесет живописни платна създадени специално върху тази тема.
Лиляна Дворянова е многостранно развита личност, с множество образования зад гърба си като първо е магистър по философия в СУ „Св. Климент Охридски“, след това магистър по специалността „Графичен дизайн“ към НБУ и завършва като доктор в Софийски университет, катедра „Изобразително изкуство“. Всички тези натрупвания и знания съвсем естествено намират отражение в картините ѝ. Но специално в тази експозиция една от най-съществените части, е тази, която се отнася до християнството и богословския разказ в творбите ѝ. Ето какво написа самата художничка за изложбата си:
„В основата на серията „Извори / Пустини“ стоят библейски мотиви и образи, но картините не са илюстрации на конкретни текстове. Те заемат фрагменти от познати истории и символи, пренасят ги в друг свят и ги превръщат в нови, отворени сюжети.
В библейската традиция пустинята е особено пространство – място на изпитание, странстване и лишение, но и на среща, откровение и очакване. Затова в картините тя не е само пейзаж, а може да бъде едновременно земята след катастрофа и състояние на човека и света. Срещу нея стои водата – извор и живот, дъжд над пресъхналата земя, обещание за възстановяване, но понякога и стихия, способна да заличи познатия свят.
Светът в „Извори / Пустини“ често напомня свят след края. В далечината остават изоставени или горящи градове, моретата са пресъхнали, лодки лежат върху суха земя. В него се срещат библейски персонажи и останки от съвременната цивилизация, ангели и странни машини. Минало, настояще и възможно бъдеще се наслагват – тема, която продължава интереса ми към смесването на времената и превръща библейските образи в своеобразни притчи за настоящето.
Но катастрофата не е основната тема на изложбата. По-важно е онова, което идва след нея. Сред пустинята се появява вода, над сухата земя се събират облаци, някой чака дъжда, друг търси земя или получава неочакван дар. Очакването е един от повтарящите се мотиви в серията – хора протягат празни съдове към небето, чакат край пресъхналото море, вървят към неизвестна земя или преминават покрай извора, без да го забележат.
Ангелите присъстват като посредници и носители на надежда. Те плетат облаци, поливат небесна градина, чиято вода достига до земята, укротяват огнен облак или спускат стълба към човек сред бурята. Водата може да бъде прочетена и като образ на благодатта – като дар. Изворът се появява там, където сякаш вече нищо не би могло да расте, а библейският образ на пустинята, която отново разцъфва, преминава през серията като възможност: разрушението е реално, но не е последната дума.
„Извори / Пустини“ продължава и интереса ми към картината като пространство за разказване. Отделните произведения съдържат персонажи, случки и детайли, но не изграждат еднозначни сюжети. Те остават фрагменти от истории, които зрителят може да продължи сам. Този път обаче различните разкази сякаш принадлежат на един и същ свят.
Апокалиптичното усещане може да бъде прочетено през съвременните страхове от война, екологична катастрофа или разрушаване на познатия свят, но този прочит не е единствен. Пустинята може да бъде реална и вътрешна, а спасението – библейско, човешко или просто надеждата, че животът е способен да започне отново.
Може би затова най-същественият образ в серията е изворът в пустинята. Двете думи в заглавието не са просто противоположности – едната предполага другата. Изворът има най-голям смисъл там, където има жажда; дъждът – там, където земята е пресъхнала; надеждата – там, където има основание да бъде изгубена.
Светът може да се превърне в пустиня и все пак някъде да остане извор. Морето може да пресъхне и все пак хората да продължат да чакат дъжда. Земята може да бъде изгубена и отново намерена.“
Личният мой прочит на изложбата като галерист и богослов е преди всичко богословски. Заглавието „Извори/Пустини“ красноречиво насочва към две крайни измерения, които са както противостоящи си физически топоси, така и две антагонистични състояния на човешкия дух. От християнска гледна точка Изворът е само един и това е Пресветата Единосъщна Троица. Всички ние черпим оттам своята вяра и стремеж към богопознание. Пустините са както местата за уединение и молитва, които обикновено са диви, непристъпни и без човешко присъствие, така и състоянията с усещането за богооставеност. На всички свети отци това се е случвало, за да могат да израснат още повече във вярата си, и да познават както състоянията на Божествена благодат, така и на пресъхналия поток на благодатта, като по този начин се осъзнава още по-ясно, че сме нищо без Бога. А това води до смирение.
В картините на Дворянова водата и пустинята са като два отделни свята. В единия, в който има вода и живот са ангелите, а в пустинния, т.е земния, са хората. И това което ги свързва е молитвата. А тя често е под формата на стълба, която прорязва двете пространства. И така водата и животът се спускат отгоре и оживотворяват хората. Небесният свят винаги е спокоен, очакващ нашето обръщане към него и там времето не съществува. Земният обаче е измъчен, в изпитания и вечна надпревара с времето. Ангелите често слизат в него, но нерядко биват прогонвани. Повечето пъти обаче ни спасяват. Защото това е тяхната мисия – да служат на Бога и да пазят творението Му.
Множество истории могат да бъдат прочетени в картините на Дворянова, защото има множество пластове в тях. Но в действителност всеки ще види това, което знае.
www.gallery-pars.com Лиляна Дворянова/ Надя Павлова
