Между експертното знание и съдебното доказване

През 2026 г. излиза новата монография на проф. Венелин Терзиев „Методологични проблеми на съдебно-счетоводната експертиза. Правен и икономически анализ на експертното заключение“, издадена от „Инфоз“ – Стара Загора. Книгата тръгва от конкретен практически случай, но поставя въпрос, който далеч надхвърля неговите граници – докъде се простира компетентността на вещото лице и къде започва правната преценка, принадлежаща на съда.

Това е тема, която на пръв поглед остава в сравнително тесния кръг на съдебната експертиза. В действителност тя засяга един от съществените въпроси на съдебното доказване – как специализираното знание се превръща в част от доказателствения материал и как съдът може да провери не само крайния резултат, но и пътя, по който експертът е достигнал до него. С усложняването на имуществените отношения все по-често са необходими икономически, финансови и счетоводни знания, които излизат извън обичайната професионална подготовка на съда.

В центъра на изследването е съдебно-счетоводната експертиза – не просто като сбор от числа и аритметични операции, а като аналитична дейност, която може да има съществено значение за решаването на един спор. Авторът проследява пътя от първичния счетоводен документ и установимия факт до анализа, икономическия модел и крайния експертен извод. Тъкмо по този път възниква и основният методологичен проблем: математически правилният резултат невинаги е равнозначен на доказателствено надежден резултат.

За да бъде едно експертно заключение убедително, според застъпената в книгата теза трябва да могат да бъдат проследени не само извършените изчисления. Не по-малко важни са основанията, поради които са избрани определени входни величини, допусканията, върху които е изграден аналитичният модел, неговата съвместимост с приложимите правила и възможността резултатите да бъдат проверени независимо от друг специалист.

Особено внимание е отделено на разграничението между установяване и моделиране. При установяването експертът работи с данни, които съществуват в първичните документи и могат да бъдат проверени. При моделирането резултатът вече зависи и от предварително възприети предпоставки, зависимости и аналитични решения. Книгата не отрича необходимостта от подобно моделиране при сложни икономически въпроси, но настоява неговият характер да бъде ясно обозначен, използваната методология да бъде обяснена, а ограниченията на модела – посочени.

Оттук идва и едно от важните разграничения в монографията – между счетоводния факт, икономическата интерпретация и правния извод. Съдебната експертиза подпомага съда чрез специални знания, но не може да се превърне в източник на правни критерии. Вещото лице установява и анализира факти в рамките на своята компетентност, докато правната им оценка остава задача на съда.

В труда е предложена и двустепенна оценка на експертното заключение. На първото равнище се поставят емпирично установимите и счетоводно проверими факти. Второто обхваща икономическата интерпретация и аналитичните конструкции, изградени върху тях. Подобно разграничение позволява отделно да се преценяват устойчивостта на фактическата основа и убедителността на използвания експертен модел.

Рецензенти на монографията са доц. д-р Ана Джумалиева от Института за държавата и правото при Българската академия на науките и доц. д-р Марин Георгиев, който е и редактор на изданието. Техният професионален поглед поставя изследването в пресечната точка между правото, икономиката и практическите проблеми на съдебната експертиза.

В рецензията си доц. д-р Ана Джумалиева определя книгата като „самостоятелно, методологично последователно и практически значимо интердисциплинарно изследване“. Тя откроява като съществено достойнство обстоятелството, че трудът не се ограничава до критична оценка на конкретна съдебно-счетоводна експертиза, а се стреми да изведе по-общи критерии за разграничаване между счетоводен факт, икономическа интерпретация и правен извод.

Именно тази по-широка перспектива извежда книгата извън рамките на единичния казус. Разработеният подход може да бъде приложим и при други съдебно-счетоводни и съдебно-икономически експертизи, особено когато се използват модели, прогнози, относителни тежести или други аналитични инструменти, които не произтичат непосредствено от първичните документи.

Въпросът има и още едно измерение. Колкото по-сложни стават използваните от експертите модели, толкова по-важна става възможността тяхната методология да бъде разбрана и проверена. Авторитетът на вещото лице не може да замести доказването. Експертното знание придобива истинска стойност в съдебния процес тогава, когато е прозрачно, аргументирано и възпроизводимо.

Монографията е адресирана както към научната общност, така и към съдии, адвокати, вещи лица, докторанти и студенти, работещи по проблемите на съдебната експертиза и доказването. Тя поставя въпрос, който остава важен далеч отвъд счетоводството: когато съдът се опира на специализирано знание, достатъчно ли е да разполага с крайния отговор, или трябва да може ясно да види и провери начина, по който този отговор е достигнат? Именно между експертното знание и съдебното доказване се намира границата, която книгата се опитва да очертае.

Терзиев, Венелин. Методологични проблеми на съдебно-счетоводната експертиза: Правен и икономически анализ на експертното заключение. Стара Загора: Инфоз, 2026. ISBN 978-619-93454-6-7.