Последни новини

- Уважаеми академик Юхновски, на 89 години Вие продължавате да работите и да следите активно случващото се в науката и обществото. Какво Ви държи буден и любопитен към света и науката и днес? И кое Ви уморява най-много?

- След като имам глава на раменете, имам интереси, имам професионална подготовка най-естественото и приятно за човека е да работи. Да му е интересен трудът, да бъде обществено полезен, да го оценяват. Това е толкова просто. Аз така разбирам моя живот. Уморявам се, разбира се, когато работя твърде много и не си почивам.

- Бяхте три мандата председател на БАН в едни от най-трудните години за българската наука. Ако сравните БАН тогава и днес, какво изгубихме през тези години и какво, въпреки всичко, успяхме да съхраним?

Слава Богу, съхранихме БАН като национална научна институция. Тя не беше унищожена. Беше подкрепена от определени политически сили, въпреки желанието на други тя да бъде унищожена. По подобие на Академията на науките на Грузия, за което особено се бориха такива реформатори, като всемогъщият, на времето, министър на финансите Симеон Дянков. Слава Богу, имаше и други политически сили, които разбраха, че би било безкрайно погрешно да се посегне на дейността на БАН като национална научна институция. А БАН е най-старата изобщо обществена институция в страната, която е създадена и действала девет години преди Освобождението. Немалка част от активния, продуктивен научен потенциал на страната, макар и със загуби, бе съхранен в Академията. И той безусловно е показвал многократно колко е полезен и необходим като експертен център, и това е най-малкото, за българската държава.

Какво спечелихме през тежкия изминал период? Спечелихме това, че не загубихме твърде много, като институция, като научен колектив. Това е най-малкото, което мога да кажа.

В това време Българската академия на науките, при много трудни условия, все пак се развиваше, като се адаптираше към новите икономически и обществени условия Едно много тежко обстоятелство, препятстващо особено сега нейното развитие, е загубата на бъдещите учени - млади хора в България, желаещи да работят в българската наука, каквато имаме в Българската академия на науките и българските университети. За съжаление, изтичането на „сивото вещество“ и активни дееспособни хора от България в чужбина продължава с неспадащо темпо. Мисля, че това е най-страшната загуба, която претърпява българският народ през последните столетия.

Тя води до изоставането на страната ни по най-важните показатели, като държава и общество, нещо което тези поне два милиона българи, ако бяха останали, нямаше да допуснат. А ние ги губим и почти нищо не можем да направим срещу този процес. Казва се, че сега се създават по-привлекателни условия за труд в България. Това е вярно. Те са безусловно по-добри, в смисъл че осигуряват по-лесна реализация. Но те не са, според мен, достатъчно ефективни да осигурят интензивно развитие на науката в страната. И разбира се, не само на науката.

- Но в същото време наши учени са много добре приети навън и техните изследвания се прилагат в икономиката на други държави!?

- Прощавайте защото ще се изразя по един по-грубичък турцизъм: „Кел файда" от тези учени, извинявайте, да се гордеем с някой български учен, който отдава труда и таланта си в чужбина, и тази чужбина изцяло получава всичко, което той създава?

Аз не се гордея много с колегите, които са останали в чужбина да работят. Да, те ще получат собствено развитие, ще станат професори, могат да получават много международни награди. Но България от тях директна полза няма. Освен на такива представителни форуми, в които се говори с едри думи, в които се опитваме по изкуствен начин да подкрепим своето самочувствие. Но това де факто не е нещо ефективно.

Аз казвам категорично: не се гордея с никой от колегите, който е отишъл там. Пред кого да се гордея? Те де факто са изоставили българския народ. Понякога правят нещо полезно за родината си, но всъщност работят за развитието и величието на други народи.

Е, сега например научавам, че имаме колега, който добре се представя, станал е професор и твори в далечната държава Нова Зеландия. И каква полза има от това бедна България?

- А умеем ли ние, българите, и в бизнеса, и в другите области, да използваме научния потенциал, който имаме?

- За съжаление не. Все още българският бизнес живее в условията на готовите чужди технологии, технически решения, зададени продукти, чужди стандарти и се движи в тях. Не търси собствени пътища за развитие чрез иновации от българско естество. И това е една, де факто, немалка загуба - първо за България и второ за самия бизнес.

Доста често бизнесът не се сеща или не е в състояние да формулира задачи към българската изследователска общност, като изхожда от възникващите потребности за развитието на технологиите, с които работи. Има такива случаи, но те са сравнително малко.

- Вие сте преподавали и работили в едни от най-известните университети и научни центрове по света. Какво видяхте там, което все още липсва на българските университети и научни институции? Защо толкова млади хора не виждат бъдещето си в науката у нас?

- Мисля, че да виждаш бъдещето си в науката означава да си разбрал своето призвание да работиш научна работа, да откриваш никому неизвестни факти и закономерности, да се състезаваш чрез тази си работа с немалко хора, учени по цялото земно кълбо. Това не е директен интерес да получиш повече пари (което за работа в науката е доста съмнително), да бъдеш по-добре поставен, да се движиш в по-интелигентна среда. Заниманията с науката са призвание. Това призвание се поражда от редица обстоятелства. На първо място от често необяснимата проява на особени способности, които често наричаме дарба. Силно влияние оказва семейната среда. И училището, разбира се. Много често се задава въпросът: "Кой учител те подтикна да поемеш тази професия?"

Безспорно, без добър преподавател понякога е трудно. Но човек, който има призвание за занимание с наука, ще намери своя път и сам и ще се бори за него. Призвание означава, че друго не му се работи. Не иска да работи друго. Той иска точно това да прави. Това го привлича като магнит.

Това не е просто правилно избрана подходяща професия - повече или по-малко добра. Това е търсенето на пътя за осъществяване на призванието. То се поражда в човека. Човек с него се формира и живее с него до края за своя жизнен път. Който е дошъл в науката да търси само облагите от една добра професия, за мен не е много добре дошъл.

- Често чуваме и това, че младите хора по-скоро искат да бъдат инфлуенсъри, отколкото учени. Дали това е естествен резултат от технологичната епоха или образователната ни система не успява достатъчно да събуди и поддържа любопитството към знанието?

- Ориентирането на младия човек по пътя на науката е едно сложно явление. Върху него оказват влияние страшно много неща.

И семейната среда - ако тя е културна, това е първото стъпало нагоре, на което ще стъпи талантливият и способен млад човек. Чрез семейството ще получи възпитание, образование, преклонение пред интелектуалния труд, уважение към него, удоволствие от неговото ползване, оценяването му. Първата оценка - кое е добро и кое не е добро - става в семейството.

Впоследствие - в училището. Ако има добри преподаватели, или поне един, то също ще окаже своето благотворно влияние. Но да се твърди, че само училището и училищното възпитание формират бъдещия човек, който се ориентира към науката, е неточно.

Огромно влияние върху формирането на младежа играе четенето на книги. Четенето на книги е най-силното средство за самообразование и развитие на личността. Културният млад човек формира своите разбирания за живота и целите си чрез четене – четене и изучаване на книги по любимата наука, за живота на велики хора и учени, за техния подвиг, за техния интересен и увлекателен живот, за техните открития и постижения. Това е от огромно значение.

Ако не научим децата за цял живот да четат, значи не сме си свършили работата като родители и общество. Защото интелигентният млад човек по този начин трябва да стъпва стабилно върху цялата информация, която е необходима, за да направи оценката и избора на своите приоритети в живота. Да добие максимално широки възможности за информиран избор на най-важните цели в живота си.

Поразявам се от това как в последните години в българските филми, които гледаме, между които има и много добри, придирчивото око ще види, че в обстановката на дома на героите на филма няма никъде книги. Няма книги, няма библиотечка, няма минимален рафт с две-три книги дори.

А в същото време, в повечето от така наречените „сапунки“, почти презирани с голямо самочувствие и грандоманско отношение, във всяка стая и дом, виждаме библиотека.

Вие знаете огромното влияние на филмите върху увлеченията на младите хора, стремежът им да подражават на героите от филмите. Това е огромно влияние. И вътре, в този интериор на нашите филми ние нямаме място за книгите. Това за мен е сериозен и системен пропуск.

Аз обръщам внимание на това, че за този вид интелектуален живот - четенето на книги, които позволяват на човек, който случайно или не, не е получил висше образование, да навакса всичко и да надмине тези, които са получили пълноценно образование. Към това трябва непрекъснато да се приканва обществото.

Сега ще кажат: „Ами, той е в интернет...“ Да, в интернет има всичко почти. Но обаянието на библиотечните рафтове, наредените корици, зад които се крият хиляди герои, хиляди съдби, хиляди безкрайно интересни неща - привлекателни и героични - това интернетът не може да го даде. И няма да го даде.

Така че, за мен изводът е много простичък: поддържайте и развивайте домашните си библиотеки,ако искате да бъдете културни хора. Не си мислете, че във вашия смартфон, таблет или компютър всичко е както трябва. Те няма да ви заменят контакта с книгите. В никой случай. Така аз оценявам сегашните обстоятелства.